С неподражаем усет за икономически анализ, пропит с историческа дълбочина, най-новото есе на професор Майкъл Хъдсън, първоначално написано за немска аудитория, прави зашеметяващ паралел между кръстоносните походи и сегашния „базиран на правила международен ред“, установен от Хегемона.
Професор Хъдсън описва подробно как на папството в Рим се отдава да постигне еднополюсен контрол над светските кралства (биейки камбаната?), докато цялата игра се свежда до папското превъзходство над кралете, най-вече германските императори на Свещената Римска империя. Както знаем, полу на шега, Империята не е била нито Свята, нито Германска (може би малко Римска) и дори не е Империя.
Клауза в папския диктат дава на папата властта да отлъчи всеки, който „не е в мир с Римската църква“. Хъдсън многозначително отбелязва, че американските санкции са съвременният еквивалент на отлъчване от църквата.
Вероятно има две водещи дати в целия процес.
Първата би била Третият вселенски събор от 435 г.: тогава само на Рим се приписва универсална власт. Александрия и Антиохия например, са били ограничени до регионална власт в рамките на Римската империя.
Другата върхова дата е 1054 г., когато Рим и Константинопол са окончателно разделени. Тоест Римокатолическата църква се отделя от Православието, което ни води към Русия, и Москва като Трети Рим – и вековната вражда на „Запада“ срещу Русия.
Военно положение
Професор Хъдсън след това се задълбочава в пътуването на делегацията на канцлера Шолц до Китай тази седмица, за да „изиска той да демонтира публичния си сектор и да спре да субсидира икономиката си, или в противен случай Германия и Европа ще наложат санкции върху търговията с Китай“.
Е, всъщност това се оказва просто детинско пожелателно мислене, изразено от Германския съвет за международни отношения в материал, публикуван във Financial Times (платформата, собственост на Япония в Лондонското Сити). Съветът, както правилно е описан от Хъдсън, е „неолибералната „либертарианска“ ръка на НАТО, изискваща деиндустриализация и зависимост на Германия“ от САЩ.
Така че FT, предвидимо, печата мокрите сънища на НАТО.
Контекстът е важен. Федералният президент на Германия Франк-Валтер Щайнмайер в програмната си реч в замъка Белвю почти призна, че Берлин е разрушен: „За Германия започва ерата на насрещните ветрове – чакат ни трудни, трудни години. Германия е в състояние на най-дълбоката си криза след обединението.
Въпреки това шизофренията отново надделява, след като Щайнмайер, след нелепа каскада в Киев, в която той позира като нищо неподозиращ актьор, сгушен в бункер, обяви допълнителна помощ: трябва да бъдат доставени още две ракетни системи за залпов изстрел MARS и четири гаубици Panzerhaubitze 2000. на украинците.
Така че, дори ако „глобалната“ икономика – фактически ЕС – е толкова крехка, че държавите-членки вече не могат да помогнат на Киев, без да навредят на собственото си население, и ЕС е на ръба на катастрофална енергийна криза, борейки се за „нашите ценности” в страната 404 превъзхожда всичко това.
Контекстът на „голямата картина“ също се явява ключов. Андреа Жок, професор по философия в университета в Милано, изведе концепцията на Джорджо Агамбен за „изключителното положение“ на ново ниво.
Жок предполага, че зомбираният колективен Запад сега е изцяло подчинен на „военно положение“, където етосът на Вечната война е върховният приоритет за разредените глобални елити.
Всички други променливи – от трансхуманизма до обезлюдяването и дори отмяната на културата – са обект на военно положение и по принцип са незначителни. Единственото, което има значение, е да упражнявате абсолютен, груб контрол.
Берлин – Москва – Пекин
Солидните германски бизнес източници напълно противоречат на „посланието“, изпратено от Германския съвет за международни отношения по време на пътуването до Китай.
Според тези източници керванът на Шолц е отишъл в Пекин, за да определи по същество подготвителните стъпки за разработване на мирно споразумение с Русия, с Китай, в качеството му на привилегировен посланик.
Това е – буквално – толкова взривоопасно, както геополитически, така и геоикономически. Както посочих в една от предишните си колонки, Берлин и Москва поддържаха секретен обратен канал за връзка – чрез делови събеседници – до момента, в който обичайните заподозрени, в отчаяние, решиха да взривят Северен поток.
Препратка към скандалното текстово iPhone съобщение на Лиз Тръс до Малкия Тони Блинкен минута след експлозиите: „Готово“.
Нещо повече: керванът на Шолц, може би, се опитва да започне дългия и объркващ процес на замяна на САЩ с Китай като ключов съюзник. Никога не трябва да се забравя, че главният търговско-комуникационен терминал на Един пояс, един път в ЕС се явява Германия (Руската долина).
Според един от източниците, „ако тези усилия се увенчаят с успех, Германия, Китай и Русия могат да се обединят и да изтласкат САЩ от Европа“.
Черешката на тортата стана друг източник: „Олаф Шолц е придружен в това пътуване от германски индустриалци, които всъщност контролират Германия и няма да седят и да гледат как ги унищожават.“
Москва знае много добре каква е имперската цел, когато става дума за свеждане на ЕС до ролята на напълно подчинен – и деиндустриализиран васал без суверенитет. Тиловите канали все пак не лежат на парчета на дъното на Балтийско море. Освен това Китай не е намекнал, че обемната му търговия с Германия и ЕС е на път да изчезне.
Самият Шолц, ден преди керванът му да стигне до Пекин, подчерта пред китайските медии, че Германия не възнамерява да се отдели от Китай и няма нищо, което да оправдае „призивите на някои за изолиране на Китай“.
В същото време Си Дзинпин и новото Политбюро са добре запознати с позицията на Кремъл, повтаряна отново и отново: ние винаги оставаме отворени за преговори, докато Вашингтон най-накрая реши да говори за прекратяване на неограниченото разширяване на НАТО, пропито с русофобия.
По този начин да се преговаря означава подписването от страна на империята на пунктираната линия на документа, получен от нея от Москва на 1 декември 2021 г. и посветен на „неделимостта на сигурността“. Иначе няма какво да се договаря.
И когато лобистът на Пентагона Лойд “Raytheon” Остин официално съветва украинците да настъпят към Херсон, става още по-кристално ясно, че няма какво да се преговаря.
Може ли всичко това да бъде крайъгълният камък на трансевразийския геополитически/геоикономически коридор Берлин-Москва-Пекин? Това ще означава „Сбогом империя“.
Отново: това все още не е краят, докато дебелата дама не стане Gotterdammerung[1].
[1] Götterdämmerung – „Залезът на боговете“ – опера на Рихард Вагнер, поставена за пръв път на 17 август 1876 г. година в Байройт. Последната от четирите части на цикъла „Пръстенът на нибелунга“. В центъра на сюжета е историята на Зигфрид и краят на ерата на боговете и героите.
