Неспособни да приемат реалността на нарастващия многополюсен световен ред, американските елити са готови да рискуват ядрена война.

През май 2022 г. Хенри Кисинджър произнесе забележителна реч на срещата на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, в която призова администрацията на Байдън да търси мирно споразумение в Украйна, което да удовлетворява руснаците, защото „продължаването на войната отвъд тази точка не би означавало свободата на Украйна, a нова война срещу самата Русия”.

В своята реч Кисинджър се позова на опита си от преговорите за разведряване с Пекин през 70-те години на миналия век, като отбеляза, че потенциално враждебният аспект на отношенията между САЩ и Китай трябва да бъде смекчен и трябва да бъдат преследвани и поддържани общите интереси.

 „САЩ“, каза той, „трябва да осъзнаят, че стратегическата и техническата компетентност на Китай се е развила. Дипломатическите преговори трябва да бъдат отговорни, информирани и едностранно да водят към мир.“

Кисинджър е бил ястреб през цялата си кариера, подкрепяйки ескалацията на войните във Корея и Виетнам и през 1957 г. публикува книга, спонсорирана от Съвета за международни отношения, застъпваща се за полезността на това, което той нарече „ограничена ядрена война“.

Оформяйки себе си като съвременен Метерних (австрийски поддръжник на реалната политика), Кисинджър повдигна въпроса в тази книга дали СССР „не би загубил повече от една тотална война, отколкото ние“. Както и да е, каза той, „нашето обявено нежелание да участваме в цялата война даде на съветския блок психологическо предимство“. 

Промяната на вижданията на Кисинджър днес обаче, за съжаление, дойде твърде късно, за да промени външната политика на САЩ.

На 100 години той вече няма влияние във Вашингтон, който е доминиран от неоконсервативни и либерални военни ястреби, които стават все по-агресивни и безразсъдни в провокирането на конфликти с две ядрени въоръжени сили едновременно.

Като притиснато в ъгъла куче с остри зъби

Monthly Review публикува важна нова книга, „Новата студена война на Вашингтон: Социалистическа перспектива“, в която има студии от няколко известни автори, които разглеждат все по-опасната и безразсъдна външна политика на Вашингтон в исторически контекст. Нека да се спрем  на техните идеи.

Ключова тема в книгата  е, че Вашингтон се държи като ранено и притиснато в ъгъла куче с остри зъби. Със ставащата все по-нестабилна икономика олигархичният елит на страната е все по-нервен и ревнив към възхода на Китай и неговия съюз с Русия.

Нарастващата евразийска интеграция допълнително заплашва да подкопае американското влияние и власт в регион, който имперските плановици смятат, че САЩ трябва да контролират, за да постигнат глобално господство.

След края на Студената война изследователят в областта на отбраната Пол Улфовиц изготви влиятелен политически проект („Ръководство за политиката на отбраната“) , който разглежда разширяването на военната мощ на САЩ в сферата на влияние на бившия Съветски съюз и вижда отслабването на Русия като ключ към установяването на еднополюсен световен ред, ръководен от САЩ

Интегрирането на Украйна в НАТО и западната сфера трябваше да бъде кулминацията на този проект, който беше осуетен до голяма степен от Владимир Путин и неговата национална политика.

Смяната на режима е насочена към Китай

Джон Рос, старши сътрудник в Института за финансови изследвания Chongyang, в Университета Ренмин в Китай, подчертава в своята студия в книгата „Новата студена война на Вашингтон“, че САЩ са подмамили Русия да влезе в конфликт в Украйна, като са организирали държавен преврат през февруари 2014 г. срещу демократично избран проруски лидер и след това са започнали да изграждат и засилват армията на Украйна, а тя е атакувала населението от Източна Украйна, ориентирано към Русия и се е стремящо се към автономия.

Украинците са  използвани като пушечно месо от САЩ, чиято основна цел е да отслабят режима на Путин, като а) го накарат да затъне в блатото на войната; б) да засилят санкциите, които да съсипят икономиката на Русия; в) да водят информационна война, насочена срещу Русия.

В най-добрия за американците случай, те се надяваха руският народ да се надигне срещу Путин и САЩ да могат да „инсталират в Москва правителство (от рода на тези на Михаил Горбачов и Борис Елцин), което няма да защитава националните интереси на Русия, ще бъде враждебно  към Китай и подчинено на САЩ ” 

„Ако това беше постигнато“, пише Рос, „Китай не само щеше да се изправи пред силно нараснала военна заплаха от САЩ, но и дългата му северна граница с Русия също щеше да се превърне в стратегическа заплаха за него“.

След това Рос цитира Сергей Глазев, министър по интеграцията и макроикономиката на Евразийската икономическа комисия, който казва:

„След като не успяха да отслабят Китай директно чрез търговска война, американците прехвърлиха основния удар върху Русия, която смятат за слабо звено в глобалната геополитика и икономика. Следвайки своите вечни русофобски идеи англосаксонците се опитват да унищожат страната ни и в същото време да отслабят Китай, тъй като стратегическият съюз на Руската федерация и КНР изглежда твърде опасен за САЩ.“

Старата Студена война срещу Новата студена война

Интересен е начинът, по който Рос сравнява икономическите и военните позиции на САЩ по време на това, което той нарича „старата Студена война“, продължила приблизително от 1946 до 1991 г., с „новата Студена война“, която се разгръща в момента.

През 1950 г., когато скоро е започнала старата Студена война, САЩ произвеждат 27,3% от световния брутен вътрешен продукт  в сравнение с 9,6% за Съветския съюз. Сега нещата са различни. Икономическият растеж на Китай през последните десетилетия  бе много по-бърз от този на САЩ и икономиката му вече е  по-голяма от тази на САЩ. Сега Китай е най-голямата промишлена сила в света с дял в световното производство със 70% по-голям от този на САЩ. През 2021 г. търговията със стоки на Китай изпревари тази на САЩ с 31%, а износът му беше с 91% по-висок.

Сега САЩ изпреварват значително Китай само в една област – военните разходи.

И американските лидери изглеждат все по-склонни да пуснат в действие армията, защото не могат да приемат нов многополюсен световен ред, в който САЩ не са водещата икономическа сила.

Саботажът на газопровода „Северен поток II“ е пример за терористичната тактика, възприета от администрацията на Байдън като средство да запази икономическото превъзходство на САЩ. Тъй като икономиката на Русия е откъсната от Германия, Рос посочва, че до 2026 г. се очаква САЩ да станат най-големият доставчик на втечнен природен газ за Германия.

Кой води САЩ към война?

Работата на другия автор на книгата „Новата студена война на Вашингтон“ е венецианската журналистка Дебора Венециале. Тя е озаглавена „Кой води Съединените щати към война“. В нея се прави интересен анализ на класовите интереси, движещи агресивната политика на САЩ в новата Студена война. Обяснява се защо по-голямата част от американския бизнес елит се стреми към свалянето на китайското комунистическо правителство и замяната му с неолиберално, което би позволило по-голямо икономическо проникване на САЩ в Китай.

Американските технологични гиганти като Google, Amazon, IBM и Facebook са особено враждебни към Китай, където на практика нямат пазар, тъй като той не ги допусна на своя територия, но те биха искали да овладеят този пазар при смяна на режима там.

Дебора Венециале пише, че не кой да е, а „Ерик Шмид, бивш главен изпълнителен директор и на Google, ръководи създаването на отдела за иновации в отбраната на правителството на САЩ през 2016 г. и Комисията за национална сигурност по изкуствен интелект през 2018 г. Неговото пламенно популяризиране на тезата за „китайската заплаха“ отразява преобладаващото мнение на технологичната общност в САЩ, което също оформя обществения дискурс.“

Според Венциалe много от големите технологични компании са създали тесни връзки с американската армия, подписвайки хиляди договори на стойност десетки милиарди долари през последните десетилетия, като същевременно събират данни за огромната американска разузнавателна империя. Поради това и те са заинтересовани в САЩ да се приемат огромни военни и разузнавателни бюджети, оправдани под прикритието на Новата Студена война.

Отслабването на вътрешната съпротива срещу американския милитаризъм е резултат от премахването на наборната военна служба и дистанцирането на войната от обществеността, поради разчитането на частни военни изпълнители и сложни военни технологии като дронове. От повече от 241 000 души, убити в Афганистан между 2001 г. и 2021 г., само един процент са военни от американската армия.

Тръмп и други републиканци ефективно насочиха негодуванието на долната средна класа от влошаващата се икономическа и политическа ситуация към Китай, докато Обама, Клинтън, Байдън и демократите направиха същото с горната средна класа и Русия. Следователно политическият климат в САЩ все повече наподобява маккартисткия период от 50-те години на миналия век, а в някои отношения и този в Германия в началото на 30-те години на миналия век.

Бележки за ядрената заплаха за човечеството

Последната работа в сборника „Новата студена война на Вашингтон“ е от редактора на Monthly Review Джон Белами Фостър, който предупреждава за двете заплахи от климатична катастрофа и ядрен армагедон,  създадени от капитализма на 21 век. ^.

Фостър напомня на читателите за прогнозата на учените в началото на 80-те години на миналия век, че ако ядрените оръжия бъдат пуснати в действие  те биха могли да намалят значително температурата на Земята, предизвикайки мега пожари в градовете, които ще изхвърлят сажди и дим в атмосферата, блокирайки слънчевата радиация в процес, известен като ядрена зима. ³

Страхът тогава  това да се случи помогна за появата на силно световно движение за забрана на ядрените оръжия през 70-те и 80-те години на миналия век, което е спешно необходимо и днес, когато правителството на САЩ предприема мащабно разширяване на програмата си за ядрени оръжия и се отказва от споразуменията за контрол над ядрените оръжия, какъвто бе Договорът за ядрените сили със среден обсег, отменен от Доналд Тръмп през 2019 г.

Администрацията на Байдън, подобно на своите предшественици, се е ангажирала с ядрено господство над Русия и Китай и заплашва с ядрена употреба, с която щяла да обезглави арсеналите на своите съперници.

Това накара Русия и Китай да изпреварят САЩ в разработването на хиперзвукови ракети, които могат да маневрират аеродинамично, както и да създадат противосателитни космически оръжия, предназначени да премахнат предимството на САЩ в областта на високоточни ядрени и неядрени оръжия.

Според Фостър търсенето на ядрено надмощие води до безумна надпревара във въоръжаването, която заплашва с  глобално унищожение – заплаха, засилена от намесата на САЩ в Украйна и Тайван.

Единственото решение, което той вижда, е социалистическа революция, която би установила правителство, което да не е подчинено на малък елит, който има намерение да поддържа огромното си богатство и привилегии, независимо от човешката цена за това.

Джеръми Кузмаров е  редактор на списание CovertAction и автор, заедно  с Джон Марчиано на книгата The Russians Are Coming, Again  (Monthly Review Press, 2018).

Източник - CovertAction Magazine