Владислав Наков публикува във Фейсбук кратък текст на Владимир Джуканович – адвокат и депутат в сръбския парламент от управляващата партия на Александър Вучич, в който той говори за намесата на американското посолство в правосъдието. Текстът е препубликуван в „Гласове„.
Поводът за него е референдумът от 2022г. за промени в Конституцията на Сърбия и по-конкретно предложението във Висшия съдийски съвет и Висшия прокурорски съвет (в Сърбия те вече са отделени) да отпадне квотата, излъчвана от Парламента. Мотивите са същите като в България – политическа намеса, но в Сърбия се шегуват, че ако парламентарната квота, която е по същество гражданска, защото се излъчва от депутати, избрани от народа чрез избори отпадне, в съдебните актове трябва да започне да се пише „В името на спонсора“ или „В името на Висшия съдебен съвет“, вместо „В името на народа“.
Владимир Джуканович:
„Само си представете, че в която и да е държава прокурорските помощници или заместник-прокурорите, та дори и самите прокурори, се снимат с посланика на чужда държава, била тя и приятелска. Веднага след публикуването на подобнa снимка ще им бъде потърсена отговорност, със сигурност ще трябва да си търсят друга работа, т.е. учтиво ще им бъде казано да го направят, а посланикът ще бъде извикан в Министерството на външните работи, където ще му бъде връчена протестна нота или ще му бъде казано да си събере багажа и да напусне страната. Всичко това трябваше да се случи у нас, когато американският посланик Кристофър Хил публикува снимка с Ясмина Паунович и Бояна Савович. За съжаление това не се случи и това е ясна индикация, че Сърбия не е напълно независима държава и трябва да сме реалисти в това отношение.
Посланик Хил не случайно е публикувал тази снимка, точно както вярвам, че и самите прокурорки са се снимали с него, без да искат да изпратят съобщение до всички. По този начин Хил каза, че те са под негова защита и със сигурност се чувства тук като истински окупационен наместник, което често умишлено подчертава с провокативните си послания. Освен това Хил ни казва, че сръбското правосъдие е зона на интерес за американското посолство, тоест, че се знае кой го управлява.
За сметка на това толкова щастливите и усмихнати обвинители едва не изчуруликаха от щастие, защото към всички беше отправено посланието, никой да не си и помисля да ги докосне или погледне. Тоест, посочва се, че идва тяхното време в съдебната йерархия, защото те са играчи на този, който се чувства реално властен тук – истински шеф. Това, което много европейски и въобще западни представители искат отдавна, е контрол на всички разследвания, които се водят от нашите прокуратури.
Ето защо беше необходимо през 2011 г., именно под натиска на САЩ, който, както мнозина казват, беше ирационален и недопустим, да се въведе прокурорско разследване през задната врата, защото крайната цел беше сръбската прокуратура да бъде поставена под пълен контрол. С поставянето под контрол на нашите прокуратури, тоест с назначаването на най-важните длъжности на кадри, които по същество са под контрола на посолствата, няма политик, който да не сдобие с разследване или обвинение, ако не играе по свирката на някое от западните посолства.
Като цяло, достатъчно е да проследите медийните изяви на отделни съдии, особено членове на неправителствени организации, които са си присвоили правото да са единствените „реформатори“ на сръбското правосъдие. Щом ги чуете и видите какво правят и зад кого стоят, разбирате точно какво правят чужденците в нашата Съдебна система. Говорят само за независимост, а са въплъщение на зависимостта от различни фондове на западните държави. Вижте сайтовете им и ще разберете кои са спонсорите им и всичко ще ви стане ясно. Толкова за сръбската независима съдебна система.