Голяма част от редовите българи въздъхнаха с облекчение, когато държавата ни този път реагира по-твърдо след побоя над македонския гражданин, който е секретар на българския клуб „Цар Борис ІІІ” в Охрид. Подкрепата на обществото ни за тази позиция бе доказана и със социологически проучвания и гласувания сред зрители в някои ТВ-програми. Замитането под килима на поредицата от  насилствени действия, както и дългото премълчаване, явно по нареждане, относно т.н. македонски въпрос и съзнателното създаване на антиБългария в РСМ  определено трудно се преглъщаха. Темата не е само чувствителна. Не е и само емоции. Тя е корен в историята ни, паметта ни, верую на предците ни, гордост от герои с мъченическа смърт в името на единствената обединителна кауза на българите. Около 2 млн от тях имат предци сред бежанците от Вардарска и Егейска Македония в сложните времена преди десетилетия… Имат деди сред борците за автономна и присъединена след това Македония към Отечеството. В голямата част от обществото ни има единно мнение по темата, за разлика от управниците ни. Да не говорим за становища на т.н. либерали и атлантици, които кой знае защо подкрепят близки до Скопие и чужди сили мнения. Българите масово споделяха в социалните мрежи, че падането на т.н. вето за РСМ е не само прибързано. Определиха го за предателство. Убежданието бе, че е станало под натиск с главна роля на Париж, председател по това време на ЕС. Всеки с интересите си, но горчилката не може да изчезне с обяснения, че това е било „решение на всички страни-членки”. Още повече, че народът ни не е забравил „гаранция Франция” и поводът за създаване на този израз. В дългосрочен план това обръща настроения, които няма как да са в полза на Брюксел. Но днес страната ни гадае колко дълго ще може да издържат управляващите при решението за втвърдяване на политиките ни към РСМ заради нецивилизационните деяния на властите там. Както и за използвания език на омразата сред медии и властници. Известно е, че хиляди българи посрещнаха Нова година в Повардарието и бяха  силно впечатлени от радушното посрещане и поднесените богати трапези от най-близките ни съседи . За цени по-добре да не се споменава.

В това време президентът на РСМ на 23 януари заявява, че „руски тайни служби стоят зад разрива с България”. Имало „организирани структури в страната ни, които довели до  влошаване на крехките отношения с България”. Те се били активирали за първи път през юли 2022г, , когато България вдигна ветото си върху интеграцията на РСМ в ЕС. Те „продължават да повишават напрежението между съседните държави в момент, когато правителството в Скопие се опитва да прокара спорни промени в конституцията, за да създаде възможност за продължаване на преговорите за присъединяване към ЕС”. Това го казва след заседание на Съвета за сигурност на РСМ. Двустранните ни отношения станали „жертва на националистически и популистки политики”. И ето разсъждения, върху които София трябва да се замисли. За започване  на преговорния процес за членство в ЕС РСМ трябвало „по искане на София  да промени конституцията си, за да включи етническото българско малцинство”, което ще позволи „провеждането на втората междуправителствена конференция”. Пък българите „съставляват по-малко от 0.2 % от общото население”. Малцинство? Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и Лявата партия категорично се противопоставяли. Няма мнозинство в Собранието //80 бр/, за да има промяна на конституцията. Този път даже не се предприемат познати практики за „купуване на депутати”, за да се постигне дадена цел. Не става въпрос за запазване на власт, а за следване на една антибългарска политика, която се споделя от управляващи и опозиция. Разликата е, че опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ използва случая да иска отново предсрочни избори ,защото правителството не се справяло във външен план  по отношение на „провокациите на България,”, а във вътрешен план „с корупцията, престъпността и икономическата криза”. Значи в Скопие се говори за българско малцинство и то незначително, а въпросът с езика и идентичността се счита за окончателно решен. Урсула фон дер Лайен вече им го каза при неотдавнашно посещение в Скопие. Нито дума за условията, които София бе афиширала по отгношение на вдигане на т.н. вето, нито дума за спорните исторически въпроси, нито дума за решения за общо честване на исторически личности, нито дума за промяна на учебниците по история, промяна на табели с обидни и неверни слова за България, признания за насилствена смърт и  изпращане в концлагери на хиляди, доказано  над 100 хил, граждани, които не  са криели  българската си принадлежност след 1945г.  Останала сал една промяна в конституцията и после „гаранция Франция”,че ще защитаваме свои интереси в самия преговорен процес с отварянето на съотвените глави.

Категоричен е Пендаровски, но акцентира върху „висок риск за сигурността около националния празник, на който се отбелязва рождения ден на Гоце Делчев, който „се борил за независима Македония в края на ХІХ и началото на ХХ век” Дали на гроба му ще присъстват наследниците на фамилия Делчеви, които всички са в България? А тленните му останки България необмислено в дълбочина е предоставила на Скопие в името на братски чувства, както са ги разбирали в други сложни времена. Днес се сърба тази попара, която е дробена преди години.  За да ни се казва, че „българските историци твърдят, че Делчев е български гражданин”. „Ние отхвърляме това да се запише в нашите учебници по история”. Без значение, че самият Гоце Делчев е казал сам какъв е. И къде са погребани родителите му. На всичкото отгоре  президентът Пендаровски прелага на правителството „да забрани влизането на евродепутата Ангел Джамбазки и още няколко български граждани в РСМ заради техните враждебни действия в страната”. И медиите в Скопие цитират думи на Джамбазки при честване на годишнина на Мара Бунева, наречена „спорна историческа личност”,  като „вечна памет на Мара Бунева и всички знайни и незнайни герои, които посветиха и дадоха живота си за каузата на свободна българска Македония и обединена България”. Цитират го да казва „да живее българска Македония и да живее България”.Веднага властите в Скопие са поискали София да осъди изявленията на Джамбазки. Но това се сочи като „мека реакция”. Пък от МВнР на България посочили, че „изявленията на Джамбазки не представляват официалната позиция на Българската държава”, пишат в Скопие. Кога и кой е питал какво мислят редовите българи? Някои от тях са чествали Мара Бунева с лозунги „Македония е българска, а България е над всичко”. Ама нали и гърците в Солун, повече от един млн, крещяха „Македония е гръцка”? Защо нищо не казаха в Скопие тогава? Или е лесно да се правят на „барабар Петко с мъжете” спрямо България?

Иначе пребитият в Охрид Пендиков е „частен случай”, има ”история с инциденти, които нямат общо с политиката”, намерени са му наркотични субстанции, снимал се с Джамбазки, бил ревностен активист на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, веел македонски знамена, които Гърция забранява и т.н. Значи от „твърд македонски патриот Пендиков станал привърженик на български цели”, питат в Скопие? Иначе властите правели всичко възможно да се прекратят провокациите. Да сте чули нещо за разследване и подобаващи наказания за онези, които палеха и замеряха с камъни, стреляха по българските клубове в Битоля, Охрид и Скопие? София дори не реагира гласно при приемането на онзи закон, приет с пълно мнозинство, който задължава българските клубове да си променят имената. Ще се откажем от наши исторически личности като Иван Михайлов и Цар Борис ІІІ, които са отстоявали през целия си живот българската кауза за Македония и присъединяването към Отечеството?  Някой да е информирал гражданите в РСМ, че университета в Скопие, училища, черкви, администрация, пътища са създадени в периода 1941-1945г, а София е заделила почти половината от държавния бюджет за Македония по това време? За да се насилват българите след 1945г, да се създава страх сред населението и днес да се говори с език на омразата и се изгражда антиБългария в РСМ?

Да се казва, че Сърбия и зад нея Москва инициират конфликтите между София и Скопие не решава проблема. Още повече, че Пендаровски посочи руски служби в основата на българските „провокации” относно РСМ. Разбира се, че всяка държава си има интереси. А великите ги имат и в геополитиката  и при  регионалните си политики.  Дали Москва с днешна дата се е активирала относно Балканите, в частност РСМ, е спорно. Но има изявления на американската посланичка в Скопие, която доста ултимативно казва спорните въпроси между България и РСМ  да се решат в скоростен порядък като се  води диалог.   Да, диалогът е единствен начин за изход от проблемни ситуации. Но не и за сметка на собствени интереси и загърбване на общественото мнение. А ако някой у нас си позволи да отстоява позиции „ала Киряк Стифчо” относно т.н. македонски въпрос и случаят с Пендиков, това означава, че обществото ни ще продължи да остоява позиции за предателство. Питането е дали ще се наложи да си върнем т.н. вето относно РСМ. Отговорът определено дължи Скопие. Не Брюксел, видно е.  Иначе край Вардара нищо ново.