Демократическата партия в САЩ се превърна в партията на перманентната война, правейки огромни военни разходи, които разяждат страната отвътре и флиртуват с ядрената война.

Демократите представят себе си като партия на добродетелите, прикривайки подкрепата си за военната индустрия с морален език, който се използва и по времето на войните в Корея и Виетнам, когато назначеният от тях президент на Южен Виетнам Нго Дин Дием  беше преставян за „лъв“, подобно сега на украинският президент Володимир Зеленски. Всички войни, които американските демократи подкрепят и финансират, са представяни от тях като „добрите“ войни. Всички врагове, с които се борят, последните от които са руският президент Владимир Путин и китайският лидер Си Дзинпин, са въплъщения на злото. Снимката тези дни на сияещия председател на Камарата на представителите Нанси Пелоси и вицепрезидента Камала Харис, които държат нашареното със знаци украинско бойно знаме зад Зеленски, докато той прави обръщение към  Американския конгрес е още един пример за раболепието на Демократическата партия към военната машина.

Демократите, особено от времето на президентството на Бил Клинтън, се превърнаха в представители не само на корпоративна Америка, но и на производителите на оръжия и Пентагона. Никоя оръжейна система за тях не е твърде скъпа. Никоя война, колкото и катастрофална да е, не е оставяна от тях без финансиране. Никой военен бюджет не е твърде голям, включително 858 милиарда долара военни разходи, разпределени за текущата фискална година, увеличение с 45 милиарда долара над това, което администрацията на Байдън поиска. 

Историкът Арнолд Тойнби цитира неконтролирания милитаризъм като фаталната болест на империите, като твърди, че това в крайна сметка води до самоубийството им. 

Някога имаше крило на Демократическата партия, което поставяше под въпрос и се противопоставяше на военната индустрия: това бяха сенаторите Дж. Уилям Фулбрайт, Джордж Макгавърн, Джийн Маккарти, Майк Гравел, Уилям Проксмир и членът на Камарата на представителите Денис Кусинич. Но тази опозиция изчезна заедно с антивоенното движение. Когато 30 души от Демократическата партия в Камарата на представителите наскоро отправиха призив към Байдън да преговаря с Путин, те бяха принудени от партийното ръководство и войнолюбивите медии да се откажат и да оттеглят писмото си. Не че някой от тях, с изключение на Александрия Окасио-Кортес, е гласувал против милиардите долари в оръжия, изпратени в Украйна, или раздутия военен бюджет. 

Противопоставянето на постоянното финансиране на войната в Украйна идва основно от републиканците, 11 в Сената и 57 в Камарата на представителите, няколко. Само девет републиканци в Камарата на представителите се присъединиха към демократите в подкрепа на законопроекта за допълнителни разходи от 1,7 трилиона долара, необходим за предотвратяване на спирането дейността на правителството. В него бяха включени 847 милиарда долара за военните, но  общата сума за войната бе увеличена до 858 милиарда долара, в които се включват и сметки, които не попадат под юрисдикцията на комисиите по въоръжените сили. В Сената 29 републиканци се противопоставиха на законопроекта за разходите. Демократите, включително почти всичките 100 членове на няхната група в Камарата на представителите на Конгреса, подредени послушно един до друг гласуваха за една безкрайна война. 

Тази милитаристична стръв е опасна, тласка ни към потенциална война с Русия и, може би по-късно, с Китай, а и едната, и другата страна са ядрени сили. А това е и икономически пагубно. Монополизирането на капитала от страна на военните вдигна дълга на САЩ до над 30 трилиона долара, което е с 6 трилиона долара повече от БВП на САЩ. Обслужването на този дълг струва 300 милиарда долара годишно. Ние харчим повече за военни цели отколкото следващите девет държави в света, включително Китай и Русия, взети заедно. Конгресът освен това е на път да предостави допълнителни 21,7 милиарда долара на Пентагона – над вече гласувания разширен годишен бюджет – за снабдяване на Украйна.

„Но тези решения са само началото на това, което се очертава да бъде голяма нова подготовка за бойни действя“, съобщи The New York Times . „Военните разходи през следващата година са на път да достигнат най-високото си ниво, коригирано спрямо инфлацията, от времето на върховите разходи за войните в Ирак и Афганистан между 2008 г. и 2011 г. и са второто най-високо ниво на разходи за тази цел от Втората световна война насам насам. Това ниво включва разходи, които са повече от бюджетите за следващите 10 най-големи министерства и агенции на американското правителство, взети заедно (на образованието, енергетиката, здравеопазването, вътрешната сигурност, правосъдието, труда, транспорта и т.н.).

Демократическата партия, която при администрацията на Клинтън агресивно ухажваше корпоративните донори, се отказа да възпре или да се отнесе неутрално към исканията на военната индустрия. 

В своята книга от 1970 г. „Пропагандната машина на Пентагона“ Джеймс Фулбрайт описва как Пентагонът и оръжейната индустрия наливат милиони във формирането на общественото мнение чрез кампании за връзки с обществеността, филми на Министерството на отбраната, контрол над Холивуд и господство над комерсиалните медии. Военните анализатори в кабелните новини обикновено са бивши военни и служители на разузнаването, които участват в управителни съвети или работят като консултанти на отбранителната индустрия – факт, който те рядко разкриват пред обществеността. Бари Р. Маккафри, пенсиониран четиризвезден армейски генерал и военен анализатор за NBC News, също е бил служител на Defence Solutions, фирма за военни продажби и управление на проекти. Той, като повечето от остриетата на войната, лично се облагодетелства от продажбите на оръжейни системи и разширяване на войните в Ирак и Афганистан.

В навечерието на всяко гласуване на бюджета на Пентагона в Конгреса, лобисти от фирми, свързани с военната индустрия, се срещат с членове на Конгреса и техния персонал, за да ги накарат да гласуват за бюджета, за да защитят работните места в техния район или щат. Този натиск, съчетан с мантрата, усилена от медиите, че противопоставянето на разточителното финансиране на войната е непатриотично, държи избраните конгресмени в робство. Тези политици също зависят от щедрите дарения от производителите на оръжия, за да финансират своите кампании.

Сиймор Мелман в книгата си „Капитализмът на Пентагона“ документира начина, по който милитаризираните общества унищожават своите икономики. Милиарди се изразходват за изследване и разработване на оръжейни системи, докато технологиите за възобновяема енергия са оставени на заден план. Университетите са залети със стипендии за студенти, свързани с военните, докато в същото време нямат средства и се борят да намерят пари за екологични изследвания и за хуманитарни науки. Мостове, пътища, диги, железопътни линии, пристанища, електрически мрежи, пречиствателни станции и инфраструктура за питейна вода в САЩ са структурно недостатъчни и остарели. Училищата са в окаяно състояние и нямат достатъчно учители и персонал. Неспособна да спре пандемията от COVID-19, здравната индустрия залага на бизнес със здравето на хората и принуждава семействата, включително тези със застраховка, да фалират. Вътрешното производство, особено с изнасянето на работни места в Китай, Виетнам, Мексико и други нации, се срива. Семействата тънат в лични дългове, като 63 процента от американците живеят от заплата до заплата. Бедните, психично болните, болните и безработните са изоставени. 

Мелман, който измисли термина „постоянна военна икономика“, отбеляза, че от края на Втората световна война федералното правителство е изразходвало повече от половината от своя бюджет за минали, настоящи и бъдещи военни операции. Това е най-голямата  дейност на правителството. Военно-промишленият истаблишмънт не е нищо повече от позлатено корпоративно благоденствие. Военните системи се продават преди да бъдат произведени. На военната индустрия е разрешено да взема допълнително средства от федералното правителство за огромни преразходи. Огромните печалби са гарантирани. Например този ноември армията възложи само на Raytheon Technologies поръчка за повече от 2 милиарда долара в договори, допълващи договорените над 190 милиона долара през август за доставка на ракетни системи за разширяване или допълване на оръжията, изпратени в Украйна. Въпреки депресията на пазара за повечето други бизнеси, цените на акциите на военните компании Lockheed и Northrop Grumman се повишиха съответно с над 36 и 50 процента тази година. 

Технологичните гиганти, включително Amazon, който доставя софтуер за наблюдение и разпознаване на лица на полицията и ФБР също печелят от поръчки за огромната военна икономика. Amazon, Google, Microsoft и Oracle получиха многомилиардни договори за облачни изчисления за Joint Warfighting Cloud Capability и имат право да получат 9 милиарда долара от договори с Пентагона, за да осигурят на военните „достъпни в световен мащаб облачни услуги във всички домейни на сигурност и нива на класификация, от от стратегическото ниво до тактическо ниво” до средата на 2028 г.

Чуждестранна помощ от  повече от 150 милиарда долара се дава ежегодно на страни като Израел от основаването му през 1948 г. насам, както и на Египет, който е получил над 80 милиарда долара от 1978 г. насам – помощ, която изисква чуждите правителства да купуват оръжейни системи от САЩ. САЩ с държавни средства финансират изследванията, развитието и изграждането на оръжейни системи и след това  ги закупуват от частни компании за да ги дадат на чужди правителства. Такава кръгова система е подигравка с идеята за свободна пазарна икономика. Тези оръжия скоро остаряват и се заменят с актуализирани и обикновено по-скъпи оръжейни системи. От икономическа гледна точка това е задънена улица. Не е в полза на нищо друго, освен на постоянната военна икономика.

„Истината по въпроса е, че ние сме в силно милитаризирано общество, водено от алчност, жажда за печалба и войните се създават само за да продължат да подхранват това“, каза ми Кучинич.

През 2014 г. САЩ подкрепиха преврат в Украйна, който установи правителство, което включваше неонацисти и беше противник на Русия. Превратът предизвика гражданска война, когато етническите руснаци в Източна Украйна, Донбас, се опитаха да се отделят от страната, което доведе до смъртта на над 14 000 души и близо 150 000 разселени , преди Русия да навлезе в Украйна през февруари тази година. Руската инвазия в Украйна, според Жак Бо, бивш съветник по сигурността на НАТО, който е работил и за швейцарското разузнаване, е била подтикната от ескалацията на войната на Украйна в Донбас. Тя е резултат също и на отхвърлянето на изпратените до  администрацията на Байдън предложения от Кремъл в края на 2021 г., които можеха да предотврати нахлуването на Русия през следващата година. 

Тази инвазия доведе до широко разпространени санкции на САЩ и ЕС срещу Русия, които се превърнаха в бумеранг  за Европа. С рязкото ограничаване на доставките на руски петрол и газ инфлацията опустошава Европа. Индустрията, особено в Германия, е осакатена. В по-голямата част от Европа хората живеят в условия на зима на недостиг, спираловидно нарастващи цени и мизерия. 

„Цялото това нещо се взривява в лицето на Запада“, предупреди Кучинич. „Принудихме Русия да се обърне към Азия, както и към Бразилия, Индия, Китай, Южна Африка и Саудитска Арабия. Създава се цял нов свят. Катализаторът за това е погрешната преценка  за Украйна, и усилията да се опитаме да контролираме Украйна през 2014 г., за което повечето хора не знаят.“

Като не се противопоставят на Демократическата партия, чиято основна цел е войната, либералите се превръщат в стерилните, победени мечтатели в „Записки от подземието“ на Фьодор Достоевски. 

Като бивш каторжник, Достоевски не се страхува от злото. Той се страхува от общество, което вече няма моралната сила да се изправи срещу злото. А ако цитирам заглавието на моята последна книга  „войната е най-голямото зло“.

Крис Хеджис е американски журналист, автор на няколко книги,  носител на наградата „Пулицър“, петнадесет години е бил чуждестранен кореспондент на „Ню Йорк Таймс“.

Източник - The Chris Hedges Report