Отхвърли го задари мощната съпротива, както на обществено, така и на политическо ниво.
У нас – в страната „АЛА-БАЛА“ треперят да не събудят раята и спряха сирените преди края на втората минута – „за да не дразнят партньорите“. „Но затова пък ще правят антибългарски протест за защита на еврогейските си ценности” (коментират приятели).
„Дезинформацията и намесата на Кремъл във вътрешните работи на страните от Източна Европа е огромен проблем” – заяви наскоро титанът на мисълта К. Петков.
„Само заедно имаме шанс да се противопоставим на тези деструктивни сили, които искат да наложат диктатура в свободни държави, отдавна избрали демокрацията…”- допълни То(й).
Ала „свободните държави, отдавна избрали демокрацията” поддържат точно обратната позизиция!
За тях, във вътрешните работи на страните по света се намесват ВАШИНГТОН, ЛОНДОН И БРЮКСЕЛ!
Нещо повече: американската „антидипломация” – на рекет и изнудване кара американските граждани да изпитват чувство на срам, разочарование и отчаяние – защото е индикатор, показател за неизбежния колапс на разпадащата се империя.
„Доста странно е да откриете себе си, обикновеният гражданин, да се извинява за натрапчивите, тормозещи, обидни и груби изказвания на този или онзи американски посланик в тази или онази страна. Но такова е положението на нещата, тъй като залязващата империя пуска своите недипломати (– термин, който заимствам от швейцарците, които страдат от това), за да оказват натиск и да насочват вътрешната и външна политика на държавите по света” – пише Патрик Лоурънс, американски писател, коментатор, дългогодишен кореспондент на “International Herald Tribune” и мн. др. медии.
„Скот Милър, напр., посланик на режима на Байдън в Берн обикаля Швейцария, за да казва на швейцарците какво да правят. Оказва натиск върху министри, очерня онези, които поставят под съмнение официалния наратив за войната, обижда швейцарците в речи и интервюта във вестници. Това е еднолично нападение срещу дългата традиция на неутралитет на Швейцария, водено по начина, по който имперски проконсул наказва сгрешилата провинция. Швейцарски коментатори задават въпроса защо Федералното министерство на външните работи FDFA, не е изгонило този глух невежа” – пише Лоурънс.
И това наистина е така:
„Швейцария е или неутрална – или повече няма да бъде Швейцария” – предуждава Ерика Вогели, обвинявайки именно САЩ за намесата им в икономическата и външна политика, и настоящото изнудване да се включи индиректно в украинския конфликт. Намеса, под натиска на която от най-демократичната и социална държава, Швейцария е превърната „в изпълнителен офис на мрежа глобални компании” и е на път да бъде сведена до „част от силов блок, териториална област или административна единица на ЕС, или пък германски, френски или италиански регион”, ако предаде неутралитета си – отразяващ швейцарката идентичност.
„Прилепването към НАТО ще вкара Швейцария в следващата възможна война!” – пише и Готард Фрик. Той подчертава, че с разформироването на армията, Швейцария губи авторитета си като пример на неутрална страна със силна, иновативна икономика с внушителна армия. Имидж, допринесъл и за това, Швейцария никога (досега) да не е била разглеждана като потенциален партньор на която и да е страна в бъдеща война, а като посредник и помощник на засегнатите хора.
„Какво престъпление е да засипваш кървящия украински народ с още и още тонове оръжия! Неутрална Швейцария не трябва да участва в това. Нашите представители трябва да се пазят да не вкарат страната ни още по-дълбоко във водовъртежа, в който искат да ни въвлекат Вашингтон, Лондон и Брюксел” – апелирад-р Мариан Вютрих в своя и на др. швейцарски политици и граждани „Протест срещу видео пропагандата на Зеленски в парламента”, подчертавайки, че „не всички швейцарци искат да се отклонят от пътя на неутралитета.”
„ …Това противоречи на всичко, което трябва да бъде свято за Швейцария. Видео разговор на украинския президент Зеленски директно в залата на Националния съвет е абсолютно безобразие. И парламентаристите, които позволяват или гледат това, не са на мястото си” – твърдят членовете „Инициативния комитет за неутралност“, за каквато в момента се събират подписи в Швейцария.
Според тях, „със своите проекти, които противоречат на международното право, Комитетът по политиката за сигурност (SPC-S) се прекланя пред Вашингтон и Брюксел до крайност. Вече е ясно, че малката държава Швейцария е в трудна позиция, докато хиените от всички страни оголват зъби, за да спасят от гибел „основания на правила ред“ на хегемона”.
„Отчасти мярка за отчаянието на режима на Байдън е фактът, че швейцарците, чийто износ на оръжейна индустрия възлиза на цели 900 милиона долара годишно, внезапно са от съществено значение за спасяването на Украйна от поражение.
Но не швейцарците са толкова важни. Мисълта е нелепа.” По-голямата цел според Лоурънс „е много по-коварна.” „Целта е да се елиминира всяка мисъл за неутралитет сред държавите в (недекларираното, но очевидно) намерение на режима на Байдън да привлече всички на своя страна за една хубава, дълга, печеливша нова Студена война.”
Как швейцарците се отнасят към опитите на Вашингтон, Лондон и Брюксел да пренебрегнат неутралитета на страната и да я въвлекат в руско-украинския конфликт можете да видите тук. Но положението е подобно и в Германия.
„Много германци мислят различно от властовите елити” – пише Карл-Юрген Мюлер. Той анализира как пропагандата иронизира и неглижира неудобните резултати от социологическите изследвания. Но въпреки това, „За пореден път става ясно: разликата между публикуваното (елитно) мнение и общественото мнение на гражданите е голяма, много голяма. Особено в източна Германия, която заради това търпи униженията и подигравките на западногерманските елити. „Повече от 30 години след падането на Стената, Западът все още се определя като стандарт, а Изтокът като отклонение” – отбелязваМюлер. „Но ако това, което западногерманските властови елити искат и това, което правят, трябва да бъде „стандартът“, тогава много източногерманци се отклоняват от него. И слава Богу, бих казал”.
Според военния историк Ралф Бошард, войната извади наяве вътрешнополитическата криза на Запада, който залива Украйна с оръжия, но утре, тези оръжия ще убиват европейци. „В близко бъдеще политическите екстремисти и организираната престъпност ще могат да използват тези оръжия за своите цели и по този начин да дестабилизират цялата източна половина на Европа. Цената на тази небрежна политика ще бъде платена от страните от Източна Европа”. В същото време, „Западът вече не може да убеди други страни да приемат неговите възгледи” и разчита на насаждане на страх от Русия.
Но този насаждан страх, и „съюзниците” вече не плаши. Южна Корея също даде да се разбере, че към момента няма планове за изпращане на боеприпаси, нито директно, нито през Полша.
А в самите САЩ, смели журналисти, интелектуалци, военни експерти….., не спирарат да правят собствени разследвания – както за украинската криза, така и за корупцията в собствената си държава, в Лондон и Брюксел…, в т.ч. оръжейната контрабанда, тази с органи, дрога, деца…. и да вадят наяве „ценностите” на глобалния олигархат, претендиращ да ни „спасява” от всички и всичко….
Да повторя, за „свободните държави” говорим, г-н Петков! Където по думите на Христо Ботев „има и най-много шпиони” (а значи и „най-малко свободни хора”[1]).
Не за „източните деспотии” – „автокрациите”, където се надига мощна антизападна вълна – от Турция, където Ердоган дръзко попита: „Какво прави тук посланика на Байдън..?!” – до Филипините, че чак в Южния Пасифик…
… Та чудя се, на кои по-точно острови в Тихия океан смятате да забегнете, след като погребете България – Нашата Родина – не вашата! Защото вие такава нямате. Вие имате пари. А както пише Ботев, „Парите сж умъ, парите сж чувства, парите сж животъ, паритъ сж богь”.
„Пари, пари, пари! — рекълъ едно време Наполеонъ I и зепналъ беше да глътне целъ светъ… и е теглилъ ушите на народите, дорде най-после и него уловиха за ухото и го заведоха да се моли богу на островъ света Елена“.
[1] Вж Пълно събрание на съчиненията : Т. 2. / Христо Ботев Петков ; Под ред. на Михаил Димитров, стр. 82
