Поредното заседание на 50-ия конгрес на БСП, проведено на 11 февруари 2023 г. допълни историята на вътрешнопартийните битки с нови щрихи, след като конгресът тържествено (защото стана пред телевизионните камери) изключи 14 членове на БСП: Петър Витанов (водач на групата на БСП в Европарламента), Валери Жаблянов (бивш зам.-председаел на парламента), Ваня Добрева (бивша депутатка и зам.-министърка), Ана Пиринска, Николай Бериевски, Светлана Шаренкова (издателка на в. „Земя” и „Русия днес”), Петя Михалевска (бивша депутатка), Костадин Дурчов, Ленко Петканин, Атанас Атанасов, Петко Димитров, Ралица Андреева, Мартин Жаблинков, повечето от Младежкото обединение на БСП, а с отделно решение за втори път и бившият зам.-председател и „дясна ръка” на председателката Кирил Добрев.
Това е може би кулминацията на бурните страсти, които се разгоряха през последните години в БСП, най-вече за и против първата жена начело на партията Корнелия Нинова, Но не защото е жена, а защото след промени в устава, с които въведе пряк избор на председателя от членовете на партията и ограничи мандатите за депутатите, тя не само се бетонира на поста, но и отстрани от парламента повечето ярки фигури на БСП с парламентарен опит. Тя с лекота спечели втори мандат на 12 септември 2020 г. с 80, 1 % от 53 019 гласували, докато вторият Кирил Добрев получи едва 14,9 %, последван от Красимир Янкова с 2,1 % и Валери Жаблянов с 1,4 %. Последва отстраняването от ръководството на всички, дръзнали да се конкурират с председателката или да я критикуват – някои като Красимир Янков напуснаха сами, а други като Георги Гергов и Кирил Добрев бяха изключени (на 7 януари и 30 декември 2021 г.).
Но след това всяко поредно участие на БСП в избори намаляваше гласовете за нея (на 4 април 2021 г. – 15,1 %, на 11 юли 2021 г. – 13,39 %, на 2 октомври 2022 г. – 9,3 %), а кризата в партията се задълбочаваше, тъй като пораженията трябваше да се обяснят и някой да поеме отговорността. Председателката Нинова винаги обвиняваше вътрешнопартийната опозиция или издигнатия лично от нея президент, а когато все пак подаваше оставка, бързо си я оттегляше. Тоци подход обаче не успокояваше напрежението, което еволюира до ожесточена борба по всички теми, включително насилието срещу жени, консервативните идеи, участието на БСП в правителството на Кирил Петков, износа на оръжие за Украйна и т.н.
Преди конгреса беше направен опит да се проведат няколко идейни дискусии, които да посочат наново идейните основи на БСП. Те бяха организирани както от ръководството, така и от други центрове като сп. „Ново време” и ръководството на Софийската градска организация, но без по никакъв начин да преодолеят противоречията. Така че скандалът на конгреса лесно можеше да се предвиди.
Въпреки това станалото беше изненада. Защото никой не очакваше не само публично изключване, но и последвалите грозни обвинения и то от страна на „победителите” в спора. За какво става дума?
Още на следващия ден след конгреса депутатът Румен Гечев заяви по БНР: „На 50-ия конгрес на БСП имаше опит за атентат срещу партията”. Но определнието за атентат е: „тайно подготвено въоръжено нападение над дадено лице или група лица с цел убийство или сплашване”. Нима това направиха онези предимно млади делегати, скупчили се на трибуната с простото искане предложението им за оставка на председателката на БСП да се включи в дневния ред. Да, сигурно не го направиха по най-възпитания начин, може би също така демонстрацията на различно мнение пред всички (включително и чуждестранни гости), не е изглеждало добре в светлината на предварителните заявки, че всичко ще мине мирно и тихо.
Но какво от това? Бурни спорове има и трябва да има във всички масови демократични партии, където има различни мнения по важни идейни, стратегически и тактически въпроси. А и трябва ли да продължаваме срамната българска традиция да се плащим, че „ще се изложим пред чужденците”? При всички случаи обаче опитът да се настоява за различен дневен ред няма нищо общо с „въоръжено нападение над дадено лице или група с цел убийство”. Защото едва ли някой от ръководството на конгреса е почувствал животът си застрашен.
Днес, 19 февруари, друг представител на ръководството на БСП – Георги Свиленски, пак по БНР предложи друга интерпретация за публичното изключване: 14-те били изключени заради „хулиганство”. Признавам, че това ме изуми още повече. За пръв път чувам в някоя партия мотивът за наказателни действия срещу членове да е „хулиганство”, сиреч грубо нарушаване на обществения ред, действия срещу морала, повреда или унищожаване на държавно, обществено или лично имущество.
Не зная дали хората, които олицетворяват БСП пред обществото, си дават сметка какъв образ на БСП изграждат с обвиненията, че техните доскорошни другари са атентатори и хулигани.
Спрете се, ако не искате окончателно да унищожите облика на голямата лява партия като партия на прогреса, на грижата за добруването на хората и на другарските взаимоотношения!
