И така, първо Медведев отиде в Китай и се срещна лично със Си Дзинпин, а след това Зеленски беше докаран до Washington DC с американски боен авион, а както твърди и жълтата преса в Телеграма, самолетът сторил кацане за „презареждане и попълване на запасите“ в Колумбия. След това ще бъде показан и в още няколко града в Европа. Какво означава всичко това? Тенденциите винаги са важни.
На границата между двете години какво ще остане в 2022, какво ще вземем, за да го реализираме през 2023. Думата е „ние“, но се имат предвид Китай, САЩ, Европа и други някои по-така страни.
КИТАЙ. ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА. През 14 век постепенно започнал залезът на най-дългата търговска магистрала на света – Пътят на коприната. Пристанищата в Крим, докъдето достигало едно от разклоненията на Пътят, освен търговски, станали база за и разнасяне на някакви дошли от Изтока, демек откъм Китай, зарази и се почнала навсякъде – на Балканите, в Мала Азия, по Средиземноморието, в Европа, първата глобална пандемия – „Черната чума“. Само в Европа измрели 70 милиона. В онези времена това било по-страшно от атомната бомба.
И да скочим сега в наше време. На фона на всякаквите кризи, които не почнаха на 24 февруари, а преди две години, минимум и продължават сега, почти не се говори за „географията“ на конфликтите и не се обсъжда едно ключово понятие – Пътят на коприната, за което се говореше преди няколко години като за панацея на световната търговия, респективно производство. Какво са забелязали умни хора, аз просто го прочетох и преразказвам – всички хуманитарни, политически и военни кризи днес се случват в страните, през които минават маршрутите на Новия път на коприната или, както го наричат в Китай, проекта „Един пояс – един път“. Пътят е замислен да бъде активен, по-точно по-активен с 3 маршрута – северен, централен и южен. Северният минава през Казахстан, Русия и трябваше частично да минава през Украйна (основно през пристанища на Черно море). Централният – през Афганистан, Пакистан, Иран, Ирак, Сирия стига до Турция, някога най-големите складове със стоки от Изтока се намирали в Юскудар – азиатския квартал на Стамбул. Южният минава през пристанищата на Индонезия, Пакистан, покрай Йемен през протока Баб ел Мандеб, Червено море и стига до Средиземно море.
Сега вземете карта. Отворете новините. Вижте дали има държави в този списък, където всичко е стабилно? Може би само Индонезия … и то засега. Новият път на коприната е предизвикателство за глобалната морската търговия. Традиционно, в продължение на няколко века, откакто над океаните триумфираше „Веселият Роджър“, тя се контролира от англосаксонците, а през 20 век от САЩ. 6-те техни териториални флота осигуряват интересите на Америка в различни точки на земното кълбо. И сега се появява проект, който в по-голямата си част по суша осигурява прехвърлянето на огромни стокови потоци от Азия към Европа и обратно… Едно от основните предизвикателства пред Китай днес е да гарантира надеждността на своите инвестиции в тези страни, както и нейното влияние там. Но се оказа, че това не е достатъчно. Най-слабото звено в тази търговска верига беше крайната точка на маршрута – Европа.
Когато видите какво правят САЩ с Европа се питате: какъв е смисълът, просто така да ги унищожите? Англосаксонците и британците са тактическите спътници на Съединените щати в тази история, никога не работят само за една цел.
⁃ Репатриране на основния капитал на ЕС в САЩ, но частично на онези пазари, където не могат да бъдат контролирани от британски капитал;
⁃ Принудително сегментиране на световната икономика – това е необходимо преди световната криза;
⁃ Удар по Русия, която има свои суверенни геополитически интереси;
⁃ Удар по Германия, на която не можеше да бъде позволено да работи в тясно сътрудничество с Русия, и е кошмар за САЩ;
⁃ Но най-важното е ударът по Китай – основният геополитически противник на САЩ през 21 век.
Ако погледнете ситуацията в света през призмата на такива цели и задачи на САЩ и Англия, става ясно, че 3 от 5 цели са постигнати. Позиции 3 и 5 все още се изпълняват. Разбират ли това в Москва и Пекин? Мисля, че интензивността на контактите между руснаци и китайци на различни нива говори сама за себе си, вкл. започналите тези дни съвместни военно-морски учения. Трябва да се добави, че строгите санкции на ЕС срещу Русия са потенциално по-опасни дори за Китай, колкото и да е парадоксално. Санкциите определено ще вкарат Европа в рецесия – това ще бъде още през 2023 г. Рецесията в ЕС удря преди всичко Китай, който традиционно е обвързан с високотехнологичния внос от Европа. Северният съсед на Пекин – Москва, също е под натиск. Така най-бързият начин за отслабване на Китай е именно оказването на натиск върху Европа.
Днес Китай ще може да осигури интересите си само чрез тесен контакт с други големи играчи. Може би само един тактически геополитически блок – „Големият азиатски триъгълник“ – Москва-Пекин-Делхи, който до вчера изглеждаше като фантастика, може да обърка картите на противника.
Държавите и културите са много различни, но начинът, по който външните обстоятелства ги тласкат в обятията си днес, може да направи този съюз не само възможен, но дори неочаквано силен. За това внимателно следва да наблюдаваме случващото се през 2023, защото интересът на САЩ и Китай към нашия регион е също висок – Китай купи Пирея, готвеше се да закупи Крим, а американците обявиха Черноморието за зона на техни трайни интереси…
Цитати от новата военно-морска доктрина на Русия: «Основными вызовами и угрозами безопасности и развитию РФ, связанными с Мировым океаном, являются: стратегический курс США на доминирование и их глобальное влияние на развитие международных процессов, в том числе связанных с использованием транспортных коммуникаций и энергетических ресурсов Мирового океана»“… Пресс-секретарь 6-го флота США Кайл Райнс как-то заявил, что они всегда готовы ответить, если есть необходимость обеспечения безопасности и стабильности в зоне действия американских ВМС, в том числе и в районе Черного моря…“ „…В состав 6-го флота ВМС США входят шесть оперативных групп, комплектующихся кораблями, самолетами и подразделениями морской пехоты. Ротация людей, судов и авиационной техники происходит каждые 6 – 8 месяцев, за исключением флагманского корабля Mount Whitney и судов обеспечения, которые несут боевое дежурство постоянно. Количественный состав 6-го флота практически всегда неизменен. Таким образом в Средиземном море постоянно находятся: одно штабное судно, 2 атомных авианосца, 4 ракетных крейсера, 5 универсальных десантных кораблей, 15 эскадренных миноносцев, 4 атомные подводные лодки, 175 самолетов и 21 000 военнослужащих. Примерно половина самолетов способна нести ядерное оружие. Также там присутствуют суда мобильного тылового обеспечения, танкеры, бензовоз, плавучая мастерская, завод по опреснению забортной воды, транспорт продовольствия, океанский буксир и спасательное судно….“
Пентагонът засилва отбраната на границите на САЩ, съобщи Би Би Си. За целта ще се възстанови Втори американски флот. Той беше разпуснат през 2011 година. По това време той се състоеше от 126 кораба, 4 500 самолета и хеликоптера и 90 хиляди души персонал. Втори американски флот ще бъде натоварен за охрана и отбрана на Източното крайбрежие и северната част на Атлантическия океан. Решението на Пентагона е ясен отговор на ролята на Русия в региона.
Източник - Фейсбук