КАКВО НЕ РАЗБИРАТ САЩ И КОРОНОВАНАТА АНГЛИЯ? От какво не разбират е ясно. От бой. Втората Световна война ги биха здраво и по въздух, и по море, и германци, и японци. Добре, че се присламчиха към победите на СССР, на Сталин и Червената армия, та се отсрамиха и отмъстиха за разорания от бомби Лондон и за нагълталия вода английски и американски флот.
Наредиха се в Берлин и те като победители зад гърба на Сталин. И станаха окупатори. На Германия и Япония. Тяхното оръжие е било поне от сто години едно и също – паричките, парите. Там им е силата. Това модернизират. За война не ги бива. Техните въоръжени сили са окупационни. Дойдоха и в България. Не могат да ни простят за свалените самолети от същата Велика война. Ние бяхме във война с тях и ни го връщат. А имат и лоши спомени от нас и от предишната – Първата. Коронованата не забравя.
Тръгнали са на война срещу Русия и Китай. В лошо време за тях и за целия Запад. С панаирджийски елит в политиката, абсолютни некадърници в професията и избрали си лесно поприще за успех в по-простата област – политиката. Безгръбначни обслужват други безгръбначни. И на върха – кой? Господин Байдън, който вече не знае на картата САЩ къде се намира, а обикаля Света. Шоу, но политиката не е шоу, да не говорим за войната, която чука с други инструменти по главата. Как ще я спечели тази война англосаксонският свободен свят на парата като и Англия, и САЩ са със слаб военен потенциал за сериозна война. Човешкият ресурс на Русия и Китай е четири-пет пъти по-голям от този на англосаксите, както обичат да ги наричат в Русия. Нали обичат неравенствата – да смятат.
А при една мобилизация на антиамериканския свят при затягане на войната НЕ Русия ще бъде изтощената и изтритата от картата, каквато картинка си представят и ни представят, нещата ще станат страшни за САЩ и Англия. Ще се изкъпят в любовта на няколко континента. Да не ги изброявам по народи и държави. Наистина ще им стане тесен светът и тясно в Америка. Ще има антиамериканска вълна, включително и в Европа.
Политическият свят е съвсем различен и не се изчерпва с политическите паради на НАТО и Европейския съюз: „Ние сме страшни. Ние сме готови за война. Ние ще победим“. Панаирджиите ще ни докарат злото. И ще избягат заедно с цирка.
Тази велика многонационална сила. Директни заплахи срещу Русия, каквито не е слушала и от Наполеон, от малкия днешен в Киев богуборец, как ще превземе Москва, ако му дадат американското най-ново оръжие. И Западът му ръкопляска. Ще дадем. Какво ще дадат при това смазващо изоставане на САЩ от Русия във високотехнологичните стратегически оръжия, които, очевидно, няма да стоят на стената на военния театър и драмата ще бъде пълна. САЩ се правят, че не виждат нито свръхбързите руски ракети, нито китайските самолетоносачи, нито атомните торпеда на Русия. Трябва да си от друг свят, за да прежалиш нашият. Байдън каза: „Да, имат ги, и не можем да ги спрем“. Звучи успокояващо, нали?
Да продължа с потенциала на духа – за армейския дух на руската и китайската народна армия. За руснаците знам – „непобедимая“. На китайски не знам как се казва. Може и да го научим.
Да се качим на втория етаж на духа. Там, където се вземат решенията. Желанието за исторически реванш на Русия и Китай. Цял свят видя публичната екзекуция на пролетарската империя СССР и свалянето на червеното й знаме от Кремъл – голямото унижение на Русия, а Китай, заради 100-годишното колониално господство на Англия, което обезобрази лика на Поднебесната.
Все подли победи на английското и американското оръжие.
И Русия, и Китай са държави с хилядолетна непрекъсната история, империи с дълга памет. Не забравят. И водят все народни войни. Не колониални. Не случайно речникът им стана откровен и разбираем: Борбата срещу колониалното господство на САЩ и присъдружната Англия. Котилото на неоколониализма. Майката на съвременните пари. Парите на далаверата.
В играта, във военната игра са тези четири ядрени държави. С четири флота от най-силните в света – способни да нанасят удари по всички точки на света. Мирише на световна война. Пита се каква ще е тя. Логичният завършек е да е ядрена. И нещата вървят натам. Прокси контингентът е на свършване. И ще се сблъскат челно. САЩ и Русия, и изненадата – Китай. За Русия и Китай по различни причини алтернативата е „сега или никога“. Войната е на точното място и в точното време. Любимият девиз на цяла Америка. За САЩ е възможно най-лошото място и най-лошото време. Но са там. Държат да се опарят или да изгорят. За тази уж тяхна световна власт. Жалко за тази държава и за народа, който я населява. Там имаме и ние поне триста хиляди българи.
Да продължа с това, което ни остава да гледаме в Европа. Задачата на САЩ и Англия е да набутат колкото се може по-бързо в душегубката, ако не цяла Европа като прокси контингент, поне Полша. Полското безумие, като се каже „Русия“, на ниво държавен елит е известно. На война с омраза не се ходи. Питайте Донбас и донбаските батальони защо са в тази война. За пари също. Питайте наемниците, колкото са останали живи на фронта срещу батальоните на Донбас. Е, на Европа и предстои същото, ако продължава да се огъва като млада върбова клонка. На пътя ти идва, Европо, не Христос върху магаренце, а война.
Стари мераци възраждат поляците, старата болест елита им тресе за реч Посполита. Съседи искат да ни станат на Черно море. Горките поляци, слушам ги без да зная полски, всичко им разбирам. Не им разбирам акъла. Техните комедианти потрошиха това, което го имаха като наследство от социализма. Останалото живо – Западът го прибра. Пак са в дългове до шията. Къде са корабостроителниците, металургията, заводите „Татра“… В България са известни само полските ябълки. Какво друго има остава на техните продажници, освен да продават на народа си миражи за Велика Полша.
Жалко за братята поляци. И за полската „Солидарност“. Готвят им пещ на тяхна земя – не за евреите. И по-модерна. Ядрена. Ако сега Полша не въстане, няма да има кога.
В бойното ядрено поле на Европа първо ще изгорят те – поляците /така смятат руските експерти/. Следващата жертва ще е баба им. Баба Англия, дето им гледа на кафе сутрин от Лондонското сити. И ядрената фаза ще приключи за Русия и САЩ. САЩ ще трябва да си ходят от Европа у дома.
Янки гоу хоум. Много ли ще плачем за янките?!
А къде е Китай? Ще го видим на Новата Ялта. До Русия. Третият не знам още кой ще бъде – виждам голям морски залив, не се вижда точно кой континент, ще кажа като далновидна врачка, с каквито се пълни ефирът. Ялта е среща на победителите. Ясно е кои са отсъстващите. Сталин. Рузвелт и Чърчил.
Генадий Велчев е роден на 16 март 1949 г. в Разград. Завършил философия в СУ “Климент Охридски” през 1979 г., специализирал индустриална социология и работил в тази предметна област като основател и ръководител на научноизследователска лаборатория до 1989 г. В последните десет години се занимава изключително с писателска дейност. Автор на поетичните книги: “Черешова задушница” (изд. Христо Ботев, 2001), “Репортаж” (изд. Никола Вапцаров, 2003), “Сестра ми иска да живее” (изд. Български писател, 2006) и “Зелената тетрадка” (изд. Никола Вапцаров, 2008). Живее в София. Вижте повече на личния му сайт: http://www.gvelchev.net/?fbclid=IwAR35oayOqXGK0ubzuq-g1AGtCrvKqUYwvorMJUgThdNcS0iBfW6bs2vWtak