Евразийската идея е в основата на мащабен глобален проект, който представлява безусловна алтернатива на порочната цивилизация, която в наши дни еднозначно се свързва със Западния модел на развитие.
Евразия обединява в мощен единен поток източната мъдрост и славяно-православната духовност, обогатен с ценности с общочовешко значение в името на безкористна служба на щастието, благоденствието и съзидателната активност, насочена към целия човешки род.
Евразийският проект в най-голяма степен се съчетава с принципите и глобалните императиви на устойчивото развитие като модерна формула на хуманистичната интерпретация на прогреса.
В духовно-идеологически план евразийския проект представлява глобална цел, която обединява цялото човечество, като обезсмисля делението на хората по партийна принадлежност, раса, етнос, пол, вероизповедание.
От всички заблуждения с трагични последици за днешното тежко състояние на Планетата, както и за нейния утрешен ден, най-опасното се оказва подценяването на могъщата сила на човешкия дух. Кризисното състояние, в което живеем днес, налага да се извисим до истината, че Спасението е във всеки от нас, във всеки човек. Този път отговорността е лична и глобална.
Цивилизациите най-ярко се различават помежду си преди всичко по своите базисни ценности, които определя духовният код и културната идентичност на обществото. Всеки път, когато се опитваме да анализираме и съпоставим евразийския цивилизационен модел, виждаме превъзходството на евразийските хуманистични традиции, чрез които единствено може да се спаси човечеството от самоунищожение и да се гарантира един по-човечен, по-богат, по-толерантен, по-справедлив и по-мирен свят за бъдещите поколения. Това днес е най-мощният призив на разума за благоразумие и творчески патос към човешкия род. Днес човечеството се нуждае от нова философия, освободена от всякаква мистичност и пряко ангажирана със земните терзания на хората. Само така може да възтържествува една нова цивилизация на благоразумието, за да бъде премахната порочната цивилизация.
Наистина става дума за една велика, с космични величини трансформация.
Тя е призвана да възстанови нарушената хармония в света, разрушените мостове, които свързват материалното и духовното начало у Човека. Човечеството се намира пред своя „Рубикон“. То трябва или да оцелее, за да се развива, или да загине. Това предполага да прогледнем, да проумеем и осъзнаем истината за своя утрешен ден. За тази цел е необходимо обладалата човека разрушителна енергия да се трансформира в съзидателна сила, в могъща творческа енергия. Тази трансформация предполага ново съзнание за отговорност пред неизбежния апокалипсис на човешкото битие. В това се изразява и великото предназначение на Човека.
Тази духовна обнова, тази радикална трансформация на порочността в човечност и благоразумие, е най-глобалният от всички глобални проблеми на съвременния свят. Осъзнаването на тази истина е първата решителна крачка към оцеляването и най-важната задача на философията.
От няколкостотин години представители на човешкото познание се заемат да формулират по нов начин тревогата от това състояние и пътищата за изхода от него. Днес повече от хиляда проблема концентрират в себе си тази тревога. Те са белязани с глобалността на човешкото оцеляване. Много хора или цели фупи от учени и научни институти подреждат и преподреждат тези проблеми, за да се съсредоточи вниманието на човечеството върху онези, от чието неотложно решаване в най-голяма степен зависи това оцеляване.
Съществуват множество схеми и модели за глобалните проблеми, пред които съдбовно е изправено човечеството. Едни започват с проблемите за мира и войната, за екологическата безопасност, за разумното потребление, за регулираната демография, за нови производствени технологии, за престъпността и насилието, за демокрацията. Други насочват вниманието ни върху недояждането, рисковете на здравеопазването и борбата със СПИН, алкохолизма и токсикоманията, неравномерното развитие и неравенството, надпреварата във въоръжаването, правата на човека, въздействието върху природата и усвояването на природните ресурси, културните ценности, неграмотността, обновлението на ценностите. Трети говорят за необходимостта от “глобално мислене”, за колективна воля за „световно единение”. Четвърти смятат, че панхуманизмът, ако иска да служи на света, е длъжен да има способността да обединява съществуващите религии, включително и светския хуманизъм или той ще загуби своето значение.
Н. Бердяев вярва в способността на този „панхуманизъм” да се издигне над капитализма и генетично увредения и окарикатурен социализъм. В светлината на тази вяра защитата на човешкото достойнство и социалната справедливост се превръща в духовно-идеологическо ядро на глобалната етика, елементи от която в голяма степен са съхранени в славянската духовност.
Общо взето, всички, занимаващи се с глобалните проблеми на съвременността, рано или късно стигат до идеята за съдбата на колективния живот на човечеството, до „новата световна идея“.
Ето защо крайната цел на модела на развитие е да ускори излизането на човечеството от ерата на насилието, превърнало света в бойно поле и навлизането му в ерата на закона, справедливостта и съзиданието. Това ще бъде и първата гигантска крачка към целта на живота – преход от царството на необходимостта към царството на свободата. Това означава човешкото битиеда се насочи към нов смисъл, към нова цел – да оставим на идните поколения свят по-добър, по-красив, по-богат и по-сигурен от този, който сме заварили.
В крайна сметка всички размишления на тази тема неизбежно завършват със заключението, че главната цел на революцията надуха остава социалната справедливост и хармоничнотовзаимодействие на човека с природата. Тази цел се превръща в алтернативна идея и творческа енергия, от които започва и формирането на новата хуманистична цивилизация. Само такава цивилизация е способна да обяви човешкото развитие за цел, към която човечеството може да насочи своите обединен върховни усилия.
Същността на повдигнатия тук въпрос се отнася до посоката, в която се движи човечеството.
Философията на хуманистичната цивилизация едновременно е и в основата на стратегията за бъдещето като израз на обективната необходимост последователно и неотстъпно да се реализира интелектуалният, естетическият и нравственият потенциал на съвременното човечество. Това предполага радикално обновление на управлението на развитието на човешкия род. Преди всичко технико-технологическата парадигма, доминираща и досега в индустриалната цивилизация, се налага да се замени с културно-нравствен императив. В практически план целта е преход от техногенна, в т.ч. информационна цивилизация към нейната антропогенна, човешка, облагородена, одухотворена, хуманистична версия.
Това може да се постигне чрез органично съчетаване на славянската духовност и евразийската цивилизационна матрица.
Тексът е част от книгата на проф. Орлин Загоров, „Евразия и новият световен ред“, гл. 1, т. 5, стр. 75-79
