Доклад на Европейския съвет за международни отношения (ECFR), финансиран от държавите-членки на ЕС, признава, че „системата на американско глобално господство е в бърз упадък и много хора в Глобалния юг искат нов „многополюсен свят“.
Дори ако Украйна по някакъв начин успее да спечели прокси войната на НАТО с Русия (в доклада „войната на Путин”), „е много малко вероятно да възстанови водения от САЩ глобален либерален ред“ – вместо това на „Западът ще се наложи да живее като просто един полюс на многополюсния свят”.
13-те % от световното население (западното) е извън връзка с „останалия“ свят. Визията на Запада за войната в Украйна не се споделя от незападния свят! Войната в Украйна „бележи както консолидацията на Запада, така и появата на отдавна прокламирания постзападен международен ред“.
„Мнозина в Китай заявяват, че американската и европейската подкрепа за Украйна е водена от желанието да се защити западното господство“; И за огромното мнозинство китайци и турци подкрепата на Запада за Украйна е мотивирана от причини, различни от защитата на териториалната цялост на Украйна или на нейната демокрация“.
45% от анкетираните в Китай, 38% в Русия, 30% в Турция и 23% в Индия казват, че САЩ подкрепят Украйна просто за да „защитят господството на Запада“.
Множество в тези евразийски нации мислят същото за Брюксел.
40% от анкетираните в Китай, 46% в Русия, 27% в Турция и 23% в Индия заявяват, че Европа подкрепя Украйна, за да „защити господството на Запада“;
„Хората в незападните страни предпочитат войната да приключи сега – дори това да означава отказ на Украйна от територия“ – 54% от анкетираните в Индия, 48% в Турция, 44% в Русия и 42% в Китай.
Допълнителни 12% в Индия, 8% в Турция, 29% в Русия и 12% в Китай казват, че „западното господство в света трябва да бъде отблъснато, дори ако това означава да се приеме „руската инвазия в Украйна”.
Докато мнозинството от хората в Съединените щати, Великобритания и ЕС смятат Русия за „противник, с който сме в конфликт“, ситуацията е обратната в Индия, Китай и Турция.
В Индия 80% от анкетираните виждат Русия като съюзник или партньор (51% като „съюзник, който споделя нашите интереси и ценности“ и 29% като „необходим партньор, с който трябва да си сътрудничим стратегически“).
В Китай 79% виждат Русия като съюзник или партньор (35% като съюзник и 44% като необходим партньор).
В Турция 69% от анкетираните виждат Русия като съюзник или партньор (14% като съюзник и 55% като необходим партньор).
Друг въпрос в анкетата показа как пропагандата на западните медии манипулира общественото мнение. Прокси войната в Украйна накара Русия да изглежда по-силна в Индия, Турция, Китай и самата страна (РФ), докато хората на Запад виждат Москва като по-слаба.
Докладът на ECFR признава, че докато американският „президент Джо Байдън оформи войната [в Украйна] като борба между демокрациите и автокрациите“, хората в Глобалния Юг не я виждат така.
На въпроса коя страна „се доближава най-много до истинска демокрация”, повече от 3/4 от анкетираните в Китай (77%) смятат, че тяхната страна „се доближава най-много до истинска демокрация“.
През 2022 г. проучване на свързаната с НАТО фондация „Алианс на демокрациите“ установи, че 83% от хората в Китай смятат своето правителство за демократично, а 91% заявяват, че оценяват демокрацията като важна (докато в Америка само 49% от хората считат, че тяхното правителство е демократично.)
За голяма част от анкетираните в Китай (30%) и Русия (33%) светът ще става все по-многополюсен.
Това е в рязък контраст с мнозинството от анкетираните във Великобритания (29%), ЕС (28%) и САЩ (26%), които виждат светът да се връща към двуполюсна система на конкуренция от Студената война между воден от САЩ блок и воден от Китай алианс.
ECFR заключва: „Западът може да е по-консолидиран сега, но не е непременно по-влиятелен в глобалната политика. Парадоксът е, че това новооткрито единство съвпада с появата на един постзападен свят. Западът не се е разпаднал, но неговата консолидация идва в момент, когато другите сили отказват да му се подчиняват.”
Крайно време беше да се сблъскат челно с действителността, която съвсем не очакваха.
ПС: Много приятели и колеги се притесняват, че „унищожи ли Русия, западът ще подчини целия свят на сатанизма и останалите си „ценности”.”
Вижте, процесите, на които сме свидетели днес, започнаха още с разпадането на СССР. Тогава учени от ранга на Пол Кенеди (спомнете си „Възход и падение на великите сили”, 1989 г.), Имануел Уолърстейн, Джовани Ариги, Йохан Галтунг… предупредиха, че краят на социализма е началото на края на американската хегемония и дори на капитализма.
Към 2003 г. теоретиците на новия регионализъм прогнозираха свят без хегемон и мултицентричен ред, със самоцентрични, но не автархични региони, всеки от които се корени в историческите цивилизации.[1] Сред тях е и видният британски учен Бари Бузан, който написа през 2019 г.[2]: „Либералният проект, който дълго време поддържаше телеологичния мит за господството на Запада е в криза. Последният губи не само материалното си превъзходство, но и идеационната си легитимност и вътрешна воля, необходими за да играе водеща роля.” Именно Бузан започна да нарича очертаващия се нов ред „пост-Западен“, който ще е „дълбоко пруралистичен“, при дифузно разпределение на власт, богатство и културна легитимност. В него вече не доминират западните ценности, идеологии и теории, както и западните институции. Самата идея за хегемония е нелегитимна, а самото отсъствие на стремеж към такава, обезсмисля глобалната война. Междудържавните войни като цяло ще останат изключение, но войните между държави и недържавни участници (ТНК, терористични групировки) ще се превърнат в основна форма на международно насилие, което наблюдаваме от Арабската пролет – до войната в Сирия и Украйна….
Бузан нарича САЩ „последна суперсила”, чиято позиция „ще продължи да ерозира”, може би доста бързо, ако се разруши доверието, съюзите и институциите, на които се крепи американското лидерство.” Като той далеч не е единствен!
Така че няма вече връщане назад – независимо от изхода на украинската криза. Тя просто катализира процесите, а реакцията на незападния свят показа, че няма пропаганда, която да измие лицето на колониализма и да опрости греховете на колективния запад.
Едно е да лъжеш новите си колонии, друго – старите!
[1] Theories of New Regionalism. Palgrave Macmillan, 2003
[2] Buzan, B., Acharya, A. The Making of Global International Relations: Origins and Evolution of IR at its Centenary. Cambridge University Press, 2019, р. 226-283
