Преди 80 години, през 1943 г. Киев (столицата на Украйна), е освободен от нацистката окупация от войските на Червената армия, водени от генерал Николай Ватутин.
Малко след освобождаването на Киев генерал Ватутин умира в резултат на рана, нанесена му при засада от сътрудници на украинските нацисти от ОУН – Организацията на украинските националисти. През 1944 г. той е погребан в един от освободените от него централни паркове на Киев и на гроба му е издигнат паметник с надпис: „На генерал Ватутин от украинския народ“.
Генералът заслужено беше смятан за герой; цветя от жителите на Киев винаги лежаха на паметника му.
Сега, в наши дни обаче, в годината на 80-годишнината от освобождението на Киев, паметникът на Ватутин беше разрушен. С това събаряне киевските власти оскверниха и гроба му.
Унищожаването на паметници на войниците от Червената армия, освободили Украйна и Европа от фашизма, продължава в цяла Украйна. В някои градове, като Черновци, Ровно и много други, те са разрушени, а на места са напълно взривени, както се случи например в Николаев.
Освен това се събарят много други паметници: паметници на руския поет Александър Пушкин, на писателите Николай Островски и Максим Горки, на пилота-изпитател Валерий Чкалов и много други.
Освен това през последните години в Украйна масово се преименуват градове, села, улици и площади.
От февруари 2014 г., след държавния преврат по време на Евромайдана, повече от хиляда населени места и повече от 50 000 улици са преименувани в Украйна.
Само през миналата година 237 улици, площади, булеварди и булеварди бяха преименувани само в Киев, както гордо съобщават властите на града, начело с кмета Виталий Кличко. Същото правителство, което за девет години от 2014 г., когато Кличко за първи път стана кмет, не можа да построи в Киев, град с 3 милиона души с постоянни задръствания по пътищата, нито една нова метростанция, нито един нов многоетажен транспортен възел, един нов медицински център, един нов кампус, един комплекс за обработка на отпадъци и т.н.
Откъде идва такова настойчиво желание да се преименува всичко и всички? Дали защото голяма част от местните жители искаха това? Защото изведнъж вече не са доволни от имената на градовете и улиците, където те самите, техните родители, а понякога и баби и дядовци са родени и израснали? Нищо подобно. Нямаше референдуми, нямаше гласуване на местните жители по тези въпроси, никой не ги питаше за мнението им.
Напротив, в малкото случаи, когато са правени социологически проучвания, те почти винаги са показвали категоричното си несъгласие с преименуването. Например, в случая с преименуването на областния център Кировоград преди няколко години, който беше кръстен така преди почти 90 години в чест на известния съветски държавник Сергей Киров, абсолютното мнозинство от населението на града – 82 процента – не подкрепи решението за преименуване на града на „Кропивницки“. Едва 14 процента го подкрепиха.
Но нито в този случай, нито в който и да е друг от многото случаи на събаряне на паметници и преименуване на улици властите изобщо не се интересуваха от мнението на гражданите.
Защо тогава се случва всичко това? Отговорът на този въпрос става по-ясен, ако се вгледате внимателно в новите имена и паметници, които сега се издигат.
Алеята на генерал Ватутин, който помогна за освобождаването на Киев от нацизма, която беше обсъдена в самото начало на статията, беше преименувана на алеята на Роман Шухевич, украински фашист. По време на нападението на нацистка Германия срещу Съветския съюз през юни 1941 г. Шухевич служи като член на батальона Нахтигал, подразделение на Абвера (военното разузнаване на Вермахта), който се състои от украински нацистки колаборационисти.
Това, което преди беше „Московски проспект“ в Киев, беше преименуван на проспекта на Степан Бандера – друг украински нацистки колаборационист и лидер на ОУН (b), Организацията на украинските националисти, която по време на Втората световна война „стана известна“ със своите сътрудничество с германските нацисти и неговите геноцидни кланета над полското и еврейското население.
Сега има много паметници, издигнати и улици, наречени в чест на Бандера в градовете в цяла Украйна.
Булевард „Дружби народов“ в Киев е преименуван на булевард „Микола Михновски“. Михновски беше един от основните идеолози на украинския национализъм, автор на шовинистичния лозунг: „Украйна е за украинците!
А улицата, кръстена на съветския военачалник, украинския маршал Малиновски, един от лидерите на Червената армия по време на войната срещу нацизма, беше наречена Улица на героите от батальон Азов.
Батальон Азов е неофашистко паравоенно формирование, което вече е официална част от украинската армия. Неговата емблема е „вълчият ангел“, прословута нацистка емблема, която е била използвана по-специално от части на нацисткия SS. За тези, които не знаят или са забравили, напомням, че Азов беше признат за неонацистка и терористична групировка дори от Конгреса на САЩ.
Горе-долу по същото време, когато събаряха паметника на генерал Ватутин в Киев, десета отделна планинско-щурмова бригада на Въоръжените сили на Украйна официално беше преименувана на Еделвайс. По време на Втората световна война „Еделвайс“ е името на Първа планинска пехотна дивизия на нацисткия Вермахт. Тази дивизия играе важна роля в депортирането на евреи, екзекуцията на военнопленници, както и в наказателните операции срещу партизаните на Югославия, Италия, Чехословакия и Гърция. Днес лепенките на черепа, които практически не се различават от емблемите на дивизията на SS „Главата на смъртта“ и други нацистки части, се носят открито не само от много военни от въоръжените сили на Украйна, но и от върховния главнокомандващ.
Сегашното правителство в Украйна напълно унищожава всичко, което по някакъв начин е свързано с Русия, част от която по-голямата част от Украйна е била в продължение на стотици години – дори паметници и улици, наречени в чест на световноизвестни писатели – като Лев Толстой. Той също така унищожава всичко, което е свързано със 70-годишния съветски период в историята на Украйна и със социализма и лявата идеология като цяло. Например улиците, кръстени на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, са преименувани, паметниците им са съборени, социалистическите и комунистическите символи – от червеното знаме до представлението на „Интернационала“ – са забранени. По същия начин всички леви партии са забранени в Украйна, включително Съюзът на левите сили – За нов социализъм, който оглавявам.
Социализмът и комунизмът са забранени, левите активисти са преследвани и вкарвани в затвора, а неонацизмът се превръща в елемент от държавната политика и все повече в доминираща идеология.
Тази тотална война на украинските власти срещу всички обществени символи, паметници и имена, които са свързани с Русия, Октомврийската революция и съветската история или лявата идеология, изисква много пари.
Цената само на една табела с ново име на улица за една къща, според властите в Киев, е най-малко 1000 гривни (около 25 евро). Това трябва да се умножи по десетките (а понякога и стотици) къщи на една и съща улица. И тогава това трябва да се умножи по десетките хиляди улици, които се преименуват. Нека ви напомня и за над 1000 преименувани градове и села.
Но цената на новите адресни табели е само малка част от огромните разходи на тази дясна кампания. Има много повече компоненти. Всички институции и предприятия трябва да сменят документи, да поръчат нови печати и печати, да актуализират табелите на входа и т.н. Имаме нужда от нови табели по пътищата, входовете на населеното място, както и за улици и пътища в цяла Украйна. Много институции – не само в преименуваните градове, но и в цялата страна – трябва да бъдат снабдени с нови карти и атласи.
Така например преименуването само на град „Жданов” в „Мариупол” струва около 24 милиона евро. По най-консервативни оценки масовата вълна от преименуване на улици и събаряне на паметници в цялата страна вече е струвала над 1 милиард евро!
И това в най-бедната държава в Европа и то по време на война! Това е в страна, която сега има критична нужда от финансова помощ и 60 на сто от приходите в държавния бюджет тази година се осигуряват от финансиране от чужбина, основно от ЕС и САЩ.
Това означава, че парите на европейските и американските данъкоплатци сега се изразходват, наред с други неща, за масово преименуване на улици в Украйна в чест на нацистки колаборационисти и неонацисти.
Не мисля, че повечето граждани на страните „донори” биха се съгласили с това. Но изглежда, че те, както повечето граждани на Украйна, няма да бъдат попитани за мнението им.
Максим Гольдарб е ръководител на партията „Съюз на левите сили на Украйна – За нов социализъм“ в Украйна, която се противопоставя на войната на НАТО срещу Русия и е забранена и преследвана от правителството на Зеленски.
Източник - World Socialist Web Site