Една коварна нова ера в глобалната политика започна със свежи и драматични военни ангажименти на Европа и САЩ към Украйна. Трябва бързо да разпознаем нейните опасности, без самозаблуди или евфемизъм.
Въпреки почти година на сурови икономически санкции и дори сериозни неуспехи на бойното поле, Русия не изглежда по-готова да преговаря за прекратяване на войната. По-скоро тя отговори, като мобилизира допълнителни войски и разби цивилната инфраструктура на Украйна. Руският президент Владимир Путин по-скоро ще премине към продължителна и още по-жестока ескалация в отговор на решението на Запада да изпрати бойни танкове в Украйна.
Междувременно няма признаци значителен брой руснаци да са се ядосали или разочаровали от безразсъдния си лидер. Изглежда малцина оспорват засилващото му се убеждение, че един морално декадентен Запад се обединява срещу тяхната страна.
Няма доказателства също, че хората и правителствата на Глобалния юг, които страдат най-много от икономическите последици от войната, се обръщат решително срещу Путин, или че по-голямата част от световното население вижда руската атака срещу Украйна като качествено различна от Американска инвазия в Ирак. В Индия, за която се предполага, че е съюзник на Запада, неотдавнашно проучване установи, че повече респонденти обвиняват или НАТО, или САЩ, вместо Русия за войната в Украйна.
Дори не е ясно, при липсата на публичен дебат, че повечето хора в западните страни подкрепят задълбочаването на конфронтацията си с Русия. Всъщност тяхното мнение почти не се търси. Германското население, рязко разделено по въпроса за изпращането на танкове Leopard 2 в Украйна, поне проведе дълга вътрешна дискусия. Правителствата на САЩ и Обединеното кралство едва информираха своите граждани, преди да включат по-модерни оръжия в конфликта.
Западните правителства днес се възползват от широкия и до голяма степен безспорен консенсус сред мозъчните тръстове и основните периодични издания: поражението на Русия, ако не и пълната капитулация, е от решаващо значение за гарантирането на териториалната цялост и бъдещето на Украйна като суверенна нация. Това може да е правилно. Но всяка вяра, че нашите политически и медийни елити изхождат от правилни предположения и действат разумно, не може да не се съчетае със спомените за техните резултати през последните години.
Всички големи страни в западния съюз бяха съучастници във военни фиаска, които опустошиха цели региони на Азия, Близкия изток и Африка. Политическите лидери се впуснаха в лесно предвидими бедствия, придружени от подкрепящ хор от медии, вариращи от Fox News до Economist, които заглушиха или умишлено делегитимираха гласовете на несъгласието.
Има основателна причина за безпокойство, когато, все още ненаказани за пагубните си гафове, мнозина в интелектуално-промишления комплекс на Запада отново приветстват военна намеса, този път срещу фанатичния лидер на страна с ядрено оръжие.
Още по-лошо, останалите от нас не изглеждат достатъчно обезпокоени от този спектакъл на склонни към грешки елити, които отново вземат решения, променящи историята и географията, без адекватен демократичен надзор. В страните, в които се случиха политическите земетресения от последните години, линиите на разлом между управляващи и управлявани могат лесно да се разширят отново. Както Доналд Тръмп умело демонстрира, демагозите винаги са готови да експлоатират недоволството с безкрайни, скъпи и неспечелени войни.
Бъдещето на Украйна като демокрация също става все по-мъгляво, имайки предвид съдбата на страни, засипани с оръжия и долари. Една от най-корумпираните страни в света преди войната, Украйна, изглежда далеч от перспективата за честен и отговорен елит. При евентуалното отчитане на финансови и морални злоупотреби по време на войната неотдавнашният скандал, включващ служители, близки до президента Володимир Зеленски, вероятно ще се окаже незначителен.
Има твърде много признаци, че търсенето на съюзници в това, което всъщност сега е войната на Запада срещу Русия, влияе на политическата и морална преценка. По този начин Индия рутинно се представя на Запада като противотежест на китайските и руските автократи, дори когато нейното индуиско расистко правителство засилва атаката си срещу демокрацията и страната увеличава покупките си на руски петрол. Странна забрава за двете световни войни преобладава, когато, под широките възгласи на Запада, Германия превъоръжава и изпраща военна техника на старите си бойни полета.
Сред простите исторически уроци, които се пренебрегват, е и този, че правителствата навсякъде са склонни да стават все по-безразсъдни, тъй като военната ескалация започва да изглежда единственият път към мир. Лидерите на Япония, друг милитарист на 20-ти век, превъоръжават страната си в драматичен мащаб дори с цената на раздуване на и без това извънредния й фискален дефицит.
Излишно е да добавям, че японското правителство не е предложило подробен отчет за рисковете, свързани с тази милитаризация (от Китай и Русия, две държави, с които то е водило войни), да не говорим за обяснение как страна с остър недостиг на млади хора ще попълни редиците на по-голяма и по-сложна армия.
Подобни признаци на безотговорност са еднакво очевидни сред западните политически институции, които се опитват да разширят военния си отпечатък в чужбина, дори когато се борят с икономическите кризи у дома. Те са най-ясното предупреждение, което имаме за предстоящ по-дълбок и по-мащабен пожар.
Панкадж Мишра е индийски публицист и писател, колумнист на Bloomberg. Автор е на книгите „Епохата на гнева: история на настоящето“, „От руините на империята: интелектуалците, които преобразиха Азия“ и „Изкушенията на Запада: как да бъдем модерни в Индия, Пакистан, Тибет и отвъд тях“.
Източник - Sunday Times