(Изказване на кръглата маса „Лява България – идеи, политика, обединение“, 29 ноември 2022 г.)
Уважаеми приятели,
Позволявам си да се обърна така към вас, защото в определено време с повечето от вас сме били от едната страна на барикадата и заедно сме отстоявали политически и партийни каузи, идеи и принципи. И днес сме съмишленици в главното, в разбирането, че имаме кауза, която може да ни обедини, независимо от някои второстепенни различия.
Срещата е обявена като кръгла маса „Лява България – идеи, политики, обединение“. И от там трябва да започнем. Какво е „лявото“ днес? Неолибералният монопол през последните десетилетия нанесе най-голяма щета на лявото. Обявеният „край на историята“до голяма степен порази идеологическата основа а лявото. Извисиха се гласове „няма ляво, няма дясно, няма идеология, има само прагматика“. Свидетели сме на размиване, разместване и смесване на идеологическите пластове и ерозия на основни принципи. Лявото днес е в дълбока криза в България, в Европа, в света. Лявото загуби авторитет. Бих казала, лявото днес не е „модерно“. А по-точно казано, лявото е в дълбока криза на идентичността. Затова следва да започнем от отговора на въпроса „какво е лявото днес“, около което искаме да се обединим и да привличаме съмишленици. Защото лявото е кауза, идея, идеология, стратегия за бъдещето, а не набор от спорадични социални политики, които безспорно са важни и необходими, но не са достатъчни.
Според мен, длъжни сме да отговорим на поне три въпроса, съзвучни с днешния ден:
1. Идентификация на лявото и неговата социална база.
Кое ляво приемаме днес? Лявото на ЛГТБ, на европейските леви, подкрепящи с оръжие и санкции войната? Лявото, загърбило антифашизма, интересите на Европа и станало безпрекословен сателит на глобалисткатата политика на САЩ?
В порядъка на тези въпроси следва да потърсим балансите между глобално и национално, либерално и консервативно, да потърсим автентичната социална база на модерния ляв проект в условията на четвъртата индустриална революция и дигиталните трансформации.
Лява България трябва да обяви категорично своето отношение към войната. Ние винаги сме подкрепяли мира и сътрудничеството и сме за дипломатическо решаване на противоречията и конфликтите. Но искаме мир без фашизъм! В условията на дълбоки турбуленции в съвременния свят, на надигащия се неофашизъм и нацизъм и огромни заплахи за съществуването на света, левите сили трябва да работят за създаване на широк антифашистки фронт за отстояване мира на планетата. В контекста на битката срещу съвременния фашизъм трябва да определяме и нашето отношение към Русия, а не да се плъзгаме по линията на русофобската пропаганда.
2. Да разграничим „социално“ и „социализъм“. Да уточним нашето разбиране за социализма на 21 век и какви са социалните, политическите и икономическите условия за бъдещето му. В новия век отново трябва да поставим съдбовния въпрос „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ Да не се страхуваме от думите „капитализъм“, „социализъм“, „империализъм,“ „неоколониализъм“, които от десетилетия се завърнаха в изследванията на западните университети. Да наричаме явленията с истинските им имена, за да можем да ги идентифицираме.
3. Да уточним отношението ни като левица към геополитическите промени в света. Протичат процеси на коренна промяна на международния ред. Войната разруши традиционни връзки, пренарежда отношения, налице е необратим процес на оформяне на нови съюзи, разпадане на глобалния неолиберален ред, доминиран от САЩ. У нас обаче натрапчиво се налага мантрата за „евроатлантическите ценности“. Това налага ясно разумно позициониране на лявото в територията на международните отношения и външната политика, съобразно българския национален интерес.
Каква ще е нашата позиция към света, към Европа, към Балканския регион, към Русия? Към съществуващите глобални и регионални структури – ЕС, НАТО, ООН, МФИ. Не става въпрос за промяна на нашия избор за членство в някои от тях. Става въпрос за активно отношение към необходимите промени в тези организации и институции, влияние за промяна на подходите и политиките им. България да промени поведението си на послушен сателит от последния ред в активен фактор за изграждане на нови принципи на функциониране и промяна на тези структури. Необходима е балансирана политика на Изток и Запад, участие в изграждането на нови структури на международния политически и икономически ред, съобразно реалностите и процесите на установяване на по-справедлив многополюсен свят, който да отчита цивилизационните различия и да уважава суверенитета на народите и държавите.
И накрая, за участието на БСП в обединението на лявото.
Така, както започнахме с покана на най-скоро излезлите от БСП и създали нови политичски формации, следва да продължим с търсене на всички разпилени съмишленици в ляво – исторически и политически принадлежащи към лявото – партии, движения, неправителствени организации – комунисти, земеделци, еколози.
Мисля че не би било правилно и перспективно да загърбим с лека ръка корените на лявото в България.
Независимо от колебанията, от грешките и провалите в историята и настоящето, Социалистическата партия е устояла на бурите повече от 130 години и в сурови битки е отстоявала социалистическата идея и в много по-трудни времена. Не можем да се отказваме от нейния исторически авторитет, идеологически капацитет и широка социална база и влияние в обществото, колкото и разклатено да е то сега. Ръководствата са временни, партията е наша. Длъжни сме да я съхраним! Ние, социалистите следва да работим незабавно и методично за възвръщане авторитета и влиянието на БСП – важно и необходимо условие за силно ляво обединение в България.
И съвсем на края,
Лявото е идеология най-напред, а после политика, прагматика, практика.
Ако предложим лявото като кауза, като стратегия за бъдещето на България, тогава ще привлечем съмишленици!
Проф.д-р Светла Тошкова е преподавател по Съвременни икономически теории. Ръководител на катедра „Политическа икономия“ и секция „Социално-икономически теории“/2011-2020/ в УНСС