Японското правителство отвори наскоро пътя за евентуални настъпателни операции извън границите на страната. Новата му доктрина включва Китай като „стратегически конкурент“, а Северна Корея и Русия като противници. Тази нарастваща милитаризация предизвиква резерви в японското обществено мнение и безпокойство у съседите на Япония.
В събота 27 ноември 2022 г., японският министър-председател Фумио Кишида направи сутрешно посещение в базата на сухопътните войски „Асака“, северно от Токио. След кратко пътуване с танк той произнесе революционна реч: „Отсега нататък ще обмислям всички варианти, включително възможността за атака на вражески бази, за да продължи укрепването на военната мощ на Япония“. Според премиера „ситуацията със сигурността около Япония се променя с безпрецедентна скорост. Неща, които се случваха само в научнофантастичните романи, днес вече са наша реалност“. Няколко дни по-късно Кишида обяви удвояване на разходите за отбрана и определи сума, еквивалентна на 315 млрд. долара за пет години. По този начин Япония ще разполага с третия по големина военен бюджет в света след САЩ и Китай. Той ще представлява 2% от брутния вътрешен продукт (БВП), което съответства на ангажимента, поет през 2014 г. от 28-те страни – членки на Атлантическия алианс (НАТО)… в който Япония не членува.
Тези решения, които са част от новата „стратегия за национална сигурност“, представена през август 2022 г., дълбоко променят мисията на Силите за самоотбрана – официалното име на японската армия. Те вече няма да се ограничават до защитата на страната, а ще разполагат със средства за контраатака. И дори за унищожаване на противникови военни бази. Съобщението едва ли е изненадващо.
През август миналата година в един токийски дворец Ицунори Онодера, председател на Комисията за изследвания в областта на националната сигурност на Либерално-демократическата партия (ЛДП), близък до Кишида и бивш министър на отбраната на неговия предшественик Шиндзо Абе, се постави на мястото на министър-председателя, за да разсъждава заедно с госта си, депутата от ЛДП Таку Оцука, върху евентуално нахлуване на Китай в Тайван. Кен Мориясу, външнополитически кореспондент на бизнес вестника Nikkei Asia, разказва закачливо: „Те започнаха с идеята, че китайците ще нахлуят едновременно в Тайван и островите Сенкаку (наричани Дяоюй от китайците, които претендират за тях) и се запитаха: „Как да постъпим? Трябва ли първо да евакуираме нашите граждани, живеещи в Тайван? Накрая, след много объркване, стигнаха до заключението, че вместо това трябва да се съсредоточим върху Сенкаку!“
Напрежението в страната беше осезаемо. Няколко дни след посещението в Тайван на председателката на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси пет балистични ракети, изстреляни от Пекин по време на военни учения около Тайван, паднаха във водите на японската изключителна икономическа зона (ИИЗ) (1). „През следващите години Китай очевидно ще иска да изпита японско-американския съюз. Официално за Вашингтон и най-малкото нападение на японска земя, като например на остров Йонагуни, на 110 км от Тайван и на 500 км от архипелага Окинава, би било равносилно на бомба върху Ню Йорк. Но в действителност нищо не е по-малко сигурно“, казва Мориясу.
Благодарение на сателитните снимки японците знаят също, че китайските военни вече са тренирали в пустинята Гоби, за да атакуват копие на американската военновъздушна база в Кадена, Окинава. Мурано Масаши, експерт по Япония в консервативния мозъчен тръст „Институт Хъдсън“ във Вашингтон, смята, че базата ще бъде неутрализирана начаса, ако Тайван бъде нападнат: „Китай ще започне с летищата в Окинава и Кюшу, със залп от балистични и крилати ракети, както и с кампании за кибернетично и електромагнитно разрушаване“ (2). САЩ, от друга страна, повтарят, че присъствието на техните 30 000 войници е необходимо дори само заради самите жители на Окинава. На 30 октомври 2022 г. американският посланик в Япония посети лагера на американската морска пехота „Хансен“, за да открие… голям пазар на местни градинари, предназначен за изхранване на войнишките семейства. Не е сигурно, че това ще подмами жителите, които са предимно враждебно настроени към американските бази (3).
Няколко седмици по-рано, през август, японското правителство оповести новата си стратегия. Бялата книга „Отбраната на Япония през 2022 г.“ представя Китай като „безпрецедентно стратегическо предизвикателство“, „конкурент“, обвиняван, че нарушава геополитическия и военния баланс в региона, че заплашва островите Сенкаку, както и Тайван, който Токио твърди, че иска да защитава, след като окупира острова от 1895 до 1945 г. (4). Други набелязани врагове са Северна Корея, която през 2022 г. увеличи броя на изстрелваните ракети, а след нахлуването в Украйна – и Русия, с която все още не е решен граничният спор за Курилските острови, анексирани от СССР след Втората световна война.
Този анализ обаче не се радва на консенсус в японското общество. Мориясу ни напомня, че Пекин наистина е увеличил военния си бюджет (+7,5% през 2022 г., т.е. 229 млрд. долара, в сравнение със 768 млрд. долара за САЩ). Можем да го чуем да казва и следното: „Си Дзинпин укрепи властта си не за да води война, а защото се готви да вземе непопулярни решения срещу неравенствата (…) Това ще направи много нещастни богатите китайци, които се държат като саудитски принцове, със своите ламборджинита и калифорнийски вили. Ако китайският президент иска Тайван да стане част от Китай по естествен път, нищо в речта му не трябва да подсказва, че той иска да го завладее. Разбира се, той не изключва тази възможност, но сърцевината на речта му е завръщане към корените на комунизма“. Проект, който според него е несъвместим с войната. Особено след като „за разлика от Русия, Китай има малко петрол и един конфликт би пресушил икономиката му“.
Опонентите на ЛДП критикуват преди всичко мащаба на военните разходи и новата настъпателна стратегия. Тя нарушава пацифистката конституция, наложена от Вашингтон след капитулацията през 1945 г., към която обаче японците продължават да са привързани. По-специално нейният член 9 гласи: „Японският народ се отказва завинаги от войната като суверенно право на нацията, както и от заплахата или употребата на сила като средство за разрешаване на международни спорове. За да се постигне тази цел (…) никога няма да се поддържат сухопътни, военноморски или военновъздушни сили или друг военен потенциал“.
За да защитят тази позиция, пацифистите редовно провеждат демонстрации около Kokkai gijido ‒ внушителната сграда на Диета на Япония, японския парламент. Няколко активисти с мегафони от общо шестте хиляди демонстранти, присъстващи в този ноемврийски следобед, се изправят срещу малките пластмасови мегафони на полицията. Всички обаче остават зад нарисуваната демаркационна линия или зад опънатата строителна лента. Джобовете на един от демонстрантите са препълнени с листовки, на които пише: „Мирът никога не може да бъде създаден със сила“, „Военната експанзия е точка, от която няма връщане назад“ или „Да не позволим на нашите острови да се превърнат в крепости“. Той е служител на благотворителна организация и изразява съжаление от факта, че демонстрантите са „предимно възрастни хора“.
„Младежите са малко изолирани, почти не говорят чужд език, обяснява лекар от голяма болница в университетския квартал „Готанда“ в Токио. Те живеят във вакуум, с всекидневните си грижи, но без да осъзнават реалните заплахи отвън. Намират, че правителството е право, когато казва, че трябва да увеличим отбранителния си капацитет, но в същото време смятат, че в крайна сметка ще бъдем спасени от големия американски съюзник“. В съседен квартал 17-годишният Хирохару Камо, бъдещ студент по право, се наслаждава на сандвич, седейки пред дома си. Той е едновременно чувствителен, но и предпазлив по отношение на държавната пропаганда. „Ако нашето правителство иска да се бие заедно с Америка за запазване на Тайван, младите японци няма да искат да отидат. Аз не искам да преследвам китайските нашественици заедно с американците“, казва той. В страната, в която няма военна служба, този син на инженер-металург и домакиня би искал да се присъедини към силите за отбрана като резервист. „Защото ако Тайван бъде нападнат, след това ще бъде Окинава, после Кюшу. Ще дойде време да се защитим!“
Както за обществото, така и за правителството, стожерът на сигурността остават Съединените щати. Морихара Кимитоши, ръководител на отдела за външни работи на Японската комунистическа партия (7,6% на изборите за Камара на представителите през 2021 г.), иронизира националистите от ЛДП, като казва, че те „не се интересуват от определянето на собствен път и не се срамуват да бъдат младши партньор в съюза с Вашингтон“. Според Кимитоши най-силната критика на либералдемократите срещу американците е, че Конституцията пречела на „Япония да демонстрира силата си, като изпраща войски в чужбина, както другите проспериращи държави“. Когато комунистите, ревностни привърженици на конституционния пацифизъм и яростно противопоставящи се на правителствената отбранителна стратегия и на американския „ядрен чадър“, събират много хора, внушителната им централа в район Шибуя се охранява от полиция. В деня, в който се срещнахме, около сградата дефилираха националисти с микробуси: шофьорите крещяха по мегафони, а от каросериите висяха знамена на Японската империя и на Украйна.
Усъвършенствани американски оръжия
В ПРЕСАТА това обединяване със САЩ се разглежда като очевидно. „Москва нападна Украйна, защото мислеше, че тя е слаба нация, която няма да бъде подкрепена. Япония няма да бъде нападната, ако има силни съюзници, които да я защитават“, обяснява Ицунори (5). Рефрен, изработен в чужбина от професор Танигучи Томохико, писател и бивш съветник на Абе по външните работи. През ноември 2022 г. той бе поканен от Азиатското общество в Швейцария, а след това и от Съвета на Европа на последния му Световен форум за демокрация в Страсбург. Малко преди това присъствахме на една от лекциите му в университета Кейо в Токио, където той говори разпалено пред своите студенти: „Русия, Северна Корея, Китай…Никога досега страната ни не се е сблъсквала с три враждебни ядрени сили едновременно, с три недемократични държави. Това съвпада с факта, че страната ни застарява и губи население, че икономиката ѝ не расте достатъчно бързо. Почти невъзможно е Япония да расте толкова бързо, колкото Китай, за да балансира неговата мощ. Единственият рационален вариант за нея е да работи в тясно сътрудничество със сходно мислещи държави, като стария си съюзник САЩ, но също така с Австралия и с Индия. И все повече с европейските държави. Франция е уникален случай, защото има втората по големина изключителна икономическа зона, благодарение на териториите си в Индийския и Тихия океан!“
Томохико се позовава на концепцията за индо-тихоокеански съюз, разработена от Абе през 2007 г. в реч пред индийския парламент по повод на китайското военно надмощие и усилията за противодействие (6). Министър-председателят възхваляваше една „изключително обширна“ Азия, която се простира в Тихия океан и включва Австралия и САЩ. Това представлява „ос от демокрации, съюзени със САЩ срещу Китай, анализира Морихара. Така че, когато Япония се сдобие с мощни ракети с далечен обсег на действие като „възпиращ фактор“ срещу Китай, те ще бъдат включени в отбранителната стратегия на САЩ за Индо-Тихоокеанския регион. Вашингтон обаче никога няма да позволи на японците да ги използват самостоятелно. Факт е, че страната е американски сателит – във военно, икономическо и дипломатическо отношение“. За да се опита да намали малко тази асиметрия, правителството възнамерява все пак до 2035 г. да разработи бъдещ изтребител съвместно с Италия и Обединеното кралство (7).
За китайската преса тази милитаризация и това засилено сближаване със САЩ звучат като опасно предупреждение. Вярно е, че китайско-японските отношения вече се бяха влошили, когато на 11 септември 2012 г. Токио купи три от островите Сенкаку/Дяоюй от частния им собственик, а в последствие Пекин засили нахлуванията си в района (8). Редовните посещения на Абе в светилището „Ясукуни“, където се почита паметта на военнопрестъпниците от Втората световна война, не помогнаха.
През последния период обаче климатът се беше поуспокоил. „[С Абе] бяхме постигнали важен консенсус за изграждането на китайско-японски отношения, които отговарят на изискванията на новата ера“ (9), свидетелства китайският президент след убийството на бившия министър-председател през юли 2022 г. След обявяването на новата отбранителна стратегия тонът се промени. Официалният вестник Global Times се позовава на милитаристичното и колониално минало на Япония: „Като се имат предвид разрушенията, причинени при отбраната и военната модернизация на Япония в миналото, особено по време на Втората световна война, настоящата промяна в политиката ще окаже въздействие върху целия регион, тъй като много държави ще трябва да увеличат военните си разходи, което ще доведе до нова надпревара във въоръжаването в Североизточна Азия“ (10).
Китай не е единственият обезпокоен от тази „промяна в политиката“. Тя връща също така и Южна Корея към болезнените спомени за инвазията на японските имперски сили от 1905 до 1945 г. Появяват се отново спорни въпроси, особено въпросът за „жените за утеха“ ‒ корейски сексуални робини на служба в имперската армия. Реалност, поставяна под въпрос от нарастващ брой японци, които отхвърлят съществуването на това явление. Или случаят от 2017 г., когато губернаторът на Токио отказва да присъства на ежегодните възпоменания за избиването на най-малко 2600 корейски имигранти през 1923 г., несправедливо обвинени от населението, с подкрепата на полицията и армията, че са отровили кладенци и са планирали нападения след земетресението, което до голяма степен разрушава Токио и Йокохама и причинява смъртта на над 100 000 японци (11). Освен това японската държава увеличава значително финансирането за „стратегическо разпространение на информация в чужбина“ (12), което се добавя към бюджетите на академичните мозъчни тръстове, призвани да възстановят „историческата истина за Япония“.
И Москва бе присъединена към лагера на враговете
ОПАСЕНИЯТА на Сеул се дължат най-вече на ясното намерение на Токио да използва военните си сили, за да „атакува вражески бази“, включително тези в Северна Корея. Очевидно е, че в този случай ще бъде пряко застрашена и Южна Корея. „Как следва да приемаме тази реалност, в която Япония определя Корейския полуостров – наша суверенна територия по конституция [член 3 от Корейската конституция] – като цел за превантивни удари?“ (13), пита колумнистът на центристкия всекидневник Hankyoreh. Дори твърде консервативният южнокорейски президент Юн Сук Йол, загрижен да създаде силно и единно трио със САЩ и Япония, трябваше да се дистанцира в някаква степен: „Ако става дума за въпрос, пряко свързан със сигурността на Корейския полуостров или с нашите национални интереси, очевидно е, че трябва да има тесни консултации с нас или наше предварително съгласие“ (14).
Що се отнася до Северна Корея, нищо не говори, че Пхенян е впечатлен от заплахите на Япония. Президентът Ким Чен Ун, с редовността на метроном, нарежда тестови изстрелвания на междуконтинентални балистични ракети, които се озовават в японската изключителна икономическа зона край бреговете на Хокайдо, т.е. на повече от хиляда километра от стартовата площадка. Целта му не е Япония, опитва се да смекчи тона комунистът Морихара Кимитоши: „Севернокорейците искат на всяка цена да разговарят със САЩ. Те имат неудържима нужда от внимание“. И докато силите за самоотбрана не правят почти никакви опити да унищожат тези ракети в полет, японците са отлично информирани за заплахата, която им набиват през смартфоните или информационните табла на метрото и бързите влакове… за да оправдаят причинените закъснения. Японските власти също така предупреждават своите компании за криптовалути относно заплахи от „Лазарус“, основната севернокорейска престъпна кибергрупа. За момента, както се случва между Пхенян и Вашингтон, дискусиите със Северна Корея също са в мъртва точка.
А сега към лагера на посочените врагове бе присъединена и Русия. Това невинаги е било така. Докато Шиндзо Абе игра голф с президента на САЩ Доналд Тръмп пет пъти по време на последния си мандат (2012–2020 г.), с Владимир Путин той се срещна двадесет и седем пъти. Всеки път имаше обещания за икономическо сътрудничество, но не и споразумение за уреждане на спора за Курилските острови. Тези острови образуват бариера между Тихия океан и Охотско море, където Русия патрулира със своите атомни подводници, а от 2016 г. – и с противоракетна система. Предаването им на съюзник на САЩ би отслабило нейната сигурност.
Въпреки че след нахлуването в Украйна настоящият министър-председател Кишида гласува за санкциите срещу Русия, той не може да отрече, че поддържа стратегическо партньорство в името на енергийната сигурност на страната си. Така например, за разлика от американската „Ексон Мобайл“, японските инвеститори запазиха акциите си в „Сахалин-2“, руското дружество за проучване и добив на газ в морето. Почти две трети (60%) от десетте милиона тона втечнен природен газ, които се добиват в момента, се купуват от японците. Този обем покрива 10% от нуждите им: управляваните от „Сахалин-2“ нефтени и газови находища в Охотско море са „изключително важни за енергийната сигурност на страната“, обоснова се министър-председателят.
Не рискува ли новата „отбранителна стратегия“ да навреди на търговските отношения в Азия между съседи, на които Токио разчита в голяма степен? През 2009 г. беше подписано споразумение за свободна търговия с десетте страни – членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) (15). Наред с други неща, то улеснява производството за японски компании в тези страни. Сред множеството примери можем да посочим производителя на екипировка „Асикс“, който от 2013 г. произвежда голяма част от спортните си обувки в Камбоджа; „Сони“, която има завод за телевизори за домашно кино в Малайзия; и „Мицубиши“, която придоби две компании за потребителски кредити през приложение за смартфони, в Индонезия и във Филипините, за да улесни закупуването на нейни автомобили местно производство. Развиват се и изненадващи културни връзки, като например в Ханой, където катедралата „Свети Йосиф“ получи наскоро гигантски орган, доставен от община Итами, префектура Осака. В „замяна“ Япония стана вторият по големина (след Сингапур) чуждестранен инвеститор във Виетнам и най-големият вносител на морски дарове…
Това е причината Токио понякога да подкрепя държави, които имат проблеми на международната сцена. През октомври 2022 г. Япония отказа да гласува в Съвета по правата на човека на ООН за подкрепена от САЩ и Обединеното кралство резолюция срещу Шри Ланка – страна, на която Токио е вторият по големина кредитор след Пекин. На свой ред властите на Шри Ланка пък не вдигнаха шум, когато на 6 март 2021 г. Вишма Сандамали, млада учителка в лошо здравословно състояние, почина, лишена от грижи, в килия на центъра за административно задържане в Нагоя. Тя била задържана в продължение на няколко месеца заради изтекла виза и изпратена там от местната полиция, при която дошла да подаде жалба за домашно насилие. Смъртта ѝ трогна японците.
За разлика от страните от АСЕАН, Индия не е получавала нови заводи от японски инвеститори. „Двете страни нямат сериозни конфликти в миналото, но отношенията им никога не са надхвърляли рамките на обикновената любезност“, посочва Мега Вадва, индийска изследователка в университета „София“ в Токио. Въпреки че, както показва тя чрез около стотина свидетелства (16), мигрантите са пуснали корени на архипелага. Хиляди англоговорящи индийски инженери със страст към компютърните разработки са се присъединили към стартиращи предприятия благодарение на миграционен механизъм, насочен към малките и средните предприятия: така наречената програма за „професионално обучение“, която заобикаля политиката на нулева имиграция. В областта на високите технологии Токио и Ню Делхи приеха съвместна космическа програма за изследване на обратната страна на Луната до 2030 г. – в конкуренция с Китай, който през януари 2019 г. стана първата държава в света, кацнала там.
„Сони“ срещу „Хуауей“
МАКАР че японското правителство се присъедини към стратегическата визия на САЩ, това не му спести последиците от икономическите санкции на САЩ срещу Китай. Например „Сони“, която доминира на световния пазар на CMOS фотографски сензори за смартфони, вече не може да ги продава на гиганта „Хуауей“. Въпреки това Япония е като барометър за това какво трябва да консумира китайската средна класа.
„Не става дума задължително за високи технологии. Когато се говори за дизайн, опаковки, мода, козметика и т.н., и когато нещата се продават добре в Япония, то и китайците (но също така тайванците, корейците и тайландците) искат да консумират същото. Това е правило!“, казва Жером Шушан, президент на Френската търговска камара и ръководител на шоколадовата компания „Годива“ в Япония и Корея. Един от ярките примери е марката за потребителско облекло UNIQLO, която има 900 магазина в Китай (от общо 1600 в света) и открива по около 100 нови всяка година. Това е най-големият ѝ чуждестранен пазар, което прави мощния ѝ собственик, 73-годишният Янай Тадаши, човека с най-голямото богатство в Япония, оценявано на 28 млрд. долара. Той знае как да угоди на Пекин, тъй като избягва геополитиката и въпросите, предизвикващи разногласия.
След като Хонконг и неговите хедж фондове изгубиха блясъка си в очите на чуждестранните инвеститори, и дори на богатите китайци, Токио се опитва да се превърне в привлекателен финансов център чрез данъчни стимули. Все още обаче изостава от Сингапур. Въпреки това Япония се надява да бъде успокояващ резервен вариант за западните предприемачи, които смятат, че Китай е тяхното азиатско Ел Дорадо. Бившият шеф на „Алибаба“ Джак Ма живее щастливо там…
Въпреки това, обръщайки внезапно гръб на пацифистката си политика, Япония се поставя на фронтовата линия срещу Пекин и премахва всякаква надежда за независимост по отношение на САЩ. Това твърде трудно навлизане в епохата след Студената война все пак съжителства с напрегнат регионален динамизъм, където тази застаряваща страна изгражда лостовете на бъдещия си растеж от Ханой до Коломбо. Тя е в пряка конкуренция с присъстващия навсякъде Китай. Повечето азиатски държави вече отказват да избират между Пекин и Вашингтон, който им обещава сигурност. А Токио?
(1) Вж. Майкъл Клер, „Вашингтон и Пекин си играят с огъня“, Монд дипломатик, септември 2022 г.
(2) Gabriel Dominguez, „With focus on Nansei Islands, Japan prepares for potential Taiwan conflict“ (С фокус върху островите Нансей, Япония се подготвя за потенциален конфликт в Тайван), Japan Times, Токио, 20 декември 2022.
(3) „60% от местните жители смятат, че тежестта на американската база на Окинава е „несправедлива“, но в цялата страна този процент е по-нисък: проучване“, The Mainichi, Токио, 12 май 2022 г.
(4) „Defense of Japan 2022“ (Отбраната на Япония 2022), Министерство на отбраната, Токио, август 2022 г.
(5) „LDP national security chairman seeks open debate on U.S. nuclear umbrella“ (Председателят на LDP за национална сигурност търси открит дебат относно ядрения чадър на САЩ), The Japan Times, Токио, 1 юни 2022 г.
(6) Вж. Martine Bulard, „L’Alliance atlantique bat la campagne en Asie“ (Атлантическият алианс води кампания в Азия), Le Monde diplomatique, юни 2021 г.
(7) Прочетете Alexander Zevin, „Malgré le Brexit, l’introuvable souveraineté britannique“ (Въпреки Брекзит, неоткриваемият британски суверенитет), Le Monde diplomatique, февруари 2023 г.
(8) Вж. Olivier Zajec, „Nouvelle bataille du Pacifique autour d’un archipel“ (Нова битка в Тихия океан около един архипелаг), Le Monde diplomatique, януари 2014 г.
(9) Изявление на Си Дзинпин, публикувано на уебсайта на китайското външно министерство, Пекин, 9 юли 2022 г.
(10) „Japan’s passage of defense documents brings country away from track of post-war peaceful development: Chinese embassy“ (Японското приемане на документи в областта на отбраната отдалечава страната от пътя на следвоенното мирно развитие: Китайско посолство“, Global Times, Пекин, 16 декември 2022 г.
(11) По време на това избиване загиват синдикални, социалистически, комунистически и анархистки лидери. Убити са шест хиляди японци.
(12) Tessa Morris-Suzuki, „Un-remembering the Massacre: How Japan’s „History Wars“ are Challenging Research Integrity Domestically and Abroad“ (Отказ от спомена за клането: Как японските „исторически войни“ поставят под въпрос почтеността на изследванията в страната и в чужбина), Georgetown Journal of International affairs, 25 октомври 2021 г.
(13) Jung E-gil, „Yoon’s talk of freedom, solidarity and Japan’s ability to preemptively strike Korean Peninsula“ („Юн говори за свобода, солидарност и способността на Япония да нанесе превантивен удар по Корейския полуостров“), Hankyoreh, Сеул, 20 декември 2022 г.
(14) Yonhap, Сеул, 19 декември 2022 г.
(15) Създаден от Индонезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд и Филипините през 1967 г., към него се присъединяват Бруней (1984 г.), Виетнам (1995 г.), Лаос и Бирма (1997 г.) и Камбоджа (1999 г.).
(16) Megha Wadhwa, Indian Migrants in Tokyo, Routledge, Лондон, 2021.
Източник - Монд дипломатик