След като Риад и Техеран подписаха споразумение за нормализиране на отношенията след дългогодишни притиворечия, не само по линията сунити/шиити,  и то под егидата на Пекин, а Москва действа активно за прекратяване на кървавите сблъсъци в Сирия, явно омиротворяването на обстановката в региона на Близкия изток и Северна Африка не е по вкуса на някои от големите на международната сцена.   Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар обяви, че днес в Москва е планирана четиристранна среща между Русия, Турция, Сирия и Иран. Срещат се министрите на отбраната и шефовете на спецслужбите, за да се решат проблемите в Сирия чрез преговори и открито споделяне на мнения за мир и спокойствие колкото се може по-скоро в страната на Асад. В Йемен също има споразумение за прекратяване на 8-годишната война и спиране на всякакви военни действия. Саудитска Арабия е гарант, но инициаторите са отново Китай и Русия. И ето, че пламна Судан.

Някак изведнъж в Судан започнаха сблъсъци между армейски части, лоялни на ген. Абдел Фатах ал-Бурхан, ръководител на Съвета за суверенитет, който е временно на власт в страната,  и от другата страна милицията на Силите за бърза подкрепа, ръководени от ген. Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемедти, зам. председател на Съвета.  Доскоро приятели, днес врагове и по света объркването сред коментаторите е тотално.  Слухове свързват започването на боеве, в които вече има повече от 420 загинвали, с чужда намеса, защото някакви МИГ-29 били предоставяни на Украйна, но дошли от Египет. Като фейк звучи и информация, че подготвяно споразумение за руски военни бази в Судан, което по-късно бе прекратено, е в основата на предизвикването на тежки сражения в опит за спечелване на еднолична власт. На принципа „разделяй и владей”, който се прилага от векове от големите играчи на световната сцена.  Милиони хора нямат достъп до ел. ток, вода и храна, а Хартум е опустял. Съобщава се, че потоци от бягащи граждани на Судан са се насочили към Египет или Чад в опит да спасят живота си. Опасенията за нова бежанска вълна към Европа никак не са безпочвени. Световните медии съобщават, че се правят дипломатически усилия за прекратяване на конфликта и дори държавният секретар Блинкен информира, че САЩ са съдействали за постигане на 72-часово примирие.

Вашингтон по примера на Пекин и Москва в роля на омиротворител?

Само дето примирието не се спазва, а хората или стоят заключени по домовете си и гладуват, или бягат към съседните страни, а сраженията продължават. Судански дипломати казват, че „турският президент Ердоган е предложил преговори с лидерите относно кризата в Судан”. Ердоган поискал от воюващите страни да седнат на масата за преговори в Турция. От Тел Авиви идва подобна информация. Ердоган е провел телефонни разговори с ген. Дагало и ген. Бурхан, но не е ясно как са реагирали страните. Бурхан твърдял, че няма да седне на маса за преговори, докато силите на противника не се оттеглят от Хартум. Пред Sky News Arabia пък Хемедти заявил: „отказвам да се срещна с Бурхан, но мога да се съглася да седна на масата за преговори с почтени членове на суданските въоръжени сили”.

На този фон Блинкен казва, че в Судан имало войници на руската частна „Вагнер”, но собственикът военната компания Пригожин, побърза да отрече присъствие на негови бойци в Судан. Нещо, което направиха и двамата воюващи генерали в Судан. Иначе „музикантите”, както се известни, се срещат из Африка, дават своя принос за омиротворяване на обстановката, но само при покана от съответна страна. В случая обаче явно в Судан не се нуждаят от подкрепа на „Вагнер”. Добре са въоръжени и двата лагера. Нали за Судан се казва, че това е държава на газ, петрол, злато и оръжие? Определено апетитна хапка за геополитическите играчи, а и в географско отношение много подходяща за роля в региона. И моретата.

Както се вижда, Вашингтон реагира доста бързо, а ген. секретар на ООН, Гутериш, предупреждава за опасността от разрастване на конфликта. И за хуманитарна катастрофа с разпространение на болести. Въпросът е кой има полза от този конфликт и още повече от разрастването му? При всички дслучаи не народът на Судан.

Ако се вземат предвид събитията в близкия Тунис, може да се предвиди, че в този регион  ще започнат интересни събития, да не дава Господ, казват китайците. Президентът на Тунис отказа заем от МВФ и не прие условията му за намаляване на заплати,  за отказ от субсидии за гражданите за храна ел.ток, не пожела да раздроби държавните фирми и това вбеси някои на Запад. Тунис се е обърнал към Алжир, а заедно към Русия и Китай, което е част от изграждана мрежа от развиващи се страни, клонящи към идеите на Москва и Пекин за различния ред по света. Това са страни, които са страдали и днес държат на суверенитета и независимостта си. Дали ще им се получи? Ще е нужна доста смелост от управляващите и в Магреба, и в Сахел. Не само там, разбира се. Явно ще трябва да се наблюдава внимателно. Защото става дума за процеси.