Нови данни от статистическата агенция на шведското правителство показват, че неравенството в доходите в страната сега е по-високо, отколкото във всеки друг момент от времето, откакто агенцията започна да събира тази информация през 1975 г.

Джини-коефициентът на Швеция през 2020 г. е бил 0,31. След това през 2021 г. – последната година, за която агенцията публикува данни – той се повиши до 0,34. Коефициентът на Джини е мярка, използвана за изчисляване на неравенството. Скалата му варира от 0, пълно равенство, до 1, пълно неравенство. За сравнение, коефициентът Джини на Швеция е бил само 0,2 в края на 1970-те години.

Значителното увеличение на годишна база през 2021 г. беше резултат от скока на печалбите за шведската управляваща класа и горната средна класа, което беше пряко свързано с обявяването от шведския управляващ елит на престъпната стратегия за „стаден имунитет“ като отговор на пандемията от COVID -19.

През 2021 г., докато пандемията бушуваше в Европа и Съединените щати, големите централни банки преследваха комбинация от изключително ниски лихвени проценти и парични инжекции на финансовите пазари. Тази политика на лесни пари наду портфейлите от акции, облагодетелствайки много богатите и свръхбогатите.

Въпреки че това беше световна тенденция, в Швеция тя беше особено силно изразена. Най-богатите десет процента от шведското общество са увеличили доходите си с повече от 16 процента през 2021 г., което до голяма степен е резултат продажбата на акции и друг капитал на фондовия пазар.

Докато шведското социалдемократическо правителство насърчаваше неконтролираното разпространение на COVID-19, шведската централна банка – Riksbank – насочи 700 милиарда крони (около 63 милиарда евро) към финансовите пазари чрез покупки на активи. Социалдемократическото правителство, управляващо с подкрепата на Зелените и Лявата партия, защити и двете мерки – паричните инжекции и политиката на „колективен имунитет“ – като необходими за защита на икономиката.

Печалбите на намиращите се на върха на богатството в шведското общество по време на пандемията са в рязък контраст с опустошителното въздействие на COVID върху по-бедните слоеве от населението.

Швеция имаше — в сравнение със своите северни съседи — едно от най-високите нива на смъртност поради COVID-19. Правителството на практика спря да се занимава с пандемията по какъвто и да е начин и се говороеше, че е приключила.

Междувременно нарастващите разходи за живот се отразяват тежко на населението. През декември миналата година инфлацията в Швеция беше 12,3% на годишна база. Увеличението на цените на храните и енергията засегна особено тежко работниците. Така например през 2022 г. цената на маслото се е увеличила с около 25 процента, а тази на месото с 24 процента.

Пандемията ускори постоянното нарастване на социалното неравенство, което се наблюдава в Швеция през последните четири десетилетия. Още през 2011 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие отбеляза, че Швеция е демострирала най-бързия ръст на неравенството в доходите сред страните от ОИСР от средата на 80-те години на миналия век насам.

След Втората световна война работническата класа в Швеция, както и в много други сравнително богати малки северноевропейски страни, постигна значителни отстъпки от управляващата класа. Обширните програми за социално подпомагане, наричани „folkhemet“ или „народен дом“, бяха обвързани със стабилизирането на капитализма под егидата на американския империализъм, което създаде временни условия за прилагане на социални реформи в рамките на националната държава .

Нещата се промениха от 1970-те години насам, когато в продължение на десетилетия обществените услуги и социалните програми на Швеция бяха подложени на безмилостни атаки от следващите едно след друго социалдемократически и консервативни правителства. След скандинавската банкова криза от началото на 90-те години на миналия век, дясната Умерена партия, водена от Карл Билд, и социалдемократическата зелена коалиция между 1994 и 2006 г. предприеха сериозни атаки срещу пенсионните права и започнаха приватизация на обществените услуги.

Десните партии се върнаха на власт през 2006 г., като отприщиха най-голямата вълна от приватизация в историята на страната и подкопаха осигуряването за безработица. Когато социалдемократите дойдоха отново на власт през 2014 г., те сключиха споразумение с десните партии за прилагане на тяхната бюджетна рамка за строги икономии на публичните разходи в замяна на ангажимент от десницата да не сваля коалиционното правителство на социалдемократите и малцинството на партията на Зелените.

През 2022 г. британският вестник „Гардиън“ изчисли, че около 14 процента от 10,5 милиона жители на страната живеят под официалната линия на бедността — измерена като 40 процента от средния доход. Оценка от 2018 г. на Европейската мрежа за борба с бедността изчислява реалното равнище на бедност или на „социално изключване“ на 18,3 процента от шведското население. В същото време, ако се имат предвид само тези, които живеят в Швеция, но са родени в друга държава, този процент нараства почти до 40, т.е. имаме голям брой имигранти и бежанци, които живеят в бедност, особено в по-големите градове на Швеция.

През миналата година ръководителят на Oксфам в Швеция Сузане Стандфаст каза: „Швеция е една от страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, чиито икономически неравенства са се увеличили най-много през последните десетилетия.“

Тя обясни, че макар Швеция да има сравнително високо данъчно облагане, „то капиталовите активи се облагат значително по-малко, в сравнение в повечето други страни“. Това означава, че хората с ниски доходи понякога плащат по-висок процент данък от хората с по-големи активи.

Сузане Стандфаст също отбеляза, че през 2019 г. социалдемократическото правителство, съгласно т.нар. Януарско споразумение, премахна värnskatt — данък върху хората с високи доходи.

Ръстът на неравенството в доходите в Швеция и влошаващите се условия на работническата класа още ще се увеличават, тъй като шведското правителство, с пълната подкрепа на социалдемократическата опозиция предприема мерки за драматично увеличаване на военните разходи. Швеция планира да увеличи военния си бюджет с 64 процента между 2022 и 2028 г. като част от плановете за присъединяване към НАТО и подкрепа на войната между САЩ и НАТО срещу Русия в Украйна. 

Новото дясно правителство на страната , което разчита за парламентарно мнозинство на крайнодесните Шведски демократи, значително увеличи военната помощ за Украйна. През януари Швеция обяви, че ще изпрати своята високотехнологична артилерийска система Archer в Украйна – една от най-модерните мобилни артилерийски оръжейни системи. Това беше част от по-голям пакет, оценен на стотици милиони долари, от противотанкови ракети и бронирани превозни средства.

Досега шведското правителство е приело 10 пакета за военна подкрепа за Украйна. На първата годишнина от руската инвазия в Украйна, която беше провокирана от западните сили, шведският министър на отбраната Пол Йонсон обяви, че Стокхолм ще изпрати до 10 танка Леопард II като част от своя 11-ти пакет военна помощ. Швеция също така си сътрудничи тясно с Германия за доставка на компоненти за противовъздушната система IRIS-T.

Източник - World Socialist Web Site