Терминът свръхинтелект се използва за такъв изкуствен интелект, чийто когнитивни реакции в значителна степен превъзхождат човешкия ум, дори и най-добрите умове на човечеството. Според апециалистите в тази област, това е този изкуствен интелект, който спокойно преминава през теста на Тюринг, тоест – има такова ниво на интелигентност, че при директно сравнение да не се открива разлика при общуването между човека и изкуствения интелект.
Като синоним на изкуствен сврхинтелект се използва и понятието свръхразум, тъй като основата за създаването на такъв интелект още от самото начало е копирането, емулацията на човешкия мозък. Създаването на работещ свръхразум някои футуролози и трансхуманисти наричат точка на технологична сингуларност – още една от мантрите на технологичното бъдеще.
Според известния философ и трансхуманист Ник Бостром се диференцират три вида свръхразум – бърз, колективен и качествен. Бързият свръхразум представлява копие на човешкия интелект, но работещ по-бързо. Пример може да бъде копие на човешки мозък прехвърлено в свръхмощна машина. Такъв интелект, работещ 10 пъти по-бързо от човешкия, би прочел книга за секунди и би написал научен труд само за един ден. Ако пък машината работи милион пъти по-бързо, то тя би свършила за един ден толкова умствен труд, колкото човек би свършил за 1000 години.
Колективният свръхразум е система, състояща се от огромен брой по-низши интелекти, чиято конвергенция би гарантирала способности, превишаващи в пъти който и да е единичен интелект. Да се разбере колективния свръхразум не е трудно. Ако досега не сме се сблъсквали с бърз свръхинтелект, то колективен разум са всякакви групи и колективи от хора, работещи колективно по решението на даден проблем. Такива са политические партии, обществените организации, научните колективи, че дори и социалните мрежи. При тях всеки изпълнява своя задача и накрая се достига до обобщен резултат. Същото е и при изкуствения колективен разум. При това, в електронните му варианти бързо и лесно на всеки компонент може да се засилва мощността и способностите.
Качествен свръхразум – това е машина, която работи със скоростта на човешкия ум, но в качествено отношение е значително по-мощна. Като пример можем да дадем някои животни, които вероятно мислят по-бързо от нас, но в качествено отношение разумът им е несравним с човешкия. Така и качествения изкуствен свръхинтелект може да превъзхожда човешкия подобно на превъзходството, което човешкия разум има над този на слона или делфина. Речта е показател на това качествено превъзходство, но не е невъзможно качествения изкуствен свръхинтелект да е способен да създава много по-сложни речеви конструкции отколкото човека.
Една от най – важните способности на свръхинтелекта е неговата способност за постоянното самоусъвършенстване. И още нещо – според Бостром, най-важното осъзнае, че свръхразумът не е поредно техническо достижение, още едно оръжие, което да увеличи човешките възможности, а е нещо принципно ново, нещо, което ще промени из основи нашата цивилизация – за добро или за лошо.
Пръв реален опит за създаване на свръхинтелект, напомнящ човешки мозък е Spaun, създаден в 2012 год. в университета Ватерло – Канада. Той работи на основата на невронна мрежа от 2.5 млн. изуствени неврона и успява да осъществи процес, подобен на човешкото мислене, както и да имитира взаимодействие между различните част ина главния мозък. Съвременните достижения, обаче, както и най-големите страхове идват от британската компания Deep mind Technologies limited, за която вече стана дума. С изкуствения интелект AlphaGo Zero фирмата даде заявка, че е на прага на създаването на свръхинтелект. AlphaGo Zero е бърз и качествен, тоест – отговаря на описаните от Бостром системи. Според Илън Мъск „Самата същност на изкуствения интелект, който създават там, е такава, че той смазва всички хора във всяка една игра“. Но Deep mind не се ограничава с AlphaGo Сред новите постижения на DeepMind AI е това, че се научи сам да ходи. Изкуственият интелект получи информация за броя на ставите на тялото, степента на свобода на крайниците и пречките при движение. С тази ограничена информация той успя да се научи да ходи, тича, скача и катери. Освен това той вече може да създава собствени оригинални, реалистични изображения. За да постигнат това, специалистите от Deep mind използват изображенията от ImageNet като база данни.
Така ИИ получава образци от реалния свят, от които да се учи. Постигнатото от британските учени е пример и за друго – изкуственият самообучаващ се свръхинтелект, според много специалисти в тази област, може да ни изправи пред ужасни опасности, много по-страшни от всичко, с което нашата цивилизация досега се е сблъсквала. Надраствайки нас и нашия интелект, той може да се окаже глобален проблем именно защото ние няма да можем да го управляваме. Отново Ник Бостром : За да говорим смислено за сверъхразума е необходимо предварително да сме осъзнали, че той не е просто поредно техническо достижение, още едно оръжие за увеличаване на човешките възможности.
Свръхразумът е нещо принципно ново. Това трябва ясно да се разбере, защото антропомофизацията на свръразума е грешка. Всякакви сравнения между неговите и нашите действия и намерения е най-плодородна почва за заблуждения. Холивуд итдавна ни предупреждава за създаването на такъв свръхинтелект, който може да е изключително опасен за цялата ни цивилизация. Такива свъхителекти за Архитекта от матрицата, Люси, от едноименния филм, Скайнет и много други.