Както споменах наскоро, ситуацията в окупираното от НАТО Косово бързо се влошава (виж тук и тук). Унижението на НАТО в Украйна тласка лидерите й да се опитват да докажат своята „бойна доблест“ и „мъжество“ чрез, цитирам, „от време на време Съединените щати трябва да  хвърлят някоя скапана малка държава срещу стената, само за да доказваме, че сме сериозни“ (Майкъл Ледийн). И отново, англоционистите искат да атакуват православна страна, за да „покажат на Русия“ какво може да й се случи след това (Строуб Талбот).

НАТО също трябва да усети, че времето (и дори запасите от амуниции!) изтича: точно сега Русия не може да помогне на Сърбия по никакъв друг начин, освен да изрази политическа подкрепа. Освен това географията може да бъде проклятие и Сърбия е дълбоко в територията на НАТО, заобиколена от всички страни с врагове, които имат средствата да попречат на Русия да предложи други форми на подкрепа освен на думи.

Самата Сърбия би могла лесно да се справи с терористите от АОК, но това почти сигурно би предизвикало ответна атака на НАТО и обективно Сърбия няма капацитета да се изправи срещу НАТО. Хората в Монс знаят това и провокират колкото могат, докато все още могат.

[След като стане невъзможно да се замъгли или отрече поражението на НАТО в Украйна, НАТО ще трябва да бяга, точно както направи в Кабул. След като това се случи, Косово (и РС в Босна) ще бъдат освободени.]

Има много паралели между ситуацията в Украйна и ситуацията в Косово, като основният е, че и в двата случая Западът се опитваше да спечели време, за да се подготви за война (която те успешно извършиха срещу „защитените зони“ на ООН в Хърватия) . Неотдавнашното признание на Меркел, че единствената цел на Минското споразумение е да се даде време за подготовка на Украйна за война (те някак успяха да пренебрегнат, че Русия ще използва същото време СЪЩО за подготовка за война), потвърди следния концептуален план:

1. Започнете, като се преструвате, че искате да постигнете някаква полуразумна сделка, която, макар и да не е перфектна, ще запази мира и ще даде време за преговори (те направиха това с палестинците, сърбите, руснаците и много други!).

2. След което нарушавайте условията на тази сделка отново и отново и предизвиквайте другата страна да „направи нещо по въпроса“.

3. Ако другите страни не направят нищо, продължете да провокирате, докато цялата сделка е очевидно мъртва, след което оставете вашето прокси да атакува в „отмъщение“ срещу някакво предполагаемо „нарушение“ от другата страна. И ако проксито ви е слабо и най-вече способно да убива цивилни, дайте му пълната си подкрепа (както в Косово с „военно-въздушните сили на АОК“).

4. Ако другата страна изпревари атаката ви, обвинете я в нарушаване на условията на сделката и я атакувайте в „отмъщение“.

5. Повтаряйте като мантра, че „Страната Х“ (Косово или Израел, все едно) има „правото“ да се „защитава“ от „атаки“, но никога не признавайте същото право на другата страна.

В случая със Сърбия всичко това се усложнява доста от „многовекторните“ политики на правителството на Вучич, което, от една страна, се стреми към членство и подкрепа на ЕС, а от друга, трябва да се справя с възмутено обществено мнение. Честно казано, икономиката на Сърбия е изцяло зависима от нейните съседи, така че всеки възприет като „излишен” патриотизъм (без значение колко незначителен и дори куц е) може да доведе до още по-опустошителни санкции от един обединен Запад, адски решен да разбие всяка и всички суверенни държави там.

Още по-лош е фактът, че ЕС/НАТО едновременно се явяват и страна в конфликта, и съдии и жури, които имат правото да налагат каквото си искат или да игнорират всякакви оплаквания.

Сега виждаме странния спектакъл на Вучич, който иска от КФОР (силите на НАТО в Косово) „разрешение за упражняване на право“ (?), предоставено му от Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, която позволява на Сърбия да изпрати 1000 полицаи/сили за сигурност в Косово. Като пита, вместо да информира КФОР, Вучич се опитва да вдъхнови властите на КФОР да действат с известна доза приличие. Много се съмнявам, че това ще проработи.

И дори фактът, че Вучич направи това искане, след като албанците изпратиха 1000 души от собствените си сили в сръбския анклав в Косово, няма да му помогне по никакъв начин: Западът показа своята наистина удивителна способност да бъде избирателно сляп не само по време на Войната на САЩ/НАТО/ЕС срещу Югославия през 90-те години на миналия век, но дори и по-късно от „избирателно слепите“ „правозащитници“ и други „наблюдатели“ в ЛДНР или „избирателно слепите“ инспектори на МААЕ в ЗАЕЦ.

[Паралелите между Бандерастан и „Косово“ са многобройни и поразителни, включително факта, че и в двата случая тези режими се управляват от терористи и главорези, които правят милиони от различни финансови схеми и дори от трафик на органи. И двете образувания се управляват от „нашите кучи синове“ и следователно получават право за всичко, вариращо от основните човешки права до големи военни провокации, разбира се, в името на демокрацията, плурализма и всичко хубаво под слънцето. Предполагам, че следното може да е интересно емпирично правило: „покажете ми вашите проксита и аз ще ви кажа кой сте“. Хегемония, която обединява, финансира, обучава и ангажира Ал-Кайда/ИДИЛ, няма да има проблем да се справи с бандитите на власт в Киев или Прищина, независимо какво правят последните.]

Би било простимо на някой да мисли, че резолюциите на Съвета за сигурност на ООН не могат да бъдат пренебрегвани, но в действителност напълно могат (питайте израелците!). Ако член на Съвета за сигурност на ООН се оплаче от нарушение, винаги можете да разчитате на вето на Съвета за сигурност от представители на САЩ/ЕС/НАТО.

 За съжаление в настоящия момент Сърбия просто не може да помогне на сръбското малцинство в Косово. Дори Вучич да реши да отхвърли исканията и указите на империята, Сърбия не може да направи нищо повече от словесен протест.

Имайки предвид наистина невероятната способност на хората в Европа да бъдат селективно слепи, можем да бъдем сигурни, че всякакви сръбски протести ще останат нечути. Същите европейци, които проляха океани от крокодилски сълзи за „бомбардирането на Сараево“ или  за „геноцида в Сребреница“, не забелязаха абсолютно *нищо* през осемте години, в които укронацистите използваха собствените си въоръжени сили (в пряко нарушение на украинските Конституция) да убиват, осакатяват, отвличат, измъчват и дори да поразяват с балистични ракети цивилни жители на Донбас.

[Не мога да го докажа, но силно вярвам, че основната причина, поради която европейците мразят толкова много руснаците и сърбите, е, че за разлика от тях, руснаците и сърбите никога не са приели да станат роби на никоя империя. На някакво, може би подсъзнателно ниво, европейците трябва да чувстват, че в сравнение с руснаците и сърбите изглеждат жалки роби без чувство за гордост и дори идентичност. Казано по-просто: руснаците и сърбите карат останалите европейци да изглеждат като „огромни легнали протоплазмени безгръбначни желета“ (да използвам много точното описание на BoJo), каквито и се явяват.]

Да се очаква европейците да проявят дори капка благоприличие би било абсолютно наивно. Те са твърде заети да мразят и замразяват…

Но времето изтича за Хегемонията.

След като поражението на НАТО в Украйна стане неоспоримо, организацията бързо ще стане неуместна и неспособна да се споразумее за още една военна операция. Що се отнася до САЩ, след като загубат „смокиновия лист“, осигурен от НАТО,  едва ли ще им стигнат силите да атакуват Сърбия (разпадането на НАТО също ще предизвика голяма криза вътре в САЩ).

Проблемът за Сърбия е, че ще отнеме време (много месеци, вероятно няколко години), за да обезвреди напълно НАТО, без да предизвика пълномащабна континентална война в Европа. И нека бъдем честни, ако руснаците сега могат да си позволят да „демилитаризират“ Бандерастан, сръбското малцинство в Косово не може.

Какво могат да направят сърбите в тази ситуация?

Правенето на нищо само би овластило терористите от АОК и техните западни босове и би оставило многострадалното сръбско малцинство в Косово беззащитно.

Придвижването на сили, дори ако е напълно позволено от Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, би рискувало да предизвика голяма икономическа и военна атака на САЩ/НАТО/ЕС срещу Сърбия.

Евакуиране на сръбски цивилни от Косово? На теория това би било вариант, но трябва да разберем, че за сръбския народ Косово е наистина свещена земя и че мнозина биха отказали да го напуснат. Освен това освобождаването на Косово от сръбското му малцинство само би насърчило АОК и техните покровители. И накрая, когато руснаците евакуираха своите цивилни от Херсон, беше поне достоверно, че това е временен ход и че руските военни ще се върнат по-скоро, отколкото по-късно. Но в случая с Косово Сърбия е по-слабата страна и ще остане така, докато:

Сърбия си възвърне суверенитета (в момента Сърбия основно се управлява от Запада, оттук и заплахите от страна на политици от ЕС като Бербок)

Обедини се с исторически сръбските земи в Черна гора, Босна и Косово,

САЩ/НАТО/ЕС бъдат демилитаризирани и денацифицирани, поне в Европа.

Всичко това ще се случи, проблемът е *кога*. Не мога да знам.

Това, което знам е, че сръбският народ е преживял ужасяващи и дори явно демонични гонения както от османците, така и от англичаните и латините (Павелич, подобно на Бандера, Франко или Петен, беше чист продукт на папството, за разлика от Хитлер и Мусолини които са били съответно езичник и атеист).

В сегашната си ситуация сърбите може би трябва да приемат много реалната възможност за неуспехи, които ще трябва да толерират, дори и само временно. Западът също много успешно раздели сръбската нация, за да я управлява по-добре (нещо ново?). Сърбите знаят, че само единството може да спаси Сърбия и те ще търсят това единство, дори  да е изключително трудно при сегашните обстоятелства. Но в крайна сметка, неизбежно ще преживеят тази дълбока криза: помним обещанието на Христос, „но който устои докрай, той ще бъде спасен“.

Източник - The Saker