Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ), Кристин Лагард изнесе реч, в която призна, че „тектоничните плочи на геополитиката бързо се изместват“ и „може да видим светът да става все по-многополюсен“ с упадъка на хегемонията на щатския долар, войната в Украйна, и възхода на Китай.
„Виждаме повече многополярност, докато геополитическото напрежение продължава да расте“, добави Лагард.
Главният редактор на Geopolitical Economy Report Бен Нортън анализира речта на Лагард с Радхика Десаи, професор в катедрата по политически науки в Университета на Манитоба и директор на Изследователската група за геополитическа икономика:
В речта от 17 април, озаглавена „Централните банки в един фрагментиран свят“, президентът на ЕЦБ посочи „нарастващото съперничество между Съединените щати и Китай“.
Лагард заяви:
„Така че реших да приема идеята и го правя неохотно, въпреки че не мисля, че това е непременно красива картина, че не е задължително да сме в напълно биполярна ситуация, но че можем да се движим в тази посока.
Свидетели сме на фрагментация на глобалната икономика в два конкуриращи се блока, като всеки блок се опитва да привлече колкото се може повече от останалия свят по-близо до съответните си стратегически интереси и споделени ценности. И тази фрагментация, както споменах, може да се обедини около два блока, водени съответно от Съединените американски щати и от Китай, двете най-големи икономики в света в момента.”
В своята презентация Лагард намекна, че „Европейският съюз потенциално би могъл да се опита да следва независим път, споменавайки „дневния ред за стратегическа автономия в Европа“.
Това беше ясна препратка към концепция, която френският президент Еманюел Макрон насърчава. Този април Макрон посети Китай и публично разкритикува господството на САЩ в Европа, твърдейки, че лидерите в региона не могат просто да бъдат „васали“ и „последователи“ на Вашингтон.
Лагард е сред най-влиятелните хора в Европа. Тя беше бивш министър на финансите на Франция, преди по-късно да стане директор на Международния валутен фонд (МВФ).
Настоящият президент на ЕЦБ изнесе тази реч в Ню Йорк за Съвета за външни отношения (CFR), мощен мозъчен тръст в тясна връзка с правителството на САЩ, който по същество действа като връзка между Държавния департамент и Уолстрийт.
Политически свързаните олигарси Рокфелер култивираха CFR в началото на 20-ти век, финансирайки неговия влиятелен проект за изследване на войната и мира по време на Втората световна война, за да помогнат за планирането на Първата студена война срещу Съветския съюз.
Лагард се обърна към CFR само ден след като бившият председател на Федералния резерв и настоящ министър на финансите на САЩ Джанет Йелън призна в интервю за CNN на 16 април, че „санкциите подкопават хегемонията на долара“.
Разбира се, това създава желание от страна на Китай, Русия, Иран да намерят алтернатива.
Повишаването на заплатите на азиатските работници подхранва инфлацията в западните икономики.
Професор Радхика Десаи отбеляза, че голяма част от речта на Лагард е била за инфлацията.
„Този въпрос за инфлацията навлиза в същината на въпроса за многополярността, която в крайна сметка е какво друго освен намаляване на силата на империализма?“ – коментира Десай.
В речта си в CFR Лагард призна, че след края на Първата студена война светът е бил „под хегемоничното ръководство на Съединените щати“:
„Във времето след Студената война светът се възползва от изключително благоприятна геополитическа среда. Под хегемоничното ръководство на САЩ процъфтяват основаните на правила международни институции и се разраства световната търговия.
Това доведе до задълбочаване на глобалните вериги за създаване на стойност и, след като Китай се присъедини към световната икономика – до огромно увеличение на глобалното предлагане на работна ръка.
В резултат, световното предлагане стана по-еластично към промените във вътрешното търсене, което доведе до дълъг период на относително ниска и стабилна инфлация.
Това от своя страна подкрепи политическа рамка, в която независимите централни банки могат да се съсредоточат върху стабилизирането на инфлацията чрез насочване на търсенето, без да се налага да обръщат твърде много внимание на смущенията от страна на предлагането.” (Лагард).
„В тези коментари Лагард ясно посочи, че експлоатацията на нископлатени китайски работници от западни компании е важен фактор за намаляване на инфлацията на индекса на потребителските цени в сърцевината на империалистическата световна система.
Забележките на Лагард напомниха признанието на върховния представител на външната политика на ЕС Жозеп Борел в Брюксел през октомври, че „нашият просперитет се основава на Китай и Русия“:
„Така нашият просперитет се основаваше на Китай и Русия – енергия и пазар.
Вие, САЩ, се грижите за нашата сигурност. Вие, Китай и Русия, осигурявате основата на нашия просперитет.
Това е свят, който вече го няма.
Нашият просперитет се основава на евтина енергия, идваща от Русия – руски газ, евтин и достъпен, сигурен и стабилен и достъпът до големия китайски пазар за износ и внос, за технологичен трансфер, за инвестиции и за наличие на евтини стоки.
Мисля, че китайските работници с техните ниски заплати са се справили много по-добре, много повече, за да овладеят инфлацията, отколкото всички централни банки заедно.
Така че нашият просперитет се основаваше на Китай и Русия – енергия и пазар.”
Десаи подчерта, че не е вярно, както твърди Лагард, че „светът се е възползвал от забележително благоприятна геополитическа среда“ под „хегемонистичното лидерство“ на САЩ.
„Не, Първият свят се възползва“, контрира икономистът.
Как хегемонната щатска доларова система вреди на глобалния юг?
Десай отбеляза, че тази система на американска хегемония, която никога не е била наистина стабилна, се основава на две неща: „американската военна мощ от една страна, но също толкова важно, американската доларова система“.
„И ако се вгледаме малко по-внимателно в това“, каза Десаи, „в практически всяко основно отношение доларовата система не е добра за Третия свят, не е добра за огромното мнозинство от страните в света, т.е. не западни, които нямат място в Г-7, където могат да координират макроикономическата политика и да се уверят, че съюзниците на САЩ няма да бъдат твърде тежко опарени от системата на щатския долар – въпреки че те също бяха силно опарени от нея, както видяхме през 2008 г.”.
Десай обясни:
„На първо място, доларовата система систематично подценява валутите на Третия свят.
А когато подценявате валута, това, което правите, е, че подценявате ресурсите и труда на тези страни.
Именно това е механизмът, по който Западът успя да получи евтин достъп до ресурсите и труда на тези страни.
Което също означава, че останалият свят трябва да продаде ресурсите си за една песен и да работи двойно, тройно, за да продава – те трябва да продадат огромен обем стоки, да изнасят огромен обем стоки за западните страни, за да печелят западни твърди валути, включително долар, защото парите им системно се подценяват спрямо тях.
Така че винаги е имало голямо несъответствие между обема на износа и стойността на износа, която, разбира се, е изкуствено занижена от лошия обменен курс.
Второ, доларовата финансова система не даде на света нищо друго освен поредица от кризи след кризи, голяма волатилност.
Международното средство за [размяна] трябва да има стабилна стойност, но стойността на долара продължава да се колебае.
Друг проблем, и голяма част от нестабилността и тенденцията към криза идват от факта, че докато една правилна парична система трябва да се основава на нещо като балансирана среда, доларът систематично изисква дисбаланси.
Главният сред тях, разбира се, са огромните дефицити по текущата сметка на САЩ, които останалият свят трябва да финансира.
Но също така и дисбалансите, създадени от центрираната върху американския долар финансова система, която от една страна създава огромни количества непоносим доларов дълг, задлъжнявайки домакинствата, бизнеса и правителствата по целия свят.
И, от друга страна, взривяване на балони с активи, така че американските финансови институции и богатите биха могли да спечелят от инфлацията в стойността на активите.
Но това, разбира се, води до срив или спукване на тези балони, което създаде повече проблеми.
Освен това на Третия свят се казва, че САЩ имат много сложна финансова система; страхотно е, ще ви осигури капитала, от който се нуждаете силно за развитието си.
Но копиталът от който се нуждае Третия свят не е видът капитал, който финансовата система на САЩ предлага. Това е краткосрочен капитал, който отива само за добавяне на стойност към съществуващи активи, а не за продуктивни инвестиции в създаването на нови стоки и услуги.
Така че на останалия свят се казва: „Премахнете ограниченията за капиталови операции, позволете свободно движение на капитал и ще получите капитала, който искате.“
Всъщност, това, което третият свят получава, е точно този капитал, който не не иска – горещи пари, които нахлуват, когато тези инвеститори, които не са особено осведомени, смятат, че нещата са добри, и които изчезват при най-малкия признак на проблем, благодарение на също толкова невежи инвеститори, които оставят след себе си финансови кризи, кредитни кризи, валутни кризи и, разбира се, икономически кризи.
Няколко други точки, които също трябва да се добавят към това: Първо, тази система на дълговите кризи, от кризата в Третия свят нататък, е наложила отговорност на длъжника, напълно игнорирайки, че всяко кредитно взаимоотношение има две относително равни части и ако нещата се объркат, ако дългът не може да бъде погасен, и длъжникът, и кредиторът са съотговорни за проблема.
Вместо това цялата тежест на корекцията, тежестта на изплащането и т.н. е върху длъжниците.
И както знаете, това е основният механизъм, чрез който толкова много пари се източват от страните длъжници – огромното мнозинство от Третия свят, и отиват в хазните на богатите страни.
И накрая, една последна точка: като се има предвид, че тази система е толкова ужасна, естествено, страните искат да я напуснат.
И какво направиха САЩ в исторически план на страните, които искаха да я напуснат? По същество, срещу тях са водили войни.
Помислете за Саддам Хюсеин. Помислете за Моамар Кадафи. Кое беше решаващото за тези двама лидери? Фактът, че един от ключовите им проекти във всеки случай беше проект за напускане на доларовата система и опит за създаване на нийна алтернатива.
И това е причината по същество да бъдат свалени и убити по ужасяващи начини в случая с Кадафи.
И, разбира се, техните страни станаха жертва на всякаква военна, политическа, финансова и икономическа нестабилност.
Така че това не е [стабилна] система.
И така, естествено, най-накрая останалият свят има алтернативи. А Съединените щати дори не могат да водят война, за да принудят Третия свят обратно към доларовата система.”