СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ са водили 16 „тайни войни“ през последните две десетилетия, според нов доклад от Центъра за правосъдие Бренан към Юридическия факултет на Нюйоркския университет. Чрез комбинация от битки на земята, въздушни удари и операции на прокси сили на САЩ тези конфликти бушуват от Африка през Близкия изток до Азия, често напълно непознати за американския народ и с минимален контрол от страна на Конгреса.
„Това водене на тайни войни е сравнително скорошен феномен и е недемократичен и опасен“, пише Катрин Йон Ебрайт, съветник в Програмата за свобода и национална сигурност на Центъра Бренан. „Провеждането на неразкрити враждебни действия в недекларирани страни противоречи на нашия конституционен ред. Той приканва към военна ескалация, която е непредвидима за обществеността, за Конгреса и дори за дипломатите, натоварени с управлението на външните отношения на САЩ.“
Тези тайни войни са станали възможни след издаването на Разрешението за използване на военна сила от 2001 г., влязло в сила след атаките от 11 септември, както и поради правото на американските служби да провеждат тайни операции без да се съобщава кой ги провежда, но зад тях реално стои ЦРУ. Съединените щати разчитат също така на набор от неясни тайни организации за сътрудничество в областта на сигурността, които американското издание The Intercept е разследвало по-рано , включително в по-рано тази година , което разкрива съществуването на официално необявени антитерористични усилия на САЩ в Египет, Ливан, Сирия и Йемен. Катрин Йон Ебрайт дава данни за така наречените програми 127e, осъществявани в тези четири страни, както и в още 12 други- Афганистан, Камерун, Ирак, Кения, Либия, Мали, Мавритания, Нигер, Нигерия, Сомалия и Тунис, както и държава в Азиатско-тихоокеанския регион, която още не е ясно коя точно е.
Програмата 127e, която позволява на американските командоси да наемат тайно местни заместители в ръководени от САЩ мисии срещу тези, които се възприемат като врагове на САЩ е само една от посоките на разследване, разкрити в доклада на Brennan Center. Друга програма, известна като 10 Кодекс на САЩ § 333, позволява на Пентагона да осигурява обучение и оръжие на чуждестранни сили навсякъде по света. Трета програма позволява на Министерството на отбраната да предлага подкрепа на чуждестранни сурогати, участващи в нередовни военни действия, насочени срещу почти равностойни конкуренти като Китай и Русия.
Докладът предлага най-пълния анализ досега на правните основи, на неяснотите в Конгреса и бъркотията в Пентагона около тези усилия и обяснява как и защо Министерството на отбраната е успяло да води конфликти под масата през последните 20 години .
„Докладът на Центъра Бренан подчертава необходимостта да се хвърли светлина върху нашите отбранителни дейности, които са били прикрити в тайна твърде дълго. Обществеността и Конгресът трябва да знаят най-малкото къде и защо изпращаме нашите военнослужещи в опасни условия“ – каза пред The Intercept конгресменката Сара Джейкъбс, член на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите. „Надявам се, че този доклад засилва спешността на Конгреса да си върне военните правомощия, да премахне съществуващите вратички в програмите за сътрудничество в областта на сигурността и да гарантира, че нашите стратегии съответстват на нашите ценности, цели и ангажимент към нашите военнослужещи.“
Анализът на Ебрайт особено добре разкрива случая със Сомалия, където Съединените щати са се скрили зад две ключови прокси сили – Бригада Данаб и Силите за сигурност Пунтланд. ЦРУ започва изграждането на Силите за сигурност на Пунтланд през 2002 г. , за да се бори срещу свързаната с Ал Кайда Ал Шабаб и по-късно срещу Ислямска държава в Сомалия. Тези две прокси организации са прехвърлени под военен контрол на САЩ около 2012 г. и са продължили да се бият заедно със силите за специални операции на САЩ в продължение на десетилетие.
Ебрайт отбелязва, че прокси бойците са били „до голяма степен независими от сомалийското правителство, въпреки че са били елитна въоръжена бригада и едни от най-способните сомалийски части за специални операции. И отношенията им с американските сили дълго време бяха пазени в тайна, като американските официални лица отричаха за присъствието на военни съветници в Сомалия до 2014 г.
Конгресменката Сара Джейкъбс казва, че е трудно да се убеди военната общност в нейния район в Сан Диего, „че правим всичко възможно, за да ги предпазим, когато Конгресът разполага с толкова малко информация, да не говорим за надзор върху това кога, къде и как сме използвайки военна сила. Опитите да избегнем контрола от страна на Конгреса – и абдикацията на самия Конгрес от нашите военни правомощия – е от основно значение за това как се озовахме във вечни войни, скока на цивилните жертви и неуспешните стратегии, които прахосват долари на данъкоплатците и подхранват същите конфликти, които се опитваме да реши.”
Ник Турс е сътрудник на американското издание The Intercept, занимава се с проблемите на националната сигурност и външната политика. Автор е на редица киги. Сътрудничи на вестниците New York Times, Los Angeles Times, San Francisco Chronicle, The Nation и Village Voice и др. Носител на много награди като разследващ журналист