Баронеса Голди е опитен шотландски политик, лидер на Шотландската консервативна партия от 2005 до 2011 г., днес заместник-министър на отбраната на Обединеното кралство. Тя е всичко друго, но не и „party girl“ като Лиз Тръс, чиито недискретни, издаващи невежество речи, често трябваше да преглъща.

Разбира се, баронеса Голди разбираше отлично значението на това, което тя посочи в писмено изявление в Камарата на лордовете на 20 март в отговора си на привидно безобидния въпрос на лорд Хилтън: „Да попитам правителството на Негово Величество дали някои от доставяните в момента боеприпаси към Украйна съдържа обеднен уран. (Между другото, лорд Хилтън е един от 92-та наследствени колеги, избрани да останат в Камарата на лордовете; в момента той е най-дълго служилият член на Камарата на лордовете от 1968 г. насам и е активен борец за мир и интересите на уязвимите и маргинализираните).

Отговорът на баронеса Голди беше: „Наред с предоставянето на ескадрила от основни бойни танкове Challenger 2 на Украйна, ние ще предоставим боеприпаси, включително бронебойни снаряди, които съдържат обеднен уран. Такива снаряди са много ефективни при поразяване на модерни танкове и бронирани машини.

Справедливо е предположението, че министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс е информирал Даунинг стрийт 10 – и още по-важно, е имал предварителни консултации и съгласие със своя американски колега Лойд Остин – преди горното съобщение от правителството на Обединеното кралство.

И Уолъс, и Остин са военни и разбират защо са необходими боеприпаси, обогатени с „обеднен уран“ в настоящия етап на прокси войната в Украйна, ако изобщо Киев иска да организира достатъчно надеждна контраофанзива през пролетта, докато ходът на войната явно се обръща в полза на Русия.

Също така и двамата трябва да са наясно, че законността на интервенцията на НАТО в Югославия все още е открит въпрос. В отговор на бомбардировките на НАТО бивша Югославия заведе дело пред Международния съд на 29 април 1999 г. срещу десетте членове на НАТО, пряко замесени в атаката – Белгия, Канада, Франция, Германия, Италия, Холандия, Португалия, Испания, Обединеното кралство и САЩ — цитирайки поредица от нарушения на законите на нациите (които включват задължението да не се използват забранени оръжия).

Въпреки че Международният същ отхвърли искането на Белград за временни мерки, той все пак се обяви за дълбоко загрижен от използването на сила от западната коалиция в Югославия, което „при сегашните обстоятелства … повдига много сериозни въпроси на международното право“. Достатъчно е да се каже, че делата, заведени от Югославия срещу ответниците от НАТО, все още остават в досиетата на Международния съд, въпреки че вносителят на петицията беше разчленен.

Не се заблуждавайте, Вашингтон и Лондон съзнателно повтарят военните престъпления в бивша Югославия. Основната цел на англосаксонската клика е пресметната ескалация на прокси войната, която със сигурност ще предизвика силна реакция от Москва, толкова предвидима, колкото денят, който следва нощта.

Всъщност точно това се случи, когато руският президент Владимир Путин обяви, че Русия ще разположи своите тактически ядрени оръжия в Беларус. Путин свърза това с искане от Беларус в отговор на изявлението на баронеса Голди в Лондон преди седмица. Като направи аналогия (и което е по-важното) с факта, че САЩ разполагат ядрените си оръжия на териториите на съюзническите страни от НАТО в продължение на десетилетия.

ЕС и НАТО станаха балистични след разкритието на Путин. Главният дипломат на ЕС Жозеп Борел заяви в неделя, че решението на Москва е „безотговорна ескалация и заплаха за европейската сигурност“. Той обеща да наложи „по-нататъшни санкции“ срещу Беларус!

Говорителка на НАТО нарече решението на Москва „опасно и безотговорно“. Интересно е обаче, че администрацията на Байдън спретнато заобиколи въпроса, като се съсредоточи върху това, че САЩ не са видели никакви признаци, че Русия е преместила ядрени оръжия в Беларус или където и да е другаде! Говорителят на Съвета за национална сигурност Джон Кирби добави: „Всъщност не видяхме никакви индикации, че той (Путин) има някакво намерение да използва ядрено оръжие в Украйна.“

Путин даде да се разбере, че Русия ще завърши строителството на хранилище за тактически ядрени оръжия в Беларус до 1 юли.

Но Кирби се подиграваше. Какъв е планът на играта? Първо, англосаксонската клика би се надявала, че въпросът ще създаде допълнително безпокойство и несигурност в Европа по отношение на Русия и ще обедини европейските страни зад администрацията на Байдън в момент, когато се появяват разломи в рамките на трансатлантическия съюз заради продължителната война в Украйна, която може да бъде катастрофална за европейските икономики.

На Вашингтон обаче е трудно да отговори на забележката на Путин, че Русия просто прави нещо, което САЩ правят от десетилетия. Въпросът е, че взаимният ангажимент да не се разполагат ядрени оръжия в трети страни беше едно от предложенията, които Москва направи на Вашингтон през декември 2021 г., заедно с ангажимента, че Украйна няма да се присъедини към НАТО. САЩ го пренебрегнаха и вместо това ускориха руската специална военна операция в Украйна.

Същността на въпроса е, че както при кубинската ракетна криза от 1962 г., руското решение за тактически ядрени оръжия в Беларус е отмъщение, привличайки вниманието към американските ракети, разположени близо до нейните граници. (Около 100 ядрени оръжия се съхраняват в трезори в пет европейски страни – Белгия, Германия, Италия, Холандия и Турция).

Още по-лошо, САЩ практикуват спорна договореност, известна като „споделяне на ядрени средства“, според която инсталират ядрено оборудване на изтребители на избрани неядрени страни от НАТО и обучават техните пилоти да извършват ядрен удар с американски ядрени бомби. Това се случва, при положение, че САЩ, като страна по Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО), са обещали да не предават ядрени оръжия на други страни, а неядрените държави в НАТО са обещали да не получават ядрени оръжия от държавите с ядрено оръжие!

Миналата година НАТО обяви, че седем държави от алианса са предоставили самолети с двоен капацитет за мисията за споделяне на ядрени оръжия. Смята се, че тези страни са САЩ, Белгия, Германия, Италия, Холандия, Турция и Гърция. И всички са подписали ДНЯО!

Добре дошли в „реда, базиран на правила“!

Това, което е напълно позволено за Запада, е забранено за Русия!

Решението на Великобритания да изпрати оръжия с обеднен уран в Украйна потвърждава репутацията й на най-безразсъдната и безскрупулна държава в целия алианс на НАТО.

Няма съмнение, че боеприпасите с обеднен уран са радиоактивни и токсични и тяхната интензивна употреба във войните в Югославия и Ирак причини/причинява вродени дефекти и рак. Тя е свързана с „най-високия процент на генетични увреждания в която и да е популация, изследвана някога“ във Фалуджа, градът, подложен на две брутални американски обсади по време на нахлуването в Ирак.

Токсичността на боеприпасите с обеднен уран беше призната от много страни от НАТО и Европейският парламент призова използването им да бъде забранено. След смъртта на 366 италиански войници по причини, свързани с веществото, Италия издаде законодателство през 2019 г., за да улесни ветераните да водят дела за обезщетение.

Изглежда, че Великобритания създава условия в Европа, за да оправдае базирането на американските бомбардировачи с ядрено въоръжение в Лейкънхийт в Съфолк (военна база във Великобритания – бел.р.), които бяха премахнати през 1991 г. в съответствие с договора за ядрени сили със среден клас.

Движението за мир във Великобритания умира. Разчитайте на войнолюбивите и русофобските елити в Обединеното кралство да се възползват от руското отмъщение в Беларус, за да поискат още една ескалация на добро за зло. Очаквайте американските бомбардировачи да се върнат в Лейкънхийт в близко бъдеще.

Мелкулангара К. Бхадракумар (Melkulangara K. Bhadrakumar) е бивш индийски посланик, чиято дипломатическа кариера е посветена на мисии в бившия Съветски съюз и в Пакистан, Иран и Афганистан, Южна Корея, Шри Ланка, Германия и Турция. Анализира външната политика на Индия и Близкия изток, Евразия, Централна Азия, Южна Азия и Азиатско-тихоокеанския регион.

Източник - Indian Punchline