В статия на Foreign Policy се казва, че „Ердоган управлява страната по-дълго, отколкото Starbucks e в бизнеса”. Напоследък този важен източник на информация, заедно с Foreign Affairs, често публикуват анализи за Турция. А е известно, че това са „списания”, които пряко влияят на външната политика на САЩ. На 1 януари материалите са посветени на президентските избори в 14 държави през 2023 г. – от Тайланд до Естония, Гърция,  Пакистан, та до Гватемала, но на Турция е отредено водещо място. Внушението е, че за Ердоган би било много по-добре да напусне президентския пост по-рано, отколкото да бъде „изтласкан от власт в кървава баня на изборите” т.е. да получи изборно поражение . Така щял да остане в историята с „красно име”, както се казва у нас.  Оценката е ни повече, ни по-малко „времето му в политиката е приключило”. Но все пак се признава, че е „твърде рано да се правят цялостни прогнози за избори след 6 месеца, особено като не се знае кой ще бъде основният съперник на Ердоган за президентския пост”. Друг въпрос е, че никой не може да бъде сигурен какво мисли по темата Ердоган и дали наистина турските граждани смятат, че „Ердоган е отишъл твърде далеч и упадъкът му през последните години е засенчил новаторското му лидерство от началото на десетилетните успешни мандати”. Да се каже, че Ердоган е бил „прекалено отдаден на властта” е меко казано изхвърляне, защото кой може да е успешен, ако не е отдаден изцяло на позициите си и още повече, ако те са с мотото „Турция над всичко”.   Отделен въпрос е, че англосаксонският свят т.е. западният свят отдавна не крие симпатиите и подкрепата си към опозицията в Турция.

Такива анализи не са изненада . Както не е изненада подчертаването, че до 2013г. Ердоган е бил силен и позитивен политик, но след това се е променил и е станал „диктаторски”. Доза истина има в твърдението, че след опита за преврат през 2016г. Ердоган е превърнал Турция в „истинска диктатура”, но няма и дума за причините и поръчителите на този преврат. Предпочетено е да се каже, че „процесите срещу Имамоолу, кмет на Истанбул, и делата срещу Демирташ, екслидер на прокюрдската ДПН, демократична партия на народите, показват, че изборите в Турция може и да не са напълно свободни и честни”. Ердоган е опитен играч и добре познава изборните практики в страната си. Контролът върху медии и съдебна система си казва думата. Отстраняването на Имамоолу от надпреварата за президентския пост чрез дело за обида на турската ЦИК  е част от позната практика.  Включително лично към Ердаган, който е бил в затвор за няколко месеца / за стихове в ислямистки стил (преди да бъде избран в следващи избори за премиер).  Партията на Демирташ, поне на този етап, не е включена в т.н. маса на шесторката, където са обединени 6 турски опозиционни партии. Въпреки ключовата роля на ДПН за победата на Имамоолу в изборите за кмет на мегаполиса Истанбул.

От Запад идват призиви това да се промени. В същото време датата на изборите може и да се промени. Зависи от оценката на Ердогановата партия кое ще е по-полезно за победата. Със същата цел е увеличението с 25% на работните заплати и пенсиите и това предизвика коментари,  с „дано всяка година има избори”. Съобщава се за сигнали, че някои малки партии (като партия на победата)  могат да отнемат гласове от опозицията, защото се представят за противници на Ердоган и антиемигрантски, но това при всички случаи ще облагодетелства управляващите. От своя страна опозицията  не бърза да определи своя кандидат за президент. Опасенията са, че той може да бъде подложен на злостна и компрометираща кампания. Очаква се до началота на м. февруари все пак името да бъде обявено официално. Независимо дали ще е сред лидерите на 6-те партии или личност „отвън”. Спекулира се, че след отстраняването на Имамоолу от надпреварата, лидерът на НРП, народнорепубликанска партия кемалисти, Калъчдароолу е амбициран да заеме тази позиция. Възражения има главно от „Добрата партия” с лидер Мерал Акшенер. Явно разногласията между опозицията все още не са преодолени. За 10-ти път те се събират за обсъждане и темите са „изборен съюз”, конституционни поправки, правителствана програма след изборите, а самият документ е от 200 страници, 60 подзаглавия и съдържа ангажименти по 9 основни точки във всички сфери на обществено-политическия живот в Турция. Основното е „укрепване на парламентарната система” т.е. стремеж да се възстанови парламентарната система при съседите вместо съществуващата в момента президентска.

Особено любопитно е какво прави Ердоган в такава ситуация. Според турските медии погледът е насочен към външната политика, защото тя определено носи дивиденти. Защото турците се гордеят с изяви, които са насочени към доказване на независима суверенна външна политика. Особено съчетана с амбиции за важна роля на международната сцена чрез т.н. посредническа роля в конфликтни ситуации, главно по отношение на конфликта между Русия и Украйна. Последните разговори по телефон между Ердоган и Путин бяха именно в посока призив за спиране но огъня поне в дните на Рождество, за да могат православните и в двете страни да се помолят спокойно в празничните дни. Засега изглежда, че само Путин е приел за изпълнение този призив. Разбира се като се е позовал на искане на Патриарха на Русия Кирил.  

Впечатляващи са информациите за нормализиране на отношенията с Дамаск и то особено активирани след срещата в Москва под егидата на Шойгу на министрите на отбраната на Турция и Сирия. Хулуси Акал е бил придружаван от шефа на МИТ, Фидан, което е имало съответстние с представителите на Сирия.

До края на януари външнвият министър, Чавушоолу предвижда среща с колегата си в Дамаск, Файсал Мигдад,  и то с участието на Лавров, но преди това разговаря с представители на подкрепяната от Анкара опозиция в Сирия. Според турски медии при тези срещи Турция е поставила условия за роля на опозицията в бъдещото устройство и избори в държавата на Асад, но с категоричното искане за продължаване борбата с „терористите” т.е. организациите на сирийските кюрди и ПКК. Явно Русия ще е не само координатор на тези процеси при запазване териториалната цялост на Сирия. Договорките  със сирийските кюрди ще са нейна задача.

Важното е, че независимо от Украйна, Русия не изоставя целите и интересите си в Близкия изток, в случая в Сирия. Там ангажиментите и ролята на Москва е решаваща. Особено, ако при новото прлавителство в Израел, начело с Нетаняху, наистина има желание за промяна във външната политика на държавата Израел. Защото Вашингтон вече изрази позиция, че „не е време за легититимиране на правителството в Дамаск” и не подкрепя амбициите на Ердагон за омиротворяване на обстановката в измъчената от кървавите сражения през послединте години Сирия. Анкара и Дамаск ще преговарят и за връщане на бежанците по домовете им, но няма как Турция да не настоява за съхранение на нейната сигурност в прословутата 30-км ивица по границата със Сирия. Както и условието „няма да има преговори въпреки опозицията в Сирия”. Преговорите и процесът няма да са лесни, но е важното, че са започнали. Може би това ще е тема на разговори на Чавушоолу във Вашингтон, където той ще бъде на 17 януари. Предвижда се среща с държавния секретар Блинкен, а после откриване на турско консулство в Хюстън, където имало „много турци”, че и представители на ФЕТО. „Анкара не може да си позволи да изоставя своите извън страната”, казва Чавушоолу. Да му мисли София.  

Факт е, че на Чавушоолу му се налагат доста пътувания напоследък. Посещение в Бразилия за встъпването н длъжност на новия президент Лула и поклонение пред тленните останки на Пеле , разговор там с канцлера Шолц и отговор на въпроса му „какво става с членството в НАТО на Швеция и Финландия”. Това да му са проблемите на Шолц! А отговорът бе „когато изпълнят нашите условия”. Още повече, че прокюрдската ДПН вече е сигнализирала международни организации на какъв натиск са подлагани кюрдите в тези страни и то с цел да изпълнят исканията на Анкара.  

Каквото и да се говори, щом и CNN в свой обстоен материал поставя на първо място  сред събитията, които ще следи през 2023 г изборите в Турция, а Time пише, че “западните страни може да обмислят прекратяване на помощта за киевския режим поради изчерпване на ресусите си”, значи новата 2023 година ще е богата на събития, които ще ни разтърсват. Надеждите са, че може да има и положителни новини. Дано.