Това написа в своя Туитър президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва в допълнение към направените изявления в същия дух на обща пресконференция в бразилската столица с гостувалия му канцлер на Германия Олаф Шолц, който така приключи южноамериканската си обиколка.
Президентът на Бразилия Лула да Силва иска да прави мир, а не война.
Пред медиите Лула подчерта, че Бразилия по никакъв начин не желае да бъде въвличана във военния конфликт между Русия и Украйна, „дори и индиректно”. Но ще направи всичко необходимо, за да се постигне мир.
Бразилският президент увери, че е готов лично да посредничи и да се срещне и с руския лидер Владимир Путин, и украинския държавен глава Володимир Зеленски, за да се постарае да ги убеди да спрат войната. „Ако мога да помогна, ще го направя”, бе категоричен Лула. Той повтори своето мнение, изразявано и по-рано, че Русия е извършила „груба грешка“, като е нахлула в Украйна. Но същевременно подчерта, че „двама души няма как да се сбият, ако единият не иска”, настоявайки: „Трябва да постигнем мир”.
Бразилският президент изтъкна, че би желал да се създаде „клуб на страните, които искат да изградят мир на планетата.” Той посочи: „Стремежът ми е да се сформира група от страни, които да седнат заедно на една маса с Украйна и Русия, за да се намери мирно решение. Бразилия ще положи усилия за това. Вече разговарях с френския президент Макрон (става дума за техен телефонен разговор от миналата седмица – б. а.), с канцлера Шолц. Ще говоря и с американския президент Байдън. Ще търсим и други президенти, за да се реализира идеята за група”.
Лула спомена в същия контекст и Китай: „Китайците играят важна роля в това. Ако отида в Китай през март, ще искам да говоря за мира между Русия и Украйна с президента Си Дзинпин”.
По време на същата обща пресконференция с Шолц, президентът на Бразилия коментира и неефективността на ООН в настоящата ѝ конфигурация за предотвратяване и решаване на военни конфликти. Той припомни, че ООН е създадена след Втората световна война именно като организация, която да отстоява мира, но тъй като „вече не представлява настоящата геополитическа картина на света”, тя не се справя и с тази своя най-важна задача. „Искаме Съветът за сигурност на ООН да бъде силен, да бъде по-представителен и да съумява да говори на езика, от който се нуждае светът. Ако ООН е силна, ще можем да предотвратяваме и възможните войни. Днес войните се разразяват заради липсата на диалог, заради отсъствието на авторитетен орган, който да посредничи,” каза Лула.
Съобщавайки за изявленията на бразилския президент на пресконференцията с Шолц, бразилският медиен гигант „Глобо” припомня и интервю на Лула от месец май миналата година пред американското списание „Тайм”. По онова време той все още беше само кандидат за президент. Лула и тогава нарече „грешка” руското нахлуване в Украйна, но посочи, че Зеленски е не по-малко виновен от Путин за войната. „Глобо” цитира следния откъс от интервюто: „Понякога гледам президента на Украйна по телевизията – той сякаш празнува, получавайки овации от всички парламенти, не мислите ли? Този човек е отговорен колкото и Путин. Защото в една война никога няма само един виновник. Саддам Хюсеин беше също толкова виновен, колкото и Буш. Защото Саддам Хюсеин можеше да каже: Елате ми на гости и аз ще докажа, че нямам оръжие. Зеленски искаше война. Ако не я искаше, щеше да преговаря малко повече. Така стоят нещата. Критикувах Путин, когато бях в Мексико Сити и казах, че бе грешка да се нахлува. Но аз мисля, че никой не се опитва да допринесе за мира. Хората насърчават омразата срещу Путин. Това няма да реши проблема. Необходимо е да се стимулира споразумение”.
Сега, вече като президент, Лула очевидно доразвива и конкретизира тези свои виждания. Той ги изрази и в едночасовия си телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон, състоял се на 26 януари. „Моята война е срещу бедността,” подчерта тогава Лула, обяснявайки защо страната му няма да взима страна във войната между Русия и Украйна, а напротив, ще търси начин за по-бързото ѝ прекратяване. И пред Макрон бразилският президент потвърди, че руското нахлуване според него е „грешка”, но изтъкна и вината на НАТО. Според Лула „НАТО не допринесе през последните години за изграждане на отношения на доверие с Русия”.
На свой ред при южноамериканската си обиколка от последните дни, включила Аржентина, Чили и Бразилия, германският канцлер Олаф Шолц също не видя у лидерите на посетените държави желание да изпращат оръжие на Украйна и да взимат страна в тази война. Още на първата му спирка в Буенос Айрес аржентинският президент Алберто Фернандес заяви: „Нито Аржентина, нито Латинска Америка мислят да изпращат оръжия било в Украйна, било на друго място от този конфликт”. Фернандес посочи още пред медиите: „Сигурното е, че онова, което желаем канцлерът и аз, е мирът да се възстанови колкото се може по-рано”.
Впрочем, едва ли Шолц е и очаквал друго, поемайки на тази обиколка, защото антивоенната позиция на повечето латиноамерикански лидери е изразявана публично нееднократно досега. Включително и на състоялата се миналата седмица точно в Буенос Айрес среща на върха на 33-те държави от CELAC (Общност на латиноамериканските и карибските държави), най-представителната организация, обединяваща страните в региона.
Очевидно разговорите на Шолц за войната с домакините му по време на тази негова обиколка са били по-скоро проформа. Наблюдателите са единодушни, че целта ѝ е била преди всичко икономическа с акцент върху енергийните теми. Много е сериозен германският интерес специално към най-голямото в света находище на литий, обхващащо територии на Аржентина, Чили и Боливия. И именно участието на Германия в разработването му е било във фокуса при германско-аржентинските и германско-чилийските разговори.
Друг акцент са били темите около сключените още преди няколко години споразумения за сътрудничество между ЕС и Меркосур и между ЕС и Чили, които все още не са ратифицирани.
Шолц е „погъделичкал” домакините си и с обещания Германия да инвестира в развитието на минни и енергийни проекти, които щадят околната среда и залагат на възобновяемите източници на енергия. Най-щедър е бил към „латиноамериканския локомотив” Бразилия, където е обявил предоставянето на 200 милиона евро за екологични дейности. 31 милиона от тях отиват във Фонд „Амазония”, който през 2019 г. беше замразен от предшественика на Лула на президентския пост – ултрадесния Жаир Болсонаро. Впрочем, самият Болсонаро, който още си стои в САЩ, където замина преди встъпването в длъжност на Лула на 1 януари, е подал молба до американските власти за 6-месечна туристическа виза. Както е известно, в Бразилия продължава разследване за подбудителите на вандалското нахлуване на тълпи болсонаристи в сградите на водещите държавни институции на 8 януари, квалифицирано вече като опит за държавен преврат.