Враждата между България и Македония продължава от десетилетия. Понеже нямат собствена история сегашните ръководители на Македония присвояват от Българската. Естествено е съвременна България да си я брани. Така от много десетилетия възникна прословутият Македонски въпрос, който е единственият най-плътно обединяващ фактор в българското общество. България е пожертвала десетки хиляди хора под това знаме през последните 100-150 години. Едва ли има друга историческа тема за чието решаване да е пролята толкова много кръв и да са съсипани хиляди човешки съдби през тези години.
Някои хора в Македония и в западните страни се надяваха, че ако България се съгласи Македония да започне преговори за присъединяване към ЕС, ще се направи голяма крачка в решаването на този фундаментален въпрос. Млади хора, заемащи миналата година случайно, а и в нарушение на Конституцията, високи постове в управлението на България, но тотално неграмотни политически, социално и исторически, смятаха, че ключът е в активизиране на бизнеса между двете страни, в това число и чрез откриване на пряка авиационна линия между София и Скопие, без каквото и да е предварително проучване. Тези хора съизмерваха несъизмерими понятия: елементарна бизнес сделка с фундаментални исторически факти, исторически личности, национални характеристики, национално достоинство и национален език.
Така мислеха и правителствата на САЩ и Западна Европа, в името на своите стратегически интереси за изтласкване на Русия от Балканите. За постигане на своите цели те упражниха силен натиск върху сменящите се често български правителства. Управлявана от некомпетентни хора с еластични политически гръбнаци, под натиска на западните правителства, България даде съгласие миналото лято Македония да започне преговори за присъединяване към ЕС, на базата на обещани, а не осъществени реформи. Дадени бяха и други обещания от Скопие за отстраняване на враждебния език срещу България и отмяна на моралното, нравственото и социалното потискане на живеещите в Македония хора с българско самосъзнание.
От македонска страна обаче не беше направено нищо за подобряване на социалния и моралния климат на взаимоотношения между двете народностни групи и за вътрешния климат спрямо живеещите в Македония хора с българско самосъзнание. Предвидени бяха общи поклонения от всички етнически групи пред уважавани исторически личности.
В този контекст между двете правителства беше договорено на 4 януари 2023 г. да се организира съвместно поклонение в Скопие пред гроба на Гоце Делчев, уважаван от всички поборник за освобождение на балканските народи от турско робство, по повод 151 години от рождението му. Македонските власти обаче смятат, че той е само техен революционер и само те имат право да го почитат. Съгласиха се на думи за съвместни чествания, без да са имали намерения да ги правят. Предвиждаха се съвместни мерки с полагане на цветя на гроба му от официални лица и с участие на граждани от двете съседни държави. От българска страна делегацията се водеше от вицепремиера и министър на вътрешните работи Иван Демерджиев. Договорено беше това да стане спокойно, без каквото и да е противопоставяне и дребнаво политизиране.
За съжаление, предварителните договорки бяха нарушени тотално. Оказа се, че това е стилът на поведение на нашите партньори от Македония. Въпреки предварителното решение за съвместно поклонение, от македонска страна полагането на цветя беше направено отделно в отсъствието на българската делегация. Трите гранични пункта за влизане от България в Македония бяха блокирани от македонска страна за около 5 часа, докато трае тяхното поклонение под претекста, че има авария в електроснабдяването. Интересно е да се отбележи, че „аварията“ става едновременно и на трите гранични пункта, разположени в планински район на десетки километри един от друг. Интересно е да се отбележи, че на граничните сгради от македонска страна е имало електричество, а от българската страна на същите сгради е нямало.
Македонските граничари са се държали грубо към пристигащите от България. Те са използвали и забранителен списък на хора, които не е трябвало да бъдат допускани в Македония. Блокажът от македонска страна, ообено в района на Гюешево, е траял докато е продължавало поклонението на македонските официални и неофициални лица пред гроба на Гоце Делчев.
Очевидно, въпреки предварителната договорка, целта от македонска страна е била, да няма съвместно поклонение и полагане на венци на гроба на Гоце Делчев. Стотици хора, дошли от България, които са опитвали да влезат през граничния пункт край Гюешево са блъскани и бити от македонските гранични полицаи, а няколко души, включително и депутат от Българското Народно събрание, са арестувани, опаковани с белезници и бити. Казано им е, че ги третират така, защото са заплаха за националната сигурност на Македония, без да се позовават на факти. По някаква ускорена процедура са отведени в близкия македонски град Крива Паланка и осъдени веднага да заплатят 1700 евро глоба и забрана да посещават Македония през следващите три години.
Естествено, това поведение на македонските власти не допринася за конструктивен и добронамерен диалог. Според нашия посланик в Скопие г-н Ангел Ангелов това е отражение на настоящата ескалация на враждебно говорене срещу България в социалната мрежа на Македония.
Странно е, че както казва наш евродепутат, във враждебното говорене срещу България участват и македонски граждани, получили българско гражданство по установения ред и ползващи облекченията, които то предоставя. Не изключвам те да го правят под натиск. А може би и от стремеж да ползват едновременно две привилегии.
По официални български данни, към днешна дата над 100 хил. македонски граждани са получили и българско гражданство, а при последното държавно преброяване в Македония миналата година само 3504 души са обявили, че са българи. Българските власти трябва да обяснят на нашия народ на какво се дължи тази огромна разлика. Има дори сигнали, че един от тримата биячи, които нараниха Християн Пендиков в Охрид преди около 15-20 дни също притежава българско гражданство. Аз не мога да зная дали това е вярно.
Споразумението на Македония с ЕС беше сключено миналата година от правителство на социалистическата партия. Настоящата опозиционна партия в Македония възразява категорично срещу поетите ангажименти в това споразумение. Ръководителите на тази партия заявяват публично и категорично, че когато дойдат на власт ще се откажат от тези ангажименти. След около една година там предстоят парламентарни избори. Ако сегашната опозиция ги спечели тя заявява, че ще анулира споразумението. Бъдещето трудно може да се прогнозира.
Несъгласието на българското правителство да започнат преговори за присъединяване на Македония към ЕС беше последното ефикасно средство за защита на нашите национални интереси. В България е широко разпространено мнението, че Народното събрание и Правителството допуснаха груба грешка миналата година, като се отказаха да използват този инструмент.
Както е известно, това беше направено под силен натиск на правителствата на САЩ и най-големите западноевропейски страни. Желателно е нашите сегашни власти да проверят възможностите за анулиране на това съгласие. Защото то е равностойно на изнудване на България и на Европейския съюз от македонска страна.
Това е още повече наложително, като се има предвид, че Македония не спазва най-важните социално-икономически и институционални критерии за присъединяване, известни под общото название Критерии от Копенхаген. Аз доказах това миналата година в специална статия с 30 таблици с данни от официалната македонска статистика.
Част от отговорността за напрежението в отношенията между България и Македония е наша. Българските власти постъпиха неправилно като избраха Цар Борис III за патрон на българския културен клуб в Охрид. Това е провокационна стъпка от наша страна, защото през Втората световна война в името на същия този цар се произнасяха смъртните присъди срещу антифашистите и се изпращаха хиляди евреи от Вардарска Македония в пещите на германските концлагери. Това се приема сега като дребнаво заяждане от наша страна и олекотява нашата позиция. И всичко това се помни. Според мен, названието на клуба в Охрид следва да се промени незабавно. Това ще засили допълнително нашата аргументация.
Съзнателно не използвам понятието Република Северна Македония, защото това е стъпка за бъдещи териториални претенции към България, тъй като географски част от северна Македония сега е в чертите на сегашна България. Нашите власти проспаха момента да оспорят това название при сключването на договора между Гърция и Македония преди няколко години.
Македонските власти сега декларират, че това название никога няма да бъде използвано за териториални претенции към България. Досегашните сложни отношения с нашите съседи и различията между обещано и изпълнено от тях показват, че на такива устни декларации не може да се вярва. Грубото нарушение на договореното с тях за съвместно поклонение в рамките на един ден – на 4 януари 2023 г., го доказва. Категоричното негативно отношение на настоящата македонска опозиция към споразумението, която в недалечно бъдеще може да стане управляваща, прави почти сигурно използването на названието „Северна Македония“ като основание за бъдещи териториални претенции към България.
