Продължение от Част първа.

Най-голям „донор” на грандиозните бази данни BIG DATA трябва да стане бързо развиващата се система на „Internet Of Things” (интернет на нещата) и нейния „наследник”- „Internet Of Everything“ (Интернет на всичко). Те ще попълват „облаците“ на големите данни ежесекундно с нова информация за това какво правим и дори какво си мислим да правим или да не правим, а също и какво бихме или не бихме мислили или правили, тъй като е съставена от милиарди „умни предмети” – като се тръгне от безбройните камери и се стигне до нашите „умни” дрехи, обувки и бельо, непрекъснато ще предават информация за нас. 
Интернет на нещата и Интернет на всичко („Internet Of Things” и „Internet Of Everything”) е концепция, стартирала експериментално още в 1999 г.
 Първият етап – „Internet Of Things”, представлява система за свързаност между предмети с вградена технология за общуване и разпознаване – интелигентна система от вещи, които могат да изпълняват функциите си без участието на човека или без нужда от център, който да ги управлява. Става дума за „интелигентни машини” със собствен IP адрес в интернет. Сензори подават информация на осветление, „интелигентен разклонител” включва машината за кафе, климатикът се включва и изключва според температурата – всичко това работи автоматично, а мястото за комуникация е пак интернет. 

Към 2019 год за обекти на цялостната концепция в глобален мащаб се сочи цифрата 26 млрд. машини. Потенциалът на системата отдавна беше забелязан от съответните служби. Още в 2012 год. тогавашният шеф на ЦРУ Дейвид Петреус пише: „Интернет на нещата може да промени изцяло шпионажа и разузнаването. Включените в „умното жилище ”  устройства – хладилник, телевизор, или дори миялна машина  могат да ни дават информация за заниманията на домакина през цялото време.„

„Internet Of Things” и Вig Data днес са в основата на любимата мантра на политиците в Европа, у нас, в Русия или Китай – т.нар. пълна цифровизация. Целта на тази цифровизация е поставянето ни под електронно робство, а не някакви нови „бизнес перспективи”, както ни убеждават политиците.  Според главния „архитект” на „Internet Of Things” Роб Ван Краненбург, концепцията ще се развива в четири „надграждащи” се един друг етапа:

1. Умни вещи – умен телефон, умни часовници, умни автомобили, умни електроуреди, всички със собствени отделни IP Aдреси, заедно с умни дрехи, обувки и т.н.  

2. Умно жилище – все още не е масова система, тъй като е доста скъпа. Всички уреди и машини в един дом са свързани в една мрежа, а всичко се контролира от автоматични датчици.  

3. Умен град – системите на умните жилища са свързани в обща система на „умни квартали”. Целият град е оборудван с всевъзможни камери и датчици, които подават информация за всичко в реално време. (В България проекти умен град се изпълняват в София и Габрово).

4. Умна планета. Датчици и камери има навсякъде. Всичко е под тяхно наблюдение – навсякъде и винаги. „Умната планета” е „Интернет на всичко” (Internet of Everything, IoE). Означава тоталното свързване на хора, процеси, данни и вещи в една система. Концепцията IoE обединява цялата мрежа, целия глобален интернет.

Това е и готовото, съвършено глобално робство. Тази система знае всичко и следи всички, всичко, навсякъде и винаги. Тя, обаче се нуждае от много по-бързи интернет връзки. Неслучайно създаването й върви заедно с изграждането на мрежите 5 и 6G, за които ще стане дума в следващата част.