В дните след зловещото земетресение в Турция и Сирия, което отне живота на хиляди хора, започват въпросите в стил „а сега накъде”, най-вече при загубилите близки и домовете си граждани. Но се забелязва и зачестяване на въпроси с „ще издържи ли Турция” като се акцентира върху личността на турския президент. Защото Турция наистина е в изключително тежка икономическа ситуация, независимо от предприемани мерки от страна на Ердоган, с ужасяващи последици от непомнено от век мащабно земетресение и на всичкото отгоре и в предизборен период.

Разбира се грижата за пострадалите е първостепенна задача и няма как усилията на Ердоган и управляващата ПСР, партия на справедливостта и развитието, да не са насочени към доказване на компетентност в кризисна ситуация, контрол и осигуряване на стабилност в тежки условия. Условия, в които болката от загубите се трансформира в гняв и отчаяние. Критиките към властта са нормална реакция, но в етап на предизборна кампания е от ключово значение за реализиране на шансовете на Ердоган  да ликува с победа. Победа в годината на честване век Турска република. Не е време за тържества. Време е да се анализира случилото се и от политическа гледна точка. Не само от страна на Ердоган и ПСР, но и сред опозицията в Турция – обединение от 6 партии.

На вътрешната политическа маса опозицията след земетресението има силни карти, защото основания за критики има достатъчно. Закъсняла реакция на властите, забавяне на обявяване на извънредно положение, допуснат хаос в координацията между институциите или некачествено строителство, което е в основата на масово сриване на сгради при земетресението. От тук до сочене с пръст за корупционни практики пътят е кратък.

В случая обаче не може да не се обърне внимание, че критиките към Ердоган  и управлението му са тема на анализи в повечето сериозни западни СМИ. Ако лидерът на основната опозиционна народно-републиканска партия, НРП, Калъчдароолу, заявява, че „този срив е в резултат от системна политика на рентиерство” и „ако някой е виновен в тази ситуация, това е Ердоган”, то BBC публикува анализ със заглавие „Неуспехите в реакцията при земетресението правят Ердоган уязвим”. Ако Ердоган подчерлтава, че „това са неща, които са в плана на съдбата”, то проф. Давутоолу, лидер на опозиционната „Бъдеще” казва, че „това не е съдба, а късо съединение за управляващите. Прекъсната е президентската правителдствана система”. От своя страна „Файненшъл Таймс” пише, че „катастрофата се случи 3 месеца преди изборите, а те се считат за едни от най-трудните за Ердоган през последните 20 години”. В статията се посочва, че независимо от стремежите на Ердоган да се насочва към строителните фирми заради лошо качество на строежите, критиките към него в това отношение растат. Особено във връзка с т.н. амнистия за зониране”, което е облагодетелствало определени фирми.  Турски медии цитират изявление на Демирташ, бивш съпредседател на опозиционната ДПН, демократична партия на народите”, че Ердоган е виновен за липсата на предпазни мерки и грешки при земетресението”, защото „в тази страна никой не взима решение без съгласуване с Ердоган”. В същото време „Файненшъл Таймс” е категоричен, че „Ердоган е подложен на критика , тъй като земетресението разкрива хаотичните строителни стандарти в Турция”. „Ню Йорк Таймс” пък казва, че „лошо построените сгради са увеличили въздействието на разрушенията” и не пести критики към самия Ердоган.

Нормално е опозицията в Турция в предизборен период да се опитва да отслаби позициите на Ердоган. Още повече, че все още не е известен опозиционният общ кандидат-президент, който ще се състезава с турския президент на изборите. Когато и да са те. Защото в Турция има дебати и дали или да не се отложат самите избори, обявени вече за 14 май. Един от основателите на ПСР, Бюлент Арънч, предлага изборите да бъдат или през 2024г, или в края на ноември 2023г, или партиите да съгласуват компромисна дата. От ПСР отговорът е, че на този етап този въпрос не е обсъждан, а някои опозиционни лидери не желаят преместване на датата за парламентарните и президентски избори, защото случилото се със земетресението им дава силни карти в политическия покер в страната. Ако нещо е ясно, то е, че ако властите не стабилизират ситуацията в пострадалите региони и страната и то скоро, изборите ще бъдат не особено сполучливи за Ердоган. Затова са и обещанията за 1 година да се изградят отново разрушените домове в зоната на земетресението, да се изградят отново цели градове. Предоставят се финансови помощи на пострадалите, предоставят се хуманитарни помощи от цяла Турция, не само от чужбина, намаляват се цените на бензина и дизела, предоставят се почти безплатни билети за желаещите да напуснат региона, осигурява се грижа за опазване на имуществото от мародери, налагат се мерки за спадане на инфлацията  и т.н.

Проправителствените медии пишат, че заявеното от западни СМИ, че турската армия не е била на място да оказва помощ и сигурност за пострадалите от земетресението е „долнопробна лъжа”. Факт е, че тези региони са проблемни за Анкара, защото се населяват предимно от кюрди, а напоследък и от сирийски бежанци, затова там по принцип има съсредоточени доста военни сили. Осигурени са им били подходящи жилища и институции за услуги. Не е ясно какво е останало от всичко това, защото все още не са отчетени всички човешки и материални жертви. Те неминуемо ще растат. Надежда за живи вече няма. А анализи, че същата ситуация ще се случи и в Истанбул не води до успокоение. Напротив, създават се дъпълнителни страхове, а това разединява отново общество и гласоподаватели. Без значение, че незаконно строителство и то на неподходящи от земеттръсна гледна точка терени има достатъчно и в Истанбул.  

На този фон съвсем случайно самолетоносачът „Джордж Буш” е акостирал около Родос, на километри от турското крайбрежие, а на него има 6 хил военни. Чавушоолу, външен министър, вече обяви, че няма разрешение да акостира този самолетоносач в турски води. Без значение,че говорител на Пентагона, бригаден генерал Патрик Райдър, е заявил, че  „самолетоносачът USS Джордж Буш е  изпратен  в Турция, за да подкрепи усилията за търсене и спасяване, за оказване на хуманитарна помощ при земетресенията в Кахраманмараш, които засегнаха 10 провинции”.

Значи самолетоносачите могат да имат и хуманитарни приложения, да не повярва човек. Да, Ердоган казва, че „ситуацията е под кнотрол”, но срещу него определено играе не само опозицията в страната. Не е най-удобния политик в западното пространство. Случилото се с т.н. турско вето за кандидатстването на Швеция и Финландия в НАТО, широката търговска дейност с Русия и кацането на руски самолети на турска територия, подчертаването на водене на суверенна и независима турска външна политика, претенцииите за роля в геополитиката и т.н. са все теми, които най-малкото дразнят силните на деня по света. На практика само Русия не крие връзки и контакти, взаимноизгодни, с Турция. Примерът с процеса Астана не е единствен. Но подкрепеното възстановяване на контакти между Анкара и Дамаск е повод за ново недоволство и отрицание от Вашингтон, което допълнително усложнаява отношенията. В отговор се прави  всичко възможно ситуацията в Турция да е напрегната.  Сигналите, които се подават към Анкара са открити, по американски, и убеждението, че ще се съобразят с тях не се крие. Както не се крие, че се предрочита друг лидер в Турция, не Ердоган. Затова се налага убеждението, че всичко зависи от това дали бързо ще се реагира на натрупаните кризи в страната, особено със земетресението. Да се намерят онези правилни реакции, които ще смекчат последиците. Иначе от проблемите ще се възползват противници и вътре в страната и навън.

Независима политика не се толерира. Видно е. Заплахите със санкции не са от вчера. А дали Турция ще има желание и цел да промени ориентацията си във външен план, това не е въпрос с днешна дата. Земетресението и изборите ще изцедят енергията. Предстои да се наблюдава.