Голяма част от интелигентните хора смятат, че видимата страна на вече очертаващото се глобално електронно робство са смартфоните, компютрите и многобройните други гаджети и дивайси, които използваме. Към това можем да добавим и банковите карти, GPS навигацията и какви ли още не „достижения“ на технологиите. 

Всичко това ни се представя като нещо незаобиколимо. Постоянно ни повтарят колко ще е хубаво цифровото бъдеще и какви огромни ползи ще има човечеството от електронните технологии. Обясняват ни как например лесно ще отваряме всички врати на дома, колата, вилата, офиса и къде ли не още, ще плащаме всичките си сметки и дори ще включваме осветлението или ще пускаме телевизора  само с един чип, вграден подкожно, как машини с изкуствен интелект ще вършат всичко вместо нас, а ние ще имаме време да се занимаваме с хобито си, да си почиваме и дори да пишем стихове или да рисуваме. 

Всичко това ни се налага като задължителен прогрес и като фатална неизбежност.   

Разбира се, пропагандата на глобалния елит ни лъже, както ни лъже и за всичко останало. Нещата са коренно различни и изобщо не става въпрос за някакво подобрение и прогрес, а за заробване и дегенерация на човека, за неговото истинско разчовечване, за превръщането му в зомби, изпълняващо безропотно заповедите на елита. 

Най- лесно това се разбира ако погледнем отблизо живота на т.нар. милениали – поколението, родено след 2000 г. Това вече са завършени чеда на матрицата – момчета и момичета, напълно потопени в смартфоните си и зависими от мрежата, хора без желания, емоции и собствено мнение, чийто живот се определя изцяло от интернет и цифровите технологии. Повечето от тези деца нямат нито мечти, нито истински желания, нито визия за бъдещето си, да не говорим за идеали, надежди или морално-етични дилеми. Цялото им битие се диктува от мрежата и единственото им умствено усилие е да се дивят пред поредния мейнстрийм. Разликата между тях и предните поколения е огромна, макар, че, разбира се, и сред милениалите има изключения, но те са от онези изключения, потвърждаващи правилото. 

Текстът дотук беше нещо като въведение към темата, тъй като публикациите по нея ще са няколко. 

Сега минаваме към същността – да се запознаем със съставните части на пътя към заробването, защото още преди смартфоните глобалните господари вече го бяха начертали. Както е известно, мечтите на елита да накара масата да обича робството си не са от вчера. Описани са още в 1962 год. от Олдъс Хъксли, много преди информационните технологии и интернет да получат масово разпространение. 

Днес тези мечти вече са реалност и магистралата към робството се строи бързо. 

Първата съставна част безспорно беше създаването на World Wide Web (WWW) преди повече от 30 год. чрез която всеки можеше да има достъп до ресурсите на интернет. Тя, обаче, както и самата глобална мрежа, не беше в началото средство за контрол и заробване. Това се случи по-късно и една от първите сигнали беше създаването на системата BIG DATA. 

Световната икономика, финанси, образование, отбрана и изобщо всички сфери на живота вече изцяло зависят от интернет и предоставят огромно количество информация, която трябва да се обработва ежесекундно. Понятието Вig Data е от 90-те години на ХХ-ти век и е дело на американския учен Джон Маши. Това означава „големи данни” и наистина става дума за огромни обеми информация от порядъка на 80 с 21 нули терабайта! Част от нея се анализира, споделя, съхранява, трансферира или визуализира. Именно това е и основната дейност на компаниите, занимаващи се с Вig Data.

Всички ние имаме акаунти във Facebook, Twitter, Instagram, Google, Whatsapp, Viber и/или в още много и различни сайтове, мрежи или търсачки. Всекидневно пишем потоци съобщения, изпращаме линкове, споделяме фотографии и т.н.

Освен от социалните мрежи непрекъснато постъпват данни и от измерващи устройства, събития от радиочестотни идентификатори, метеорологически данни, потоци от данни за местоположението на абонати на клетъчни мрежи, устройства за аудио и видеорегистрация, ежедневни извадки от борси, статистически институти, социологически, маркетингови проучвания,  научни институти и образователни институции. Милиони малки, средни и големи фирми входират, теглят или разменят всякаква търговска или производствена информация в мрежата. Международни, държавни, регионални и общински структури също непрекъснато използват интернет в пряката си дейност. Това се отнася и за банки, тайни служби, лечебни заведения. Десетки хиляди телевизии, интернет радиостанции, новинарски или специализирани сайтове и рекламни агенции всяка секунда „наливат” в мрежата информация по-голяма, отколкото всички знания на човечеството преди няколко века. 

Всичко това се обработва и оттам се вади и запазва „ценното“, в смисъл „нужното“. Събирането и „складирането” в облаци /clouds/ на огромна информация за всичко и всички отдавна притеснява не само теоретиците на конспирацията, а и правозащитници, правителства и най-обикновени хора, желаещи да запазят личната си свобода.

Пример- при всяко наше сърфиране из мрежата ни подтикват да приемаме „бисквитки”, декларации за поверителност, съгласие за споделяне на местоположение и други подобни. Бисквитките (HTTP cookie) се използват за да удостоверяваме самоличността си при влизане в даден сайт. Приемайки ги, ние приемаме сайта да има  достъп до нашия браузър, тоест – до нашата информация. Тя може да стане публично достояние в т.нар. “open data” без никакви ограничения, тъй като, приемайки „бисквитките” ние вече сме приели и “open data”. Информацията ползват както търговци в търсенето на клиенти, така и всякакви други държавни и частни организации.  Затова не е чудно, че ако няколко пъти сте влизали в сайт за алпинизъм, още от следващия ден мрежата да ви засипва с всякаква информация за алпинисти – от метеорологическа прогноза за времето в планините, до промоции на екипировка за алпинисти.

 Най-големите „събирачи” на данни безспорно са социалните мрежи. Обаче е сигурно, че глобалните демиурзи – графовете и бароните на бъдещето първи събират и трупат всичко, което им е нужно. 

Неслучайно компаниите, занимаващи се с open data и Вig Data са собственост на същите.  

Всеки човек, който е влизал в мрежата, има там свое електронно копие – чат бот, който не само че знае всичко за нас и то е вградено в него, а дори и се държи прогнозно, тоест – дава на мрежата информация какво се каним да направим или да измислим. Разбира се, тези прогнози се правят с намесата на изкуствен интелект. 

Така се решава на кого и за колко да се продаде информация за нас. Засега това са предимно рекламни агенции и търговски компании, но вече BIG DATA вече отдавна са част и от системите за сигурност и разузнаване. 

А как ще се използват тези данни и в бъдеще? Каква е следващата стъпка? Един от най-големите „донори” на грандиозните бази данни трябва да стане бързо развиващата се система на „Internet Of Things“ – интернет на нещата, следвана от интернет на тялото и интернет на всичко – изграждането на „умни домове“, „умни градове“, „умни държави“ и „умна земя“. Това са следващите отсечки по пътя към дигиталното робство. За тях ще пиша в следващите постове.