АНАЛИЗИ > СТАТИИ
НЕОЛИБЕРАЛНИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ И КОАЛИЦИИТЕ НА ВОЙНИТЕ: НА 90 СЕКУНДИ СМЕ ОТ АПОКАЛИПСИСА

Васил Проданов - 05 март 2023

Капитализмът се характеризира с войни за територии и ресурси в цялата своя история. Създава своите „коалиции на войните“- управляващи групи, които използват идеологическите апарати, за да обяснят колко важни „ценности“ трябва да защитават с поредната война. Минават се обаче различни етапи в тези войни, различен обхват и участници в тях, оръжията и сферите, в които се водят те.

В епохата на неолибералния глобализиран и американизиран капитализъм, какъвто се наложи в продължение на четвърт век от 1990-те години насам, имаше ясен глобален хегемон – САЩ, който бе основният субект на войните, налагащ чрез тях своята власт в един или друг регион. Започна се от първата война в Ирак, мина се през войните в Афганистан, Либия, Югославия, срещу световния тероризъм и на много други места. Според специален доклад на изследователската служба на американския конгрес за обявените и необявени войни, водени от САЩ от 1798 до 2022 г., публикуван през март 2022 г., те са общо 469 на брой, т.е. средно по около две войни на година, но всъщност 60 % от тях са предприети в периода между 1950 и 2017 г. От общо 469 документирани чуждестранни военни намеси, Изследователската служба на Конгреса отбеляза, че правителството на САЩ официално е обявило война само 11 пъти, само в пет отделни войни. Другите са водени без официално да се обявява, че се води война, т.е. представлявали са нещо от рода на така нар. „специални военни операции“. Ообено голямо е количеството на тези войни след 1991 г., когато СССР се разпадна и САЩ станаха световен хегемон, налагащ своя модел и интереси в целия свят. За тези около 30 години САЩ са осъществили  според този американски доклад 251 военни интервенции в различни части на света, т.е. средно по около 5 на година.[1] Това се съчетаваше с множество нови форми на преврати под егидата на световния хегемон – така нар. цветни революции в най-различни страни в света. САЩ са държавата водила най-много войни в своята история. Избити са десетки милиони хора с идеологическата обосновка за защита на „демокрацията“ и „евроатлантическите ценности“.

Двете световни войни през ХХ всъщност се водят във времето на мултиполярен свят, когато САЩ се налагат като нов световен хегемон на капитализма в един биполярен свят. В епохата на геополитически промени и движение към мултиполярен свят, в която се намираме от началото на 21 век войните не намаляват, а се увеличават, приемайки нови форми, свързани с нови технологии. Има предпоставки за нови световни войни в различни версии и нови оръжия, директно водени или проксивойни, както и най-различни регионални войни за преразпределение на сфери на влияние и ресурси за заграбване. Това е свързано с нарастващата политическа поляризация, радикализация и засилващи се конфликти от най-различен тип вътре в страните на световния капитализъм.

Днес капитализмът в неолибералната си версия, представян от нашите либерали чрез маската наречена „демокрацията“ е в тежка криза и в такива периоди винаги той се е мъчил да излезе от това състояние с локални, регионални и световни войни. Войните като инструмент за обединяване на класово разединените общества завръщат отново своята роля. Това е съппроводено също със завръщане на образа на врага в идеологическото пространство и в националните взаимоотношения. В сегашната криза русофобията и китаефобията заемат в САЩ и други западни държави мястото което има антисемитизмът по времето на кризата през 30-те години на ХХ век и антикомунизмът по време на студената война.

Още преди войната в Украйна около 1.2 милиарда души на земята са били засегнати от насилствени конфликти. Затова и броят на бежанците от военни конфликти по света е по-голям днес от всякога в историята. В края на Втората световна война в света има 40 милиона бежанци. Сегау според данни на Агенцията за бежанците към ООН хората, които са били принудени да бягат от конфликти, насилие, преследвания за десетилетието между 2012 и 2021 г. е около 100 милиона души.[2] Капитализмът става все по-насилствен, убиващ и прогонващ все повече хора.

Тази тенденция се засилва в момента чрез проксивойната между Русия и Запада в Украйна, както и чрез регионални войни в Сирия, Йемен, Либия и на много други места. Вървят нови студени и нови горещи войни. В момента в Украйна имаме по същество първата световна война на ХХI век, в която активно са включени най-нови технологии. Тя се проявява не само в гигантските количества оръжия, които се дават от Запада на Украйна, но и в обучението на нейните войски, в изпращането на хиляди доброволци, които воюват на украинска страна.

Войната в Украйна има световни измерения и чрез съчетаването на военните действия с икономическа, енергийна, технологична война, а също и чрез контрола върху медиите и идеологическите апарати и блокиране на медиите и гласовете, свързани с противната страна, каквито наблюдаваме и у нас. Изгражда се образ на врага, който и от двете страни се идентифицира с най-мрачния образ на врага през ХХ век, този на фашизма.

 Различните споразумения за мир, разоръжаване, сътрудничество, сключени между САЩ и Русия вече не работят. При последното от тях, свързано с ядрените оръжия наскоро Путин обяви, че Русия преустановява участието си в договора за стратегически нападателни оръжия СТАРТ II, подписан през 2010 г., когато бе взето решение за ограничаване на броя на ядрените бойни заряди на всяка от страните на междуконтиненталните балистични ракети, балистичните ракети базирани на подводници и на тежки бомбардировачи – до 700.  Изострени са военните отношения между Китай и Тайван, при което САЩ се готви за нова проксивойна там, гласувайки за даване безвъзмездно оръжие за 10 млрд. дол. на Тайван – по 2 млрд. дол. годишно в периода 2023-2027 г.

Eжегодно през последното десетилетие се увеличават средствата за войни. През 2021 г. за първи път в историята парите за военни цели в света са надминали 2 трилиона долара и се равняват на 2 трил. 113 млрд. дол. САЩ са изразходвали 801 млрд. дол. или 3.2 % от американския БВП. В глобален план разходите на САЩ се равняват на 38 % от световните разходи за въоръжаване през годината. Първите пет страни по разходи за въоръжаване се подреждат така – САЩ, Китай, Индия, Великобритания и Русия – общо те правят 62 % от разходите на света за оръжие, но Китай, Индия, Великобритания и Русия дават заедно по-малко отколкото САЩ.[3]

Имаме нарастваща милитаризация, свързана с това, че все по-голямо количество от БВП на различните държави отива за въоръжаване. Откакто започна войната в Украйна ЕС е изхарчил рекордно количество пари за въоръжаване. Оръжейната индустрия навсякъде, включително и в България е във възход. Германия, която близо 60 години носеше комплексите си от пораженията в Първата и Втората световна война и даваше минимални средства за отбрана, след започването на войната в Украйна взе решение да даде 100 милиарда за превъоръжаване и за подготовка за евентуални военни действия. Новият й министър на отбраната Борис Пистоиус обяви като цел страната му да има най-силната и добре оборудвана армия в Европейския съюз. Рекордьор по милитаризация в Европа е Полша с най-мощната „коаллиция на войната“ на континента, която харчи за въоръжаване около 4 % от своя БВП.

От началото на войната в Украйна ускорено растат износът и печалбите и на българските компании за производство на оръжие. В същото време България след като по заповед на новите си „големи братя“ унищожи ракетите си и голямата част от въоръжението след 1989 г. дава сега много милиаради на техния военно-промишлен комплекс за получаване някъде в бъдещето на бойни американски самолети.

Още преди войната в Украйна ежегодната продажба на оръжие расте ежегодно от 2014 г. насам и само през 2021 г. 100-те най-големи оръжейни компании са продали оръжия за 592 млрд. долара. Американският военно-промишлен комплекс продава нарастващо количество оръжия по света и цената на акциите на произвеждащите оръжие компании расте необичайно бързо.  Aмepиĸaнcĸaтa ĸoмпaния Rауthеоn Тесhnоlоgіеѕ се нуждае от все повече работна сила, за да произвежда повече оръжия и въpнa нa paбoтa дори пeнcиoнepи, зa дa yвeличи пpoизвoдcтвoтo нa зeнитнo-paĸeтнитe ĸoмплeĸcи Ѕtіngеr.  Кoнцepнът Lосkhееd Маrtіn за девет месеца oт нaчaлoтo нa ĸoнфлиĸтa в Уĸpaйнa yдвoи пpoизвoдcтвoтo нa пpoтивoтaнĸoви cиcтeми Јаvеlіn и плaниpa дa yвeличи пpoизвoдcтвoтo нa нови ракети повече от два пъти. Koмпaниятa L3Наrrіѕ, ĸoятo пpoизвeждa дpoнoвe, cиcтeми зa пpocлeдявaнe и cпeциaлнo oбopyдвaнe, пoлyчи oт Πeнтaгoнa пopъчĸa нa cтoйнocт 200 милиoнa дoлapa, cпeциaлнo зa Уĸpaйнa.[4]

През фискалната 2022 година САЩ са осъществили продажба на оръжия на стойност приблизително 52 милиарда долара, което е почти 50% увеличение спрямо предходната година, т.е. имаме скок в тенденцията на въоръжааване в света. През последните две десетилетия военните разходи на САЩ са се увеличили с 40 %. От 2014 г. разходите за „отбрана“ са нарастнали с общо 252 милиарда долара, или 150 милиарда долара в долари, коригирани спрямо инфлацията. През декември 2022 г. представителите и на двете партии в американския Конгрес приеха с голямо мнозинство законопроект за разходи на гигантската стойност от 858 милиарда долара. Това е 45 млрд. дол. повече от това, което бе поискало правителството на Байдън и по-голяма от това, което дават общо следващите десет страни в света за въоръжаване.[5]

През 1999 г., разпределени на човек от населението в света за въоръжаване са давани по 188 долара на всеки жител на земята. След това те почнаха да растат и сега  са над два пъти повече. През 2021 г. 2,2 % от БВП на планетата е бил изразходван за въоръжени сили и войни. Разпределени на човек от населението в света това са по 268 долара за всеки от над 7.753 млрд. души, живеещи по това време на земята.[6]

Така нар. „Часовник на страшния съд“ е създаден през 1947 година от учени, работещи по проекта Манхатън за създаване на първата атомна бомба, мери с дистанцията на стрелките си от 12 часа на вероятността от самоубийствена ядрена война на човечеството и през годините от тогава насам те са местени напред и назад в зависимостта от тяхната оценка за това доколко е възможна тя. През 1947 г. стрелките на часовника са на 7 минути от полунощ, т.е. от глобалната ядрена война. През 1953 г. рискът от такава война в тогавашната биполярна система е най-голям и стрелките на часовника са поставени на две минути от полунощ. След това с процеса на „размразяване“ на отношенията между САЩ и СССР той се връща обратно на 7 минути.

След създаването на интернет часовникът може да бъде видян на сайта на „Бюлетина на ядрените учени“, където преди няколко години бе нагласен  най-близко в цялата си 75 годишна история до катастрофалния 12-ти час – само на 100 секунди от  световния апокалипсис. По близко, отколкото в най-страшните години на студената война между САЩ и СССР, когато е на 120 секунди от 12-тия час. Единадесет месеца след началото на войната в Украйна на 24 януари 2023 г. той бе приближен още с 10 секунди по-близо до 12-тия час на апокалипсиса и вече според него остават само 90 секунди, т.е. войната в най-ужасяващите по размерите си унищожителни сили изглежда днес по-близка от всякога преди това в историята.

От своя страна доклад на Световната здравна организация призовава държавите да се снабдят с медикаменти за „извънредни радиологични или ядрени ситуации“. Световната здравна организация ни казва да бъдем готови за ядрена война.

Проучване, анкетиращо 4449 експерти по въпросите на риска в 58 държави в света, направено от глобалната социологическа агенция Ipsos за  застрахователната компания AXA показват, че 95 % от тях очакват сегашните кризисни процеси да продължат, 94 % очакват те да се разпространят по целия свят, а 84 % очакват глобална война.[7]

Към това се добавя и фактът, че днес се водят войни на 21 век със съвсем нови оръжия от епохата на Четвъртата индустрилна революция, които рязко увеличават разрушенията и смъртта и това се вижда добре в Украйна, където действат най-различни роботизирани устройства и нови технологии за събиране и използване на информация. Рояци от самоубийствени дронове с експлозиви на борда играят ролята на нов технологичен вариант на някогашните японски камикадзета. Невидими за радарите безпилотни подводници променят борбата в моретата. Вървят неофициално световни информационни и кибервойни, а официално технологични и икономически войни. Кибероръжия като армии от ботове, фабрики за тролове, и измамни уебсайтове се превръщат в основни инструменти на асиметрични войни. Нарастващата политическа и социална фрагментация на държавите, в които доминира неолибералния капитализъм улеснява тяхното въздействие.

Една от ключовите посоки на днешната световна проксивойна, която се води от страна на САЩ срещу Русия, Китай, Иран и няколко други страни е кибервойната, която върви с пълна сила с атаки и от едната и от другата страна. Критичната инфраструктура се превърна в оръжие за война и последствията от това за застрашителни. Според данни на Гугъл има скок на подкрепяните от държавите кибератаки. Така например тяхното увеличение по отношение на страните от НАТО през 2022 г. в сравнение с 2020 г. е с 300 %. Говори се, че ако киберпрестъпността беше държава, това щеше да бъде третата по големина икономика в света след САЩ и Китай.[8]

Ако през ХIX век войните се водят на сушата и по вода, а през ХХ век – по суша, вода и във въздуха, то през ХХI век се водят и във все по-големи мащаби ще се водят в още две основни пространства – космическото пространство и на виртуално пространство с различните етапи, през които то минава – от Web 1.0 през Web 2.0 към Web 3.0. Големите държави вече имат кибервойски и космически войски. Бързо нарастват средствата давани за изследвания именно в тази цел. В това отношение типичен пример са темите на водещите проекти, за които се хвърлят в момента милиарди долари във водещия институт за разработка на военни технологии в света DARPA към американското Министерство на отбраната, създаващ оръжията, с които ще бъдат мачкани хората по света: използването на изкуствен интелект за манипулиране на информацията и човешкото поведение; изследване на въздействията върху подсъзнанието на човека и как чрез него хората определят едни или други неща за верни; използване на изкуствен интелект за засичане на фалшива информация, нейния източник и какво цели тя; усилване на обхвата и смъртоносното влияние на мощни микровълнови системи и оръжия; използване на изкуствен интелект за прогнозиране, стимулиране и контрол над физиологичните процеси в сложни биологични системи; използване на интелигентни устройства като смартчасовници, смартфони, смарт автомобили, смарт домакински уреди за шпиониране и наблюдение; взаимодействие между сателитните системи и инфраструктурата на интернет нещата.[9]

Вървят различни форми на световни икономически и технологически войни, в които водещите противопоставящи се сили са САЩ, ЕС, Русия, Китай. Върви битка между Запада и страните от БРИКС. Върви нова надпревара във въоръжаването с нови типове оръжия на основата на изкуствения интелект, роботиката, големите данни, космическите технологии. Създават се коалиции на войните, които от сутрин до вечер се кълнат в „евроатлантическите ценности“ и се опитват да включат своите народи в самоунищожаващите човечеството войни с все по-страховите и ужасяващи войни на 21 век.


[1] Instances of Use of United States Armed Forces Abroad, 1798-2022, Congressional Research Service https://crsreports.congress.gov, March 8, 2022.

[2] Global Forced Displacement, In: https://www.unhcr.org/globaltrends#:~:text=The%20announcement%20by%20the%20US,if%20other%20countries%20follow%20suit., January 12, 2023

[3] World military expenditure passes $2 trillion for first time, https://www.sipri.org/media/press-release/2022/world-military-expenditure-passes-2-trillion-first-time, April 25, 2022

[4] Opъжeйни ĸoнцepни oт CAЩ и Eвpoпa cтpeмитeлнo yвeличaвaт пpoизвoдcтвoтo cи, https://money.bg/economics/orazheyni-kontserni-ot-sasht-i-evropa-stremitelno-uvelichavat-proizvodstvoto-si.html?fbclid=IwAR0f3UQZjc8azftcER_-lGG02Y1ajZS8IMgZDLPfxuLWcWbra9Fd7xbFb0U, 25.111.2022

[5] Livingston, Amy and Sarah Lazare. US Military’s 2023 Budget Boost Is 3,200 Times Larger Than NLRB’s Increase, In: Common Dreams, https://www.commondreams.org/opinion/military-budget-nlrb?fbclid=IwAR17Ye_MUjLkWh-BS-SRp7pMr4Edd_8yfUsBd8kbtIoQFcewyn6sdzx8HQo, December 26, 2022

[6]  Tian, Nan and  Diego Lopes da Silva, and Alexandra Marksteiner. The Great Global Rearmament, In: Foreign Affairs,https://www.foreignaffairs.com/articles/world/2022-07-07/great-global-rearmament, July 7, 2022

[7] Armstrong, Martin. Global War on the Horizon?, In: Statista, https://www.statista.com/chart/29311/risk-of-consequences-current-geopolitical-tensions/, February 15, 2023

[8] Moschetta, Giulia and Filipe Beato, Akshay Joshi. Cybersecurity in this era of polycrisis, In: World Economic Forum, https://www.weforum.org/agenda/2023/02/cybersecurity-in-an-era-of-polycrisis?utm_source=facebook&utm_medium=social_scheduler&utm_term=Cybersecurity&utm_content=02%2F03%2F2023%2022%3A00&fbclid=IwAR12yhStQeN8ev7GIShjETxKZg3ZGneY2PdmFxWuBYQ0n9MOg-l4bo8JSds, February 24, 2023

[9] Loffredo, Jeremy. What’s inside the budget for the secretive DARPA agency?,In: Rebelnews, https://www.rebelnews.com/what_s_inside_the_budget_for_the_secretive_darpa_agency, January 03, 2023

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. Директор на Тракийския…