Когато Педро III Арагонски стъпва на Акропола през 14 век, остава пленен от красотата и величието на хълма, стройните в перфектна симетрия сгради, изящните скулптури на Партенона и възкликнал „това е най-красивото бижу, което съществува на света“.

Разпорежда да има постоянна стража на Партенона за защита от посегателства и кражби. Тази защита продължава през цялото време в което кралство Арагон е притежавало тази част от гръцката земя (1311-1388).

През 1687 г., венецианските кораби решават да бомбардират Партенона, защото османската империя в него била складирала барута за османската войска. За няколко часа обстрел, венецианските кораби нанасят повече щети по Партенона и околните сгради, отколкото времето нанася през всички векове на съществуването му.

В началото на 19 век ставаме свидетели на нов случай – този път с английския посланик в Константинопол – граф Елжин, който решава да изтръгне мраморните фризове от Партенона през 1801-1805 г. и да ги пренесе в Англия с цел търговия и забогатяване с тези шедьоври на изкуството. Когато фалира по-късно, продава мраморните фризове на Английския Парламент, който ги дарява на Британския музей, където и днес са изложени.

Да напомня, че много от пораженията на Акропола в Атина са в резултат и от оръдейните обстрели на английските кораби по време на двете световни войни. Друга мода в тези години на меркантилизма и дивия капитализъм сред англичаните (и французите) по онова време е търговията с египетски артефакти от гробниците, както и с мумии на фараони и жреци, използвайки ги освен като екзотичен сувенир, като декор за дома, по-късно за експерименти или… онези с по-лошо качество/повредени/ и за палени на камините си… докато си дадат сметка какво унищожават в действителност.

Източник - Фейсбук