Каза Ердоган, че „можем да дойдем внезапно някоя нощ” и  наистина в 12.00ч. през нощта 70 турски бойни самолети и дронове навлязоха във въздушното пространство на Северна Сирия и Северен Ирак, за да бомбардират територии, където са разположени бойци на сирийските кюрди или ПКК. Това „не е операция, провеждана случайно”, заявява турскиият президент и „не се съобразяваме кой какво ще каже”. Не попитал нито Байдън, нито Путин, а е известно, че Вашингтон и Москва са предупредили да не се ескалира напрежение т.е. не са одобрили новата военна инвазия на Турция в съседните страни. Но Ердоган твърди, че „ако искаме да направим крачка, ние сами взимаме решението и я правим. Те знаят , че можем да направим такива неща в този регион по всяко време”. Щом някой „наруши спокойствието на страната и земите ни”.

Един терористичен акт на „Истиклял джадеси” в Истанбул, едно обвинение, че е дело на ПКК и организации на сирийските кюрди и операция „Нокът-меч” е в ход. В 4.00 ч сутринта Хулуси Акар, министър на отбраната, докладвал на Ердоган, че операцията е успешна. Дали ще вдигне падащият, казват, рейтинг на Ердоган? Турците харесват задгранични успехи, но трудно преглъщат спадането на покупателните си възможности. Но през 2023г. са парламентарните и президентски избори. Предизборната кампания е в ход и изявите извън страната доказано носят дивиденти. Обещават се нови не само военновъздушни атаки в районите около Кобани /официално Айн ал-Араб/, Северна Сирия, където се „гнездят  терористите от ПКК и подкрепяните от САЩ СДС, сирийски демократични сили”. Допълнението е, че „за съжаление Америка е изпратила хиляди превозни средства, оборудване, боеприпаси и оръжия в терористичната зона в Сирия”, но „се надяваме в следващия процес всички те да видят как ще предприемем и трябва да предприемем много по-важни решителни стъпки”.

Прави впечатление, че ехото от тази поредна военна операция на Турция в Севера Сирия, обявено че е срещу сирийските кюрди и ПКК, в Атина се възприема като „послание към Гърция”. Казва го ген. Констатинос Флорос, началник на ГЩ на Гърция.  Може би заради прословутата вече реплика „можем да дойдем внезапно някоя нощ”, която бе казана и по адрес на Атина. Огтоворът е „те може да дойдат, когато решат, но ще се изправят пред нов Маратон”. При Маратон гърците са спечелили срещу персите, но през 490г. пр.н.е. Забавно е да се четат такива словесни битки, но всъщност отношенията между Турция и Гърция на този етап  са сложни и непредсказуеми. Впрочем като по цял свят. И не за всичко е виновна войната в Украйна. За онази Украйна, на която внезапно Анкара реши да предостави реактивни системи за залпов огън заедно с управляеми боеприпаси за тях. Това е съвсем нова разработка на турската военна промишленост и определо ще бъде тествана на терен. Без значение от т.н. „ситуационо сътрудничество и приятелство с Русия”. Включително и в личен план между Путин и Ердоган.

Именно в светлината на операциите на Турция срещу ПКК, както бе обявено, започна и 19-тата среща на върха в Астана. Казахстан. Там освен делегациите на Русия, Турция и Иран на срещата са и  представители на администрацията на Дамаск и на сирийската опозиция. Целта на процеса Астана винаги е била за мирно уреждане на дългогодишната сирийска криза.  Казват, че е уникално две мюсюлмански страни като Турция и Иран да са способни да водят диалог за решаване на общи проблеми. Русия се явява нещо ката гарант на тези споразумения. Още повече, че това са мирни преговори, които се водят далеч от европейските и задокеански дипломатически платформи. Те в момента имат други теми за размисъл. Страните от процеса Астана не престават да повтарят, че основната им цел е запазване на териториалната цялост на Сирия, а също създаването на конституция.

При предишни срещи бе постигната договорка за създаване на конституционен комитет, който бе предаден и на ООН за по-нататъшно развитие. Твърди се, че това е единственият реалистичен изход от главоблъсканицата в Сирия. Съгласие по въпроса има и от представителя на ООН на тази среща, Гейр Педерсен, който е подкрепил идеята Конституционният комитет да заседава всеки месец.Факт е, че процесът Астана е с амбиции да се занимава с преките въпроси, които трябва да бъдат решавани на терен. Включват се прекратяване на военни действия, размяна на затворници, предоставяне на хуманитарна помощ, репатриране на бежанци, търсене на източници за възстановяване на Сирия  и т.н. Не се коментира „смяна на режима” и то главно заради горчивите резултати от случилото се в Либия, Ирак, Йемен, Афганистан, Ливан и други страни. Съгласие има по темата, че е време да бъдат отменени наложените санкции на сирийския народ, за да може и той да се включи в процесите по възстановяване на страната си. На срещата в обхвата Астана звучат и думи за „САЩ и ЕС са деструктивни фактори в Сирия” или че „сепаратистките структури съществуват благодарение на покровителството на САЩ”.

Според Сюлейман Сойлу, министър на вътрешните работи на Турция, „центърът за подготовка на терористичната атака се намира в контролирания от САЩ Кобани.” Лансираните турски идеи са за изграждане на мост на бъдещо помирение със съседната държава, но като се защитават преди всичко събствените интереси в областта на националната сигурност. Повтаря се, че „мир в Сирия означава и мир в Турция”. Надеждите са, че с тази поредна военна операция в Северна Сирия ще се подтикнат сирийските кюрди да се откажат и да излязат  от контрола на САЩ, да забравят за сепаратистките си идеи и да се върнат в „семейството на сирийските народи”.  Всъщност различията в становищата на Дамаск и опозицията в Сирия се свеждат до искането на правителството на президента Асад първо да бъдат ратифицирани основните национални принципи като суверенитет и териториална цялост на страната, както и характера на държавното устройство, а опозицията настоява за отслабване на правомощията на президента и за федерализиране на сирийската държава. Нещо, което Анкара посмъртно няма да приеме. Ефектът на доминото е добре познат.

Все пак се е наложило и провеждане на разговор на Хулуси Акар, министър на отбраната на Турция, с Щойгу. За да се обоснове отново целта  на военната операция в Северна Сирия. Без да се забравя „неизпълнението на приети преди това задължения”. Анкара обвинява Москва, че не е успяла да се справи с „тетористичната дейност на сирийските кюрди”. Те пък са подкрепяни от САЩ с мотив, че водят битки с „Ислямска държава”. Друг въпрос е, че официално бе обявено ликвидирането й.  Явно сега се очаква и сухопътна операция на Турция в посочените вече райони в Севеирна Сирия. Всякакви опити за самоуправление няма как да се преглътнат от Анкара. Ако се наложи и среща с  Башар Асад ще се организира. Или както казва Ердоган „възможно е, в политиката няма мрънкане или недоволство. В крайна сметка ще бъдат предприети стъпки при най-благоприятни условия”.

Интересно как биха реагирали САЩ, защото за настоящата военна операция мнението е, че „ние сме против всякакви военни действия, които биха дестабилизирали ситуацията в Сирия”. Защото „Турските въздушни удари представляват заплаха за американските войници и американския военен персонал в региона”. Допълнението е, че „в момента не можем да разкрием местоположението на нашата военна база”. Сякаш не се знае от когото трябва. Още повече, че изтече информация, че някои обекти от тази база са били поразени от турските въздушни удари. Казват, че базата е близо до Хасака. А е известно, че в този регион са и сирийските петролни кладенци.

Ще се разберат, съюзници в НАТО са. Ердоган няма да допусне обтягане на отношения до степен на прекъсване. Не и на този етап. Предстоят му избори, а и опозицията, подкрепяна от Запада, използва всяка стъпка за критики и действия срещу управляващите в Турция. Както се казва, нищо ново под небето. Остават въпросите пред София. Ако се знаят, отговори наяве няма.