Самоназначилите се „елити“ от Давос се страхуват. Толкова са уплашени. На срещите на Световния икономически форум тази седмица главният мозък Клаус Шваб  отново и отново говореше за категоричен императив: имаме нужда от „Сътрудничество в един фрагментиран свят“.

Въпреки че диагнозата му за „най-критичната фрагментация“, в която светът е затънал, е предвидимо мрачна, хер Шваб твърди, че „духът на Давос е позитивен“ и в крайна сметка всички можем да живеем щастливо в „зелена устойчива икономика“.

Това, в което Давос беше добър тази седмица, е заливането на общественото мнение с нови мантри. Имало „Нова система“, която, отчитайки ужасният провал на нашумелия Great Reset, трябва да актуализира текущата – разтърсена – операционна система.

Давос се нуждае от нов хардуер, нови умения за програмиране, дори нов вирус. И все пак за момента всичко, с което разполагат, е „поликриза“: или, на техния език, „група от свързани глобални рискове с комбинирани ефекти“.

На обикновен английски: перфектна буря.

Непоносимите досадници от острова „Разделяй и владей“ в Северна Европа току-що разбраха, че „геополитиката“, уви, никога не е навлизала реално в безсмисления тунел на „края на историята“: за тяхно голямо учудване, сега тя отново е съсредоточена около Хартленда, както през по-голямата част от записаната история.

Те се оплакват от „заплашителна“ геополитика – код за Русия-Китай, Иран.

Но черешката на алпийската торта е арогантността/глупостта, която всъщност издава играта: Лондонското сити и неговите васали са бесни, защото „светът, създаден от Давос“ бързо се разпада.

Давос не е „създал“ друг свят освен собствения си симулакрум.

Нищо не проработи в Давос, защото тези „елити“ вечно са заети да възхваляват Империята на Хаоса и нейните смъртоносни „приключения“ в Глобалния Юг.

Давос не само не успя да предвиди всички скорошни големи икономически кризи, но най-вече настоящата „перфектна буря“, свързана с породената от неолиберализма деиндустриализация на Колективния Запад.

И разбира се, Давос представя няма за истинския рестарт – към многополярност.

Самоопределящите се лидери на общественото мнение са заети с „преоткриването” на „Вълшебната планина“ (роман, публикуван в 1924 г. – бел.р.) на Томас Ман,  чийто сюжет се развива в Давос – „на фона на смъртоносна болест и предстояща световна война“.

Е, в момента „болестта“ – изцяло биологично оръжие – не е точно смъртоносна per se. А „назряващата световна война“ активно се насърчава от кабалистите – неокони щраусианци (от Лео Щраус – бел. р.) и неолибералите: неизбирана, безотчетна, двупартийна дълбока държава, която дори не се подчинява на идеология. Стогодишният военнопрестъпник Хенри Кисинджър продължава да не го разбира.

Давоската дискусия за деглобализация изобилстваше от нелогични изводи, но поне част от реалността беше представена от унгарския външен министър Петер Сиярто.

Що се отнася до китайския вицепремиер Лиу Хе, с огромните си познания по финанси, наука и технологии, той най-малкото беше много полезен при формулирането на петте основни насоки на Пекин за обозримото бъдеще – отвъд обичайната имперска синофобия.

Китай ще се фокусира върху разширяване на вътрешното търсене; поддържане на „гладки“ вериги за производство и доставки; „здравословно развитие на частния сектор“; задълбочаване на реформата на държавните предприятия; и ще търси „атрактивни чуждестранни инвестиции“.

Руската съпротива, американската бездна

Еманюел Тод не беше в Давос. Но френският антрополог, историк, демограф и геополитически анализатор беше този, който в крайна сметка разроши всички пера на колективния Запад с очарователен антропологичен обект: базирано на реалността интервю (вж превода в „Гласове” – бел.р.).

Тод говори пред Le Figaro – любимият вестник на френската върхушка и висшата буржоазия. Интервюто е публикувано миналия петък на стр. 22, притиснато между пословичните русофобски фермани, мизерно кратко споменато в долната част на първа страница. Така че хората трябваше доста да се потрудят, за да го открият.

Показателно е, че този японски бестселър (книгата му “Третата световна вече започна”, 2022, по повод на която е интервюто с него – бел. р.) не съществува на френски, като се има предвид, че цялата базирана в Париж издателска индустрия следва линията на ЕС/НАТО по отношение на Украйна (във Франция Е. Тод е дискредитиран, докато в Япония интересът към него е голям. Книгата е публикувана в Япония, в 100 хил. екзпемпляра, вече изкупени – бел. р.).

И така, според Тод

– Започва нова световна война:  „конфликтът прераства от ограничена териториална война към глобална икономическа конфронтация, между Запада като цяло от една страна и Русия, подкрепена от Китай от друга.  

– Кремъл, казва Тод, направи грешка, разчитайки, че едно разложено украинско общество ще рухне веднага. Разбира се, той не навлиза в подробности как Украйна е била въоръжена до зъби от НАТО.

– Тод е прав, когато подчертава как Германия и Франция са станали второстепенни партньори в НАТО и не са били наясно с военния замисъл: „Те не са знаели, че американците, британците и поляците могат да позволят на Украйна да води продължителна война. Основната ос на НАТО сега е Вашингтон-Лондон-Варшава-Киев.”

– Основният извод  на Тод е убийствен: „Съпротивата на руската икономика тласка американската имперска система към пропастта. Никой не бе предвидил, че руската икономика ще устои на “икономическата мощ” на НАТО. Ако руската икономика се съпротивлява безкрайно на санкциите и успее да изтощи европейската икономика, докато тя самата устои, подкрепяна от Китай, американският валутен и финансов контрол над света ще рухне, а с него и възможността САЩ да финансират почти без пари огромния си търговски дефицит. Следователно тази война стана екзистенциална за Съединените щати. Също като Русия, те не могат да се оттеглят от конфликта, не могат да го напуснат. Ето защо вече сме в безкрайна война, в сблъсък, чийто изход трябва да бъде крахът на единия или на другия. Китайци, индийци или саудитци, наред с други, ликуват.

– Що се отнася до Китай, „Това е основната дилема на американската икономика: тя не може да се изправи срещу китайската конкуренция, без да внася квалифицирана китайска работна сила.“

– „Руската икономика от своя страна е приела правилата на функциониране на пазара, но с много голяма роля на държавата, и тя дължи също своята гъвкавост на обучението на инженери, което позволява индустриална и военна адаптация.

– И така, това, което Москва успя да постигне, е да „препозиционира себе си като архетип на голяма сила, не само „антиколониалистка“, но и патрилинейна и консервативна по отношение на традиционните нрави“.

Въз основа на всичко по-горе, Тод разбива мита, продаван от „елитите“ на ЕС/НАТО – включително Давос – че Русия е „изолирана“, подчертавайки как гласовете в ООН и цялостните настроения в Глобалния юг характеризират войната, „описана от мейнстрийм медиите като конфликт около политически ценности, но фактически, на по-дълбоко ниво, като конфликт на антропологични ценности.

Между светлината и мрака

Възможно ли е Русия – и истинската Четворка (с Китай, Индия и Иран) – да преобладават в антропологичните залози?

Истинският Quad има всичко необходимо, за да разцъфти в нов междукултурен фокус на надежда в един „фрагментиран свят“.

Смесете конфуциански Китай (недуалистичен, без трансцендентално божество, но с Дао, преминаващ през всичко) с Русия (православното християнство, почитащо божествената София); политеистична Индия (колело на прераждането, закон на кармата); и шиитски Иран (ислямът, предшестван от зороастризма, вечната космическа битка между Светлината и Мрака).

Това единство в многообразието със сигурност е по-привлекателно и вдъхновяващо от оста Forever War.

Ще се поучи ли светът от това? Или, ако цитираме Хегел – „това, което научаваме от историята е, че никой не се учи от нея“ – безнадеждно ли сме обречени?

Източник - Тhe Saker