След месеци на дебати и заплахи за напускане на обединената опозиция в Турция, състояща се от 6 опозиционни партии, бе излъчен общ кандидат за президент на страната за предстоящите на 14 май парламентарни и президентски избори. Ердоган не промени на този етап датата на изборите. Възможно е, за да не покаже слабост или да избегне упреци, че се е  уплашил. Можеше да използва като причина за промяна на датата на изборите трагичното земетресение, но явно е преценил, че  щом на Запад пишат, че „Ердоган изглежда по-уязвим от всякога” значи трябва да го играе твърдо и да докаже, че все още се радва на подкрепа от турското общество. Дни след земетресението той се извини на народа, призна допуснати грешки, подчерта, че винаги се е съобразявал с мнението на турците и винаги е бил до тях. Дали продължава да им е опора? Дали му вярват или обществото е разделено като по цял свят? Резултатите от изборите ще покажат. Засега социологическите агенции в страната поставят въпроса на кантар.

 За западната преса икономическата криза и грешките, допуснати при земетресението преди месец дават основание за съмнения в категорична победа на Ердоган. Внушенията са, че „познато лице може да обърне това, което изглежда като колеблива кампания за сваляне на най-дълго управлявалия лидер на Турция”. Това е мнение на Блумбърг, но след мъчителното избиране на лидера на Народно-републиканската партия, НРП, Кемал Калъчдароолу за кандидат-президент, се казва, че „тих политик се изправя срещу Ердоган на изборите в Турция”. Факт е, че решението за избирането на Калачдароолу за общ кандидат бе съпътствано не само от продължителни разговори, дебати и крамоли сред опозицията, но и  със заплахи за разпад на т.н. „маса на 6-те” т.е. на обединените 6 опозиционни партии. Само преди дни Мерал Акшенер, лидер на „Добрата партия” напусна с гръм и трясък „масата”, защото според нея кандидат за президент би трябвало да е или кмета на Истанбул Екрем Имамоолу, или на Анкара Мансур Яваш. И двамата от НРП, но предпочитани, според Акшенер, от голяма част от турското общество. И от Запада, както е известно. Популярни личности, които успяха да заемат кметските места в двата най-големи градове на Турция и така нанесоха сериозен удар върху управлаващата Ердоганова партия, ПСР. За Акшенер Калъчдароолу, лидер от 12-13 години на НРП, не е удачен избор, защото, както пишат и в англосаксонския свят, той „не е харизматична личност”. Но Акшенер не е получила подкрепа от другите опозиционни партии и „спаси честта си” като се върна на масата на преговорите, за да се издигне кандидатурата на Калъчдароолу. Някои т.н. независими медии в Турция пишат, че в Анкара има „таен щаб от ръководители на чуждестранни операции с остатъци от ФЕТО”, които координирали действията на опозиционните партии, включително и операции за безредици. Решението за завръщането на Акшенер, според тези информации, на масата е взето след „комуникация” с този щаб. Твърдения като „екипът на Байдън пое кризата” може да изглеждат и като фейк-новина, но знае ли човек в тези хибридни времена.

Неоспорим факт е , че „Добрата партия” бе създадена чрез операция на разделяне на националистическата дясна Партия на националистическото действие с лидер Бахчели. Сега Добрата партия запази позиции до НРП и има разбирателство с прокюрдската ДПН, демократична партия на народите. Но има и гласове на разочарование и възражения от страна на подкрепящи я доскоро привърженици на Акшенер. Прибързани са  обаче изводи, че „операцията приключи, партията на операцията също приключи”. Бунтовете, както ги нарекоха, в опозицията са овладени и двамата кметове вече не са съперници на Калъчдароолу за президенството. Те остават на „задан план” като помощници на Калъчдароолу и при победа могат да разчитат на вицепрезидентски места. Но повечето лидери на опозицията смятат, че НРП не трябва да предава ключовете на двата важни града като Анкара и Истанбул на ПСР и кметовете трябва да останат по местата си. Още повече, ако Ердоган спечели, те няма да са потърпевши от загубата. Същественото е, че опозицията остава обединена и на този етап продължава заедно кампанията за изборите. Както казва Али Бабаджан, лидер на „Дева”, ”важно е всички да сме заедно в един отбор и в тази работа да участват имената, които са в сърцата на нашата нация”. Въпреки заявеното от Ердоган мнение, че „Калъчдароолу е предпочитаният от него противник на изборите за президент” Не случайно Ердоган е на власт в Турция от 2003г.

Любопитното в случая е как западната преса реагира на избора на Калъчдароолу за кандидат-президент. Всички обърнаха сериозно внимание на това решение. Politico пише, че „Калъчдароолу е известен като турския Ганди” и „успехите на НРП се дължат на него”. Но не спестява становище, че „има въпрос относно способността на Калъчдароолу да представлява реална заплаха за Ердоган,чиято власт не е била изправяна пред сериозно предизвикателство от 2003г”. „Блумбърг” паше, че „меко говорящ бюрократ и икономист” се изправя срещу Ердоган. Но отбелязва, че е избягнато сриването на опозиционния съюз след изразени несъгласиая. ORF, австрийски сайт, казва, че „Ердоган е толкова дълго на власт, защото опозицията е разделена”. Но нали Ердоган точно това прави вече 20 години? Така се отстоява власт. Не по-различно разсъждава ВВС.Подчертава, че „ често разделените опозиционни партии в Турция са се обединили, за да изберат един кандидат срещу Ердоган”. Сигурни са в ВВС, че предизборната надпревара ще е равностойна. Явно вярват в победа за опозицията. От своя страна „Гардиън” пише, че „тези избори са последния шанс да се запази турската демокрация и да се предотврати по-нататъшното изпадане на страната в автократично управление”. Загрижени са за турската демокрация в „Гардиън”. А „Вашингтон пост” заявява, че „Калъчдароолу е бил избран за общ кандидат след осем месеца на несигурност и пререкания, които разгневиха привържениците му”. Не по-различно е мнението на „Уолстрийт джърнъл”. Посочва, че Ердоган е бил подложен на критики след земетресението и че Калъчдароолу е най-дългогодишния лидер на НРП. Ню Йорк Таймс”, NYT, ни повече, ни по-малко е убеден, че „изборите могат драматично да променят политическия и икономически курс на страната”.  За  NYT  „опозиционните сили обещават да обърнат това, което те определят като ерозия на демокрацията в страната на Ердоган”. Предпочитанията никак не са прикрити. Само „Ал Джазира”  е по-сдържана и се съмнява, че „бившият икономист , издигнал  се като антикорупционен деятел, може да победи Ердоган, най-дълго управлявалият лидер на Турция”.Според  Die Zeit Калъчдароолу бил казал, че „на турците им е писнало от Ердоган и неговия стил на управлание”. И за тази германска медия симпатиите са на страната на опозицията в Турция. Разбираемо е при тази политика на Ердоган за последователно следване на  суверенитет и независимост на страната. Монд пише, че обявения на 6 март общ кандидат на опозиционните партии за изборите в Турция слагат край на  „месеците на несигурност и разногласия”. Убедени са в Монд, че „Ердоган е изправен пред предизвикателството на политическия си живот”. Това е безспорно.

Има още 2 месеца до изборите. Играта на котка и мишка ще продължи. Зависи кой ще е котката и кой мишката. Защото тези избори наистина са ключови. И не само защото Турската република е на 100 години. Просто Турция е с роля не само в региона. Затова наддаванията и оценките за изборите намират широко място в световните медии. Коментарите, включително у нас, ще продължават. Но едва ли ние ще сме нещо повече от наблюдатели. Ще видим.