Белградските листове „Сърбия“ и „Видовъ-данъ“ требва да съ се расърдили твърде много на българските издаваеми вестници въ Румъния и Цариградъ и затуй, може, да се напъватъ толкозъ много да ги нападатъ.
Ний, като тъпанари и техни побратими, за да ги разхладимъ отъ този арнаутски сербезликъ, ще имъ дадемъ за сега само малко студена вода да пиятъ, а други пъть, може, и оцетъ, като видимъ, че не имъ минува распалението отъ студената вода.
Но защо и за какво ли ги доядяло?
Чакайте да видимъ.
Тези наши любезни побратими или по-добре нашите горещи доброжелатели, никакъ не би имъ докривяло, ако българските вестникари беха равнодушни къмъ небратските дела на предишното и сегашно сръбско правителство; хичъ не би ги жегнало, ако удобряваха и те, че Сърбия има вертуално[1] и историческо право да се разполага съ българските провинции и граници: никакъ не би ги смъднало биля, ако българите отъ Македония не гореха сръбските книги и не пъдеха учителите, които проваждаше добротворното сръбско правителство, да просвещава българите; ни най-малко не би ги догневяло, ако българските вестникари не викаха противъ взетите мерки на продаденото белградско правителство, позволявающицъ си да прави най-подли пропаганди въ българските земи, за да приготви бъдещето землище на великата мнима Сърбия, съ една речь, никакъ не би се намерили увредени, ако българите приемаха да станатъ съвсемъ сърби.
Тия съ по-главните причини, дето нашите побратими днесъ ги е много смъднало и викатъ противъ насъ съ красноречивите изражения на „Световицъ“ и на техния „троглавенъ идолъ“,[2]) на когото се кланятъ.
Но ний молимъ покорно нашите любими побратими да ни извинятъ, дето не бехме толкозъ деликатни да почувствуваме техните благородни и братски разположения къмъ насъ, защото ний, като българи и като народъ съ особенъ езикъ, съ особенъ характеръ, съ особни народни обичаи и традиции, неотбираме отъ такивато отвратителни и неприродни за насъ добрини, които вий и вашите идоли насила искате да ни правите. Извинете ни, братя, дето не щемъ да приемаме вашите книги, вашите учители, вашите пропагандисти, вашия езикъ и вашата корона, защото всичко това, което благоизволявате да ни дадате, не е българско, не е наше — то е чуждо, то е низко и подло за насъ.
Ний немаме нужда отъ вашите пожертвувания, които не само че не ни привличатъ къмъ вашето фалшиво братство, но правятъ ни още и да се гнусимъ отъ техъ, като отъ най-отвратителното нещо на този светъ.
Извинете ни, братя, дето ще ви кажемъ, че сте се заблудили съвършенно отъ илюзорните мечти, които ви обайватъ за мнимата „Стара-Сърбия“, че се простирала чакъ до София или по-добре, както се беше изразилъ г.Драгашевичъ въ едно етнографическо описание, което беше писалъ върху Балканския полуостровъ, че дето се казвало „помози Богъ, брате“, тамъ били чисти сърби и чиста сръбска земя, и тъй съ това си смешно заключение изкаралъ беше и градовете Плевенъ, Ловечъ и проч. до Черното море, за чисти сръбски градове.
Ето вашите дела, ето вашите народоубийствени планове, ето, съ една речь, вашите небратски, неславянски стремления къмъ вашите братя българи и, следователно, не можемъ да бъдемъ толкозъ нечувствителни, щото да не викаме противъ такивато взети мерки отъ страна на вашето продадено правителство, което за пари е готово да продаде и сръбския народъ, заедно съ неговото бащино огнище.
И като да не стигатъ тези поразии, дето правите въ отечеството ни, но още идете да нападате и българските вестници съ най-подлиге клевети и лъжи, като ги наричате, че били подкупени отъ странните,[3] и че ужъ сте били знаели отъ кого съ още подкупени и колко пари съ били взели да носятъ раздоръ между двата братски народи — българи и сърби.
Е, браво! Ний пъкъ не знаехме, че вий сте имали и такъвъ изкусенъ занаятъ, да познавате и „Соломонията“.[4]
Е, и това отъ Соломонията ли знаете, че българските вестници съ подкупени? Добре; ами колко флоринта[5] добихте отъ вашите baratomi[6] маджари за тези ваши сербезъ уводни членове?[7] Добихте ли баремъ неколко хиляди?
Приемете прочее, братя, и изпийте за сега тази студена водица, която ви даваме съ братската си ръка и после, може, да ви дадемъ и оцетъ, ако видимъ, че не ви мине отъ това арнаутския сербезликъ.
Пълно събрание на съчиненията : Т. 2. / Христо Ботев Петков ; Под ред. на Михаил Димитров, стр. 45-47
[1] допустимо
[2] След убийството на княз Михаил (1868)Сърбия е управлявана от трима регенти
[3] външните
[4] Соломонови мъдрости
[5] златна монета
[6] приятели
[7] статии