Китай предложи нов модел за развитие на човечеството. След като съживи икономиката след тригодишна ковид стагнация и безкръвно се пребори с големите и малки провокации на Америка, Си Дзинпин даде заповед: „Пълен напред!“ Само така може да се оцени програмната му реч в Партийната школа на ЦК на ККП на 7 февруари. В нея се подчертава глобалното значение на „китайската модернизация“. Тази нова политическа фраза беше заменена с термина „социализъм с китайска специфика“, който е доста тромав и труден за разбиране от чужденците.

Създаването на нов модел за развитие на човечеството в Китай беше обсъдено в Пекин още през 2021 г. на тържествата по повод 100-годишнината на ККП. Но тогава беше отбелязано, че този модел е ограничен в границите на Поднебесната империя. Сега се говори за неговото „всестранно придвижване“, под което изглежда се има предвид световно предлагане. Подчертава се и разликата между китайския модел на социализма и либералния капиталистически модел, който все още е доминиращ в света: „Модернизацията не е равна на вестернизация“. За няколко десетилетия Китай извървя път, който отне на западните страни векове. На сегашния етап на конкуренцията между двата модела на развитие е „важно да се положат усилия за постигане на по-голяма икономическа ефективност в сравнение с капитализма и в същото време по-успешно да се поддържа справедливостта в обществото“, каза ръководителят на 100-милионната китайска комунистическа партия.

Що се отнася до ефективността на икономиката то поразяват не само постиженията на Китай през 10-те години на управление на Си Дзинпин: удвояване на БВП и създаване на „базисно социално общество“ чрез премахване на крайната бедност на 100 милиона души и удвояване на дохода на глава от населението като цяло. Сега това, което прави впечатление е разликата в темповете на възстановяване в различните страни след пандемията от ковид. Донякъде закъснялата отмяна на стратегията за „нулева толерантност“ отприщи спирачките на китайската икономика и направи възможно получаването на обещаващи резултати, започвайки от „нисък старт“.

Сега икономистите се надпреварват в оптимизма си. Първите прогнози за ръста на БВП на Китай тази година се колебаеха около 4%. Обаче впечатляващите резултати по време на Празниците на Пролетта (Чунцзъ, традиционната китайска Нова година по лунния календар, които завършиха на 27 януари) доведоха до увеличаване на прогнозите. През седмицата на празниците са извършени 308 милиона пътувания в рамките на Китай (увеличение от 23%) и 2,9 милиона пътувания в чужбина (увеличение от 120%). За оценката на настроението на китайската нация важен показател е посещаемостта на кината, която е довела до седмични приходи от 1 милиард долара (6,76 милиарда юана). Тези и други показатели позволиха на Международния валутен фонд да повиши прогнозата си за ръста на китайския БВП през 2023 г. до 5,2%. Инвестиционната банка Morgan Stanley вдигна летвата до 5,7%. Цели 6% бяха прогнозирани от Китайския институт за съвременни международни изследвания.  На динамиката на китайската икономика, се възлагат надежди, включително и от страните от Запада, които устойчиво се движат към стагнация и рецесия. Според директора на МВФ Кристалина Георгиева „има голяма надежда за отварянето на Китай, което през 2023 г. ще окаже позитивно въздействие върху световната икономика“. Според експертите на МВФ, приносът на Китай за растежа на световната икономика през 2023 г. ще нарасне до 25%.

Особено внимание заслужават думите на Си Дзинпин за значението на „по-успешното поддържане на справедливостта в обществото” в хода на съревнованието между двата модела на модернизация. Тук китайците веднага виждат препратка към концепцията за „общо благосъстояние“, едно от основните теоретични нововъведения на неотдавнашния 20-ти конгрес на ККП. Първите експерименти с въвеждането на практика на тази именно социалистическа идея бяха миналата година. Големите монополи бяха предупредени за недопусимостта на картелни споразумения помежду им и изтласкване на средните и малки предприятия. Олигарсите по време на разговори в партията и правоприлагащите органи обясниха важността на подкрепата на фондовете за подпомагане на бедните, които веднага получиха милиарди дарения. Започна съкращаването на системата за платено допълнително образование, което изразява неравенство на различните слоеве от населението. Бяха наложени ограничения върху фантастичните доходи на телевизионните звезди и шоубизнеса. Това бяха само елементи от системата на изравняване на доходите, осигуряваща социална справедливост.

Системни решения, характерни за „политическия стил“ на Си Дзинпин, могат да се очакват още през март, когато ще се състоят няколко важни национални събития наведнъж. Третият пленум на ЦК на ККП традиционно е посветен на икономиката и този път ще определи икономическите параметри на периода до следващия, 21-ви конгрес на ККП. Освен това, така наречените „две сесии“ – на парламента и  (Националния съвещателен орган на ККП – не само ще утвърдят всички нови кадрови назначения в държавата, включително и на китайския президент Си Дзинпин. Същевременно многобройни документи в областта на икономиката и социалния живот на една огромна нация ще придобият силата на закони. Повечето от тези назначения и документи са разработени от управляващата ККП и ще бъдат приети без проблеми. Но са възможни и изненади. Те могат да се очакват например при конкретизиране на понятието „общо благосъстояние“.

Както и да е, заявката на Си Дзинпин за превъзходството на „китайската модернизация“, тоест социалистическия модел на развитие, се превърна в открито предизвикателство към Америка с нейната „блестяща къща на хълма“. Миналогодишната идея на Джо Байдън, разделяща света на „демократични и авторитарни режими“ на специално свикана „Среща на върха на демокрациите“ не получи осезаема подкрепа и обещаното продължение. Сега Пекин започва да развива собствената си глобална програма. Международен форум за съдбата на демокрацията е насрочен за края на март в Пекин. Горе-долу по същото време ще се случат мощни събития относно бъдещето на БРИКС, инициативата „Един пояс, един път“. Скоро можем да очакваме дискусия за „китайската модернизация“.

Пред очите ни конфронтацията между Пекин и Вашингтон придобива ново измерение –  идеологическо. Това прави спора между Китай и Америка екзистенциален и глобален. 

На този фон проблемите с търговския дефицит, конкуренцията на технологичните компании и дори регионалните кризи от тайвански мащаб стават второстепенни. 

„Студената война“, започната от Америка, първо срещу Русия, а след това и срещу Китай, ускори разпада на сегашния световен ред. Самодостатъчността и самостоятелността на руската и китайската цивилизации им позволиха, без да се страхуват да загубят част от своя суверенитет, да предприемат безпрецедентно сближаване в името на националната сигурност. „Стратегическото партньорство“ доведе до синергия между икономическите и военни потенциали на двете страни и предотврати унищожаването поотделно, един по един на двата основни съперника на Америка. Няма съмнение, че по време на предстоящото пролетно държавно посещение в Москва Си Дзинпин и Владимир Путин ще обсъдят не толкова текущите проблеми, колкото възможностите и опасностите от движението към свят без хегемонията на либералния капитализъм.

Юрий Вадимович Тавровский е ръководител на Експертния съвет на Руско-китайския комитет за дружба, мир и развитие

Източник - Изборский клуб