С всеки изминал ден населението в Турция се настройва за изборите. Остават по-малко от 50 дни до датата на парламентарните и президентски избори на 14 май. Основният въпрос вътре в страната и навън нея е „Ще спечели ли и този път изборите Ердоган”. Според „Сънди Таймс” „поколението Z е готово да свали от власт непобедимия Ердоган”. Факт е, че в милалото, преди 20 години, родителите на това поколение са възприемали и избирали многократно Ердоган заради „защита на религиозните свободи”. Но младите в Турция днес, според този вестник смятат, че „опасно е един човек да държи властта толкова дълго време”. А в Турция тези млади са 13 млн на възраст под 25 години и ½ от тях на 14 май ще гласуват за първи път. Твърди се, че точно поколението Z настоява Ердоган да напусне двореца с 1150 стаи в Анкара. Но този нератив е основен за англосаксонския свят, който желае нескрито Ердоган да загуби тези избори. Суверенна и независима Турция не е удобна на колективния Запад. Затова са и усилията да се подкрепи опозицията, да се насочат политиките и действията й в посока „катурване” на Ердоган.  

Факт е, че на практика изборите в Турция ще бъдат между двама души и „два съюза”. Защото от една страна е съюзът между управляващата ПСР, партия на справедливостта и развитието с лидер Ердоган, ПНД, партия на националистическото действие с лидер Бахчели, Партия на голямото единство, Партия на новото благоденствие, които твърдят, че  се обединяват на основата на морален и политически компромис. Според тях това е  национална позиция с цел борба срещу вътрешните и външните враждебни опити срещу Туркие, както официално наричат Турция.  Стремежът е да се превърне Турция в лидер във всеки аспект на новия век и да се „превърне векът на Туркие в Народен съюз с амбиции и решения”. На изборите този съюз ще подкрепя за президент Ердоган.

От другата  страна е обединената опозиция от 6 партии, които издигнаха за кандидат-президент лидера на основната опозиционна партия, Народно-републиканската, Калъчдароолу. Вече има сигнал за подкрепа отвън на Калъчдароолу  и от прокюрдската ДПН, демократична партия на народите, Наричат ги анти-Ердоган съюз, който има симпатиите на Запада. Обединява ги желанието да свалят от власт Ердоган и сред тях са бивши съратници на турския президент като Давутоолу лидер на „Бъдеще”, Али Бабаджан, лидер на „Дева”, както и лидерът на „Добрата партия” Мерал Акшенер. Срещу Ердоган ще играе и създаделят на нова партия „Роден град” Мухарем Индже, който преди това бе в НРП и дори нейн кандидат-президент за изборите през 2018г. Той е преподавател по физика и вече успя да събере изискваните по закон 100 хил подписа, за да се кандидатира за президент.

Подалите декларации за участие в президентските избори вече са 9, сред които са Ердоган, Кемал Калъчдароолу, Мухарем Индже, Доу Пиринчек, Синан Озан, Фатих Ербакан и Ахмет Юзал. Но повечето не успяха да съберат нужните 100 хол подписа за кандидатиране. Според турските медии Мухарем Индже ще играе роля в тези избори и тя не е еднозначна. Предизвиква най-малкото дискомфорт сред съперниците на Ердоган в предизборната кампания. Защото може да „пренесе изборите на втори тур” като получи гласове и от Народно-републиканската партия, и от Добрата партия. Помнят се речите му в стил Ердоган още от изборите през 2018г, а тогава спечели 30% от гласовете на турските избиратели. Докато самата НРП получи  25%. Според Индже самата НРП не е била достътъчно ангажирана в изборите през 2018г и не се забравят думите му „Моята партия не работи”. Допълва, че „бях номиниран за кандидат по необходимост”. След изборите Индже се  състезава срещу Калъчдароолу за лидерския пост в НРП, но губи.  Според задкулисието в Анкара „той и тогава, и днес е троянски кон на Ердоган”. Даже някои бивши съпартийци говорят: „ще накара Ердоган да бъде избран”. Призиви да оттегли кандидатурата си за 14 май идват от цялата опозиция. При него на крака идва и Калъчдароолу, а Индже казва, че е „отворен за преговори”. Но е убеден, че „те не проявават към мен уважението, което имат към Давутоолу или Бабаджан”. Казва, „не съм доволен от това правителство, но не съм доволен и от вас”. Заявява пред медиите, че иска да се занимава с политика и тогава „защо трябва да се оттегля”. Имал бил това демократично право и е прав.

Разногласията между партиите в опозицията не са само по отношение на кандидат-президента Индже. Мерал Акшенер дълго се противопоставя на кандидатурата на Калъчдароолу за представител на опозицията в президентската надпревара. Предпочиташе кмета на Истанбул  Имамоолу или в краен случай на Анкара- Яваш. Имамоолу бе фаворит и на Запада, но опитния политик Калъчдароолу добре изигра своя личен покер. Надделя в партията си, надделя и сред съюзниците за тези избори. Без значение, че Ердоган го обяви преди време за „най-желания от мен съперник в тези избори”.

На този фон опозицията прави каквото може, за да откаже Ердоган от надпреварата или просто да го дразни в предизборния период. Партиите внесли в турския ЦИК петиция с възражения, че Ердоган няма право да се кандидатира за президент и трябвало да бъде заличен от кандидат-президентската листа. Говорителят на ПСР веднага заявява, че „няма пречка за кандидатурата на нашия президент”.

Засега според социологически проучвания Индже ще постигне 3-5% или най-мното 6-7% на тези избори с новата си партия, но тези % може да се окажат важни за крайния резултат. Дори и да има втори тур на изборите. За 2018 г в Турция казваха, че „очакванията бяха големи, но разочарованието бе дълбоко”. Какво ли ще се случи на 14 май? Засега всички оценки са в областта на гадаенето.

Включително и отвън. Например и от френската агенция АFP, която обстойно разглежда и кандидатурата на Индже, и шансовете на Ердоган, но с подчертаване на силата на опозицията. Целта е да се сложи край на 20-годишното управление на Ердоган. Наддаванията са в ход. Геополитиката също е на ход. Този път дали Ердоган ще успее да извади поредното зайче от ръкава си, за да спечели отново? Събитията предстоят. За нас също. Включително и заради изборите в Турция.