АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Ще я има ли България към края на това столетие?

Иван Ангелов - 16 декември 2022

Третата българска държава след освобождението ни от турско робство в 1878 г. оцелява близо 150 години, благодарение на покровителствената политика на Русия към нас. Без тази политика България едва ли щеше да я има сега на картата на Европа.

През последните 32 години ние преживяваме остра демографска, социална, политическа, емиграционна и етническа криза. Изправени сме пред невиждано в нашата съвременна история изтичане на няколко милиона мозъци и на стотици хиляди млади хора, които се трудят, създават семейства и раждат деца в различни страни по света, но не в България. Затова раждаемостта у нас намалява, смъртността расте, емиграцията процъвтява, населението ни се топи.

България е обект на мащабно демографско ограбване – на мозъци и на биологичен потенциал, главно от развитите западноевропейски страни и Америка. У нас цари масова бедност, расте пропастта между бедни и богати. По тези показатели сме рекордьори в Европа. По здравословните положителни показатели в обществото сме последни в Европа, а по деструктивните негативни сме първенци. Този покорен народ продължава да търпи и да мърмори. Всеки срещу всички и за всичко. Шири се всеобщо недоволство и тотално разединение. Приличаме на разграден двор. И негодуваме, че не ни уважават в Европа. А и сами ние не се уважаваме.

В 1900-та година населението на България е било 3,7 млн. души, в 1990 г. – почти 9,0 млн., а в края на 2021 сме 6,8 млн. Ако продължават сегашните демографски процеси в края на настоящото и началото на следващото столетие ще бъдем около 3,0-3,5 млн. души. Тогава най-голяма се очаква да бъде етническата група на циганите, следвана от турците и най-малка –  на българите. България преживява демографска катастрофа. На път сме да изчезнем като държава и да се превърнем в название на териториална област, подобно на Тракия, Мизия и Добруджа. Демографският упадък у нас е започнал от десетилетия, но то не смущава българските управници! Това е национално престъпление.

Към нашите земи отправят погледи и някои съседи, част от тях бивши империи, които и сега ни наричат Румелия. Публикуват се солидни изследвания за някогашната Султанска империя, с деликатни намеци за миналото величие на господството си на Балканите, Закавказието, Близкия изток и Средна Азия. Имам предвид изследването за стратегическата дълбочина на известния турски професор Давутоглу, издадено и на български език у нас. И представено преди 10-15 години не къде да е, а в залата на БАН, с участието на председателя на БАН и в присъствието на турския посланик.

През последните десетилетия, с изострянето на отношенията между Запада и Русия Балканите стават все по-привлекателни и за някои небалкански държави. Българските земи се превръщат в политически силно ветровито, трудно защитимо място, за малка, все по-смаляваща се държава, като нашата. Повечето ни съседи, макар и средни по размери, са по-големи и по-силни от нас. Да не говорим за Турция, която наближава 100-милионно младо население, с все по-качествена структура.

При сегашната световна политика и острия конфликт между Запада и Изтока нашите земи стават все по-привлекателни и за някои големи европейски и извъневропейски държави. Без да питат народа ни няколко наши авантюристи ни набутаха в НАТО и в Европейския съюз. Без да ни питат дали сме съгласни, натовски политици и генерали вече ни наричат преден фронт в конфликта им срещу Русия.

В България има американски бази. Расте броят на натовските войски и количеството на разполаганата тук военна техника. Противно на съществуващата практика, преди години ни принудиха да предплатим цялата стойност в милиарди долари за американски бойни самолети, които тогава съществуваха само на чертежи и ще ги получим след няколко години. Цялото плащане беше направено, когато чертежите на самолетите още не бяха завършени. Доставката им се забави в сравнение с предвиденото в договора, но доставчикът не плаща за нарушението, понеже нямало такава клауза в договора. А ние подсмърчаме и си мълчим. И наемаме чужди самолети да охраняват небето ни. Но никой не отговаря за това безобразие.

На времето кобургите не посмяха да се конфронтират активно с Русия, но сегашните ни управници го правят с удоволствие. И дори се престарават със сервилността си в угода на американските си началници.

През следващите десетилетия, към края на настоящото и началото на бъдещото столетие, 3-3,5 милионна България няма да може да защитава съществуването си като независима държава. Разчитайки само или главно на собствени сили, няма да можем да устоим на икономическия, политическия и друг натиск на всеки от нашите съседи. И още по-малко на други средно големи или големи държави. Виждаме, че по света малките държави не могат да разчитат на гаранции за оцеляване според международното право, от ООН, от регионални общности и от други международни институции. ООН все повече се изпразва от реално съдържание. В това число и неговият Съвет за Сигурност. Често се хвалим с нашата 1330-годишна възраст като държава, но това не респектира никого!

Налага се да търсим на запад или на изток от нас достатъчно голяма и мощна приятелска държава по двустранна или многостранна линия, да ни помагат да защитим оцеляването си като държава през следващите десетилетия. Благозвучните, но неангажирани общи политически декларации не са достатъчни. Необходимо е междудържавно приятелство, проверено в дългосрочната политическа практика и най-вече при наличието на общи интереси. За да преценим на кого можем да разчитаме трябва да направим комплексен преглед на взаимоотношенията ни със съответната държава или група държави в сложните международни отношения през изминалите 80-100 години.

Между западноевропейските държави, обект на такъв анализ на междудържавните ни отношения следва да бъдат Германия, Франция, Великобритания, Италия, Испания. При групов анализ могат да се включат и други средни по мащаби, но влиятелни европейски държави.

Желателно е да се провери тяхното отношение към нас още през 19-ти век, при тогавашния формат на европейските държави: Великобритания, Франция, Германия, Австроунгария, Италия и други. Следва да се провери тяхното отношение към България по време на руско-турската война през 1877-1878 г. Ролята им на Берлинската конференция през лятото на 1878 г., ревизирала договореностите за Сан-Стефанска България. Поведението им в събитията във и около България през годините до края на Първата световна война. Отношението им към нас по време на Втората световна война и на мирната конференция в Париж през 1947 г.

Важно е да се оцени отношението на западните държави към нас и през последните 80 относително мирни години. Не бива да забравяме, че през тези години повечето западноевропейски държави често пренебрегват нашите национални интереси. Това пролича през последните години и от споровете по Македонския въпрос, по приемането ни в Шенген, по членството ни в Еврозоната, по визите за САЩ и т.н. При непостигането на споразумения по важни въпроси с други страни най-често обвиняват само нас. Все от нас искат да правим отстъпки при разрешаването на сложни междудържавни проблеми. Показателна е позицията на европейските страни и САЩ през последните години по споровете ни с властите на Северна Македония. В това число и на дребен на пръв поглед факт, като възклицанията на видна европейска персона в Скопие за „разкошния музикален македонски език“, който тя непременно щяла да научи. За нея няма никакво значение истината за този език и българската позиция.

Особено важни изводи трябва да си направим от начина на присъединяването ни към Европейския съюз в 2007 година. По многобройните компромиси, които ни принудиха да направим, за преждевременното закриване на ядрените реактори в Козлодуй, по решение на няколко чиновници, без да има официално решение на европейска институция по този въпрос. За пресния факт през ноември-декември 2022 г. по необмислената подмяна на руското ядрено гориво по проект за реакторите с американско. За забраната да строим АЕЦ Белене и за чакащите от години на бъдещата площадка край Белене два ядрени реактора, обвити с найлон, доставени и платени за около милиард долара. За произволната забрана на южния газов поток. За безобразното демографско ограбване на нашата страна. За отказа от пазарни принципи в търговията и замяната им с задкулисни политически и административни решения на централите в Брюксел. За безотговорната подмяна на доставчиците на горива с по-скъпи. За лекотата с която се обявяват санкции срещу непослушни държави. За безцеремонната намеса на някои западни посолства в София в нашите вътрешни работи и т.н.

Моите анализи показват, че като член на ЕС ние сме загубили повече по различни канали, отколкото сме получили от тях. За тези огромни наши загуби в порядъка на 300-350 млрд. евро се мълчи, а се популяризират главно далеч по-незначимите битови отстъпки на ЕС за свободно екскурзионно пътуване из ЕС, за по-добро снабдяване с потребителски стоки у нас чрез западноевропейските търговски вериги, за работа в западноевропейски страни и други подобни. Към настоящия момент, сумарно ние сме нетни донори на богатите западноевропейски страни. Някои съседни страни, които не са членки на ЕС се развиват по-успешно от нас – членовете на общността. Това обаче се премълчава грижливо.

Този анализ на неубедителните резултати от така нареченото сътрудничество на нашата страна със САЩ и западноевропейските страни през изминалите стотина години, не ми дава основание за оптимизъм. При такива противоречиви резултати не можем да очакваме пълен обрат на САЩ и западноевропейските страни за по-балансиран подход и в защита на нашите интереси. И още по-важно, в защита на оцеляването на малка България през следващите десетилетия. Особено когато трябва да се избира между задоволяване интересите на Турция и нашите национални интереси. Ако се върнем 100-150 години назад, в това число и по време на руско-турската война през 1877-78 г държавите от колективния запад винаги са заставали зад Турция, защото е имало по-голямо сходство между техните интереси. До сега не се е случило нищо, което да наложи промяна. И не виждам основания да се надяваме на промяна към по-балансиран подход през следващите десетилетия.

Между източноевропейските държави се откроява Русия от средата на 19-ти век до сега. Анализът трябва да покаже ролята на Русия от освобождението ни от турско робство до сега. Фактите са добре известни от множество сериозни публикации. Такъв анализ съм правил и аз в десетки мои публикации през последните десетилетия и едва ли е нужно да ги повтарям. Може би е достатъчно да повторя само писаното вече в мои публикации през последните 30 години, и отбелязано по-горе, че без освобождаването ни от турско иго в 1878 г. и покровителската руска политика към нас през последните 150 години, България нямаше да съществува сега на европейската карта.

Заслужава внимание и темата за опълченците. Аз се прекланям пред техния подвиг в освободителната руско-турска война през 1877-78 година. Но какво можеха да направят 8-10 хиляди опълченци срещу 270 хилядната турска армия на територията на сегашна България в началото на войната в 1877 г., въоръжена и командвана до голяма степен от западноевропейски генерали и адмирали и други висши офицери, прекръстени в паши. А и опълченското поделение беше създадено, обучено и въоръжено от руските власти. Така че ролята на руската държава за нашето освобождение е повече от безспорна. Само фанатични русофоби или хора с къса памет могат да я оспорват. А напоследък освобождението ни от турско робство се приписва главно на опълченците и в краен случай на украинците, макар че по онова време не е съществувала украинска държава. Напоследък се намериха доста любители на пренаписване на историята.

Отвратителна е и информационната война на Запада през тази година във връзка с военните действия в Украйна. Всички факти потвърждават, че съответните служби на САЩ и на западноевропейските страни подготвиха въоръжения преврат в Украйна в началото на 2014 г. и подготовката на братоубийствената война между Украйна и Русия. По времето на хитлерофашизма у нас и в други европейски страни се закриваха неофициалните канали на радиото. Сега тази практика се възобнови в масови мащаби срещу руските медии в Източна и Западна Европа. А известно е, че информационни канали блокират тези, които нямат аргументи и потискат свободата на словото. В нашите медии сега звучи само примитивният фалшив глас на Запада. До нас не достига гласът на руските медии. Сериозните западни автори, част от които познавам лично, предлагат много по-обективни коментари.

Струва си да напомня, че общият цивилизационен избор на руския и българския народ е един от най-важните фактори в основата на нашите взаимоотношения с Русия. Наред с другите фактори, определящи решаващата роля на Русия за освобождаването ни от турско робство и приятелските взаимоотношения между двете държави от 1878 г. до към 1990 г. в основата на нашите отношения е съвпадението на фундаменталните ни национални интереси. В основата на това съвпадение е общият стремеж на двете държави за излаз на топлите морета. В нашия случай това е излазът на Егейско море и на Средиземно море. Откриването на Суецкия канал в 1869 г. подсилва значението на този достъп до Средиземно море за двете страни.

Русия е голяма непобедима световна държава. При наличието на общи интереси с Русия в тази част на света и приятелски отношения между двете държави, малката България е също толкова непобедима. Само Русия може да бъде твърд гарант за съществуването на България при наличието на тези общи интереси. България ще може да разчита на Русия за своето икономическо и социално развитие и за самото си оцеляване. Изминалите 150 години в отношенията между двете държави са безспорно доказателство за наличието на условия за подобни отношения и в далечното бъдеще.

Някои наши проамерикански фанатици проглушават ефира с легенди за едва ли не вечното приятелство между САЩ и България. Ние уважаваме Америка и нейния велик народ. Но нямаме намерение да възприемем слугинско поведение към тях. Интересно е обаче защо България е осеяна със стотици (между 400 и 500) солидни паметници за приятелските връзки с Русия и руския народ, а ми е известен само един подобен паметник до американското посолство в София, построен от американските власти за прослава на загиналите американски и британски летци, бомбардирали София и други български градове през 1943-44 г. и погубили по официални данни около 5000 мирни български граждани и ранили много повече. Да не говорим за големите разрушения в центъра на София, където е бил фокусът на бомбардировките, макар че там не е имало военни обекти и американците са го знаели. Целта е била да тероризират мирното население. Българските власти сега покорно мълчат за „подвизите“ на американските и британските летци и по ролята на Уинстън Чърчил за активизиране на бомбардировките над България. А все още нямаме паметник на жертвите от англо-американските бомбардировки в София и други наши градове.

Не ми е известно и българските власти да са протестирали срещу изграждането на този паметник в прослава на убийците на наши сънародници. Защото това е своеобразна провокация срещу България. Вина за това имат и тогавашните български власти, обявили война на САЩ и Великобритания. Да се преструваме, че сме забравили случилото се през онези години едва ли е най-достойното поведение!

Оцеляването на България през следващите 50-100 години ще зависи и от двустранните ни отношения с Турция. Тези отношения са сложни. Турция има планове, засега повече като мечти на някои турски среди, за възстановяване на великата османска империя. Малката България може лесно да бъде погълната като вилает в рамките на такава империя. Моля се това никога да не става, защото ние не можем да забравим миналото напълно, нито да окажем ефикасна съпротива със собствени сили.

Нашето положение се усложнява и от обстоятелството, че обединеният запад от столетия е подкрепял и навярно ще продължи да подкрепя Турция, във всички най-важни политически, икономически и други спорове между двете страни. Това не бива да ни изненадва, защото Турция е по-голяма и по-значима държава с мащабите и с географското си положение. През нея минават важни канали за петрол, газ, електроенергия, човешки и стокови потоци, електронни далекосъобщения. Близко до нея е стратегически важният Суецки канал. В източно Средиземно море, около Кипър и недалеч от Турция са открити и залежи от природен газ. Турция контролира трафика през Босфора и Дарданелите към и от Черно море. Турция се опитва да влияе и на ситуацията в Либия. Тя е на границата между два свята, между две велики световни цивилизации. Ние нямаме право да подценяваме тези важни фактори.

В отношенията ни с Турция не поставям на първо място опасността от военен конфликт между двете страни, а по-скоро конфликта на важни политически и икономически позиции и интереси. При евентуален сблъсък на икономически и други интереси на България и Турция Западът ще продължи да взема страната на Турция по понятни причини. При възстановяване на приятелските и дори на съюзническите отношения между Русия и България, което, надявам се, да стане скоро, Турция ще има едно отношение към нас. При хладни отношения между Русия и България – друго, по-агресивно. Освен това, България ще стои много по-стабилно при всеки международен конфликт на интереси, когато се знае, че зад нас е Русия. Историческият опит показа, че никоя друга голяма държава не може да играе стабилизираща роля за България, каквато може Русия. Ще бъде груба грешка ако българските власти не се възползватхот тази възможност.

Отношенията на България с Русия трябва да бъдат по-тесни от настоящите добросъседски отношения между Русия и Турция. Може да се съжалява, че сега не е така! Сегашното руско-турско приятелство обаче е крехко и няма гаранции, че ще бъде дълготрайно, защото има много различия и дори конфликти в националните им интереси. Тесните бъдещи отношения между България и Русия почиват на общи и трайни фундаментални интереси, на общ цивилизационен избор, обща религия, сходен език и култура. И ролята им за оцеляването ни след 100 и повече години няма алтернатива.

Фанатичните русофоби декларират, че Натовските държави ще се позоват на член 5. от конституцията на тази общност и ще защитят България при нужда. Ако съдим по реалностите от последните десетилетия, те ще ни помогнат толкова, колкото помогнаха на Кипър и Гърция при нахлуването на турски войски в Кипър през 1974 година. Настоящите напрегнати отношения между Турция и Гърция и продължаващите чести нарушения на въздушното пространство на Гърция в Егейско море от турски самолети потвърждават възможността от предстоящи  конфликти. Ако беше така лесно защо САЩ и другите държави от НАТО не намират сега начин за категорично избягване на тази опасност от въоръжен конфликт между две натовски държави?  Очевидно, това не е така лесно!

Практиката на Съветския съюз и на Русия с нашата страна в миналото показва друга много по-ефикасна помощ на съюзни държави чрез СИВ и други канали между двете страни. Бъдещите интеграционни отношения между България и Русия могат да бъдат още по-ефикасни и гъвкави от някогашните отношения чрез СИВ. При тези условия никой не би посмял да посегне на независимостта и интересите на малка България през следващите 100 и повече години.

След като благодарение до голяма степен на Русия освободената през 1878 г. българска държава оцеля 150 години, няма причини това да не се повтори през следващите 150 и повече години. Това е в интереса на двете държави и двата народа.

Проф. Иван Ангелов е български икономист, член-кореспондент на Българската академия на науките. Бил е икономически съветник на трима български министър-председатели. Проф. Ангелов е един от първите български икономисти, застъпили се публично за бързи и мащабни икономически реформи далеч преди промените в страната. А през 90-те години и след това остро критикува авантюристичния преход…