Участие взеха не по-малко от 49 африкански делегации. По-рано президентът Путин обяви, че ще бъдат приети цялостна декларация и план за действие на Форума за партньорство Русия-Африка до 2026 г.
Мадарака Ниерере, син на легендарния антиколониален активист и първия президент на Танзания Джулиус Ниерере, очерта контекста, като каза пред RT, че единственият „реалистичен“ начин за развитие на Африка е да се обедини и да спре да бъде агент на експлоататорски сили.
И пътят към сътрудничество минава през БРИКС – започвайки със следващата решаваща среща на върха в Южна Африка и включването на повече африкански държави в БРИКС+.
Бащата на Ниерере беше много важна сила зад Организацията за африканско единство, която по-късно се превърна в Африканския съюз.
Юлиус Малема от Южна Африка накратко разшири геоикономическата концепция за обединена Африка: „Те [неоколониалните сили] процъфтяват от разделянето на африканския континент. Можете ли да си представите минералите от Демократична република Конго, комбинирани с минералите от Южна Африка и нова валута, базирана на минералите? Какво можем да направим с долара? Ако станем Съединените африкански щати, само с нашите минерали, можем да победим долара.
Няма хуманитарен характер – няма споразумение
Руско-африканската конференция на Валдайския клуб послужи като своеобразно финално сверяване на часовника на специалистите в подготовката за Санкт Петербург. Първата сесия беше особено актуална.
Последва публикуването на изчерпателния анализ на президента Путин за руско-африканските отношения, със специален акцент върху неотдавнашната сделка за зърно, включваща ООН, Турция, Русия и Украйна.
Валентина Матвиенко, говорител на Руския съвет на федерацията, подчерта как „Украйна, Вашингтон и НАТО са били заинтересовани от зърнения коридор за саботаж“.
В статията си Путин обясни как „за почти една година общо 32,8 милиона тона товари са били изнесени от Украйна по „сделката“, от които повече от 70% са отишли за страни с висок доход или над средния, включително Европейският съюз, докато страни като Етиопия, Судан и Сомалия, както и Йемен и Афганистан представляват по-малко от 3% от общия обем – по-малко от милион тона.“
Това беше една от основните причини Русия да напусне зърнената сделка.
Москва публикува списък с изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да може Русия да я възстанови.
Сред тях са: реален и практически край на санкциите върху руското зърно и торове, доставяни на световните пазари; край на пречките пред банките и финансовите институции; край на ограниченията върху наемането и застраховането на кораби – това означава чиста логистика за всички хранителни доставки; възстановяване на амонякопровода Толиати-Одеса.
И една особено важна точка: възстановяването на „изначалния хуманен характер на зърнения бизнес“.
Няма начин колективният Запад, подчинен на Щраусианските (Лео Щраус – б. р.) неоконсервативни психопати, които контролират външната политика на САЩ, да изпълни всички или дори някои от тези условия.
Така че Русия сама ще предложи безплатно зърно и торове на най-бедните страни и договори за доставка на зърно при нормални търговски условия на останалите. Снабдяването е осигурено: Москва имаше най-голямата зърнена реколта в историята този сезон.
Всичко това е солидарност. На сесията във Валдай важна дискусия беше за значението на солидарността в борбата срещу неоколониализма и за глобално равенство и справедливост.
Олег Озеров, генерален посланик на Министерството на външните работи на Русия и ръководител на секретариата на Форума за партньорство Русия-Африка, подчерта как „старите“ европейски партньори упорстват в еднопосочния път на прехвърляне на вината към Русия, докато Африка „придобива автономия” и „отрича неоколониализма”.
Озеров спомена, че „Африка-Франция се срива – но Русия не стои зад това. Русия гарантира, че Африка действа като една от силите на многополюсния свят“, като „член на Г-20 и присъства в Съвета за сигурност на ООН“. Освен това Москва се интересува от разширяване на споразуменията за свободна търговия на Евразийския икономически съюз (ЕАЭС) към Африка.
Добре дошли в „многовекторното“ сътрудничество на глобалния юг
Всичко това очертава общата тема на срещата на върха Русия-Африка: „многовекторно сътрудничество“. Гледната точка на Южна Африка, особено в светлината на ожесточеното противоречие около нефизическото присъствие на Путин на срещата на върха на БРИКС, е, че „африканците не вземат страна. Те искат мир.”
Важното е какво носи Африка на БРИКС: „Пазари и младо и образовано население“.
На руския мост към Африка това, което е необходимо, например, са „железопътни линии по крайбрежието“: свързаност, която може да бъде развита с руска помощ, подобно на значителните китайски инвестиции в Африка по проекти на Един пояс, един път. В края на краищата Русия „е обучила много професионалисти в цяла Африка“.
Съществува широк консенсус, който трябва да бъде отразен на срещата на върха, че Африка се превръща в полюс на икономическия растеж в глобалния юг – и африканските експерти знаят това. Държавните институции стават по-стабилни. Безкрайната криза в отношенията между Русия и Запада доведе до увеличаване на интереса към Африка. Нищо чудно, че сега е национален приоритет за Русия.
И така, какво може да предложи Русия? По същество инвестиционен портфейл и в основата си идеята за суверенитет – без да иска нищо в замяна.
Мали е интересен случай. Връща ни към инвестициите на СССР в обучението на работната сила; най-малко 10 000 малийци са получили първокласно образование, включително 80% от техните учители. Всичко това се пресича с терористичната заплаха от салафитско-джихадистката разновидност, „насърчавана“ от обичайните заподозрени още преди 11 септември. Мали е дом на най-малко 350 000 бежанци, всички от които са безработни. „Инициативите“ на Франция бяха определени като „напълно неефективни“.
Мали се нуждае от „по-широки мерки“ – включително стартирането на нова система за търговия. В края на краищата Русия научи как да се изгражда инфраструктура за създаване на нови работни места; време да се възползват максимално от знанията на завършилите в СССР. Освен това през 2023 г. повече от 100 студенти от Мали идват в Русия с държавни стипендии.
Докато Русия навлиза във френскоговорящата Африка, бившите „партньори“ предсказуемо демонизират сътрудничеството на Мали с Русия. Неуспешно. Мали току-що премахна френския като официален език (това е така от 1960 г.).
Според новата конституция, одобрена с 96,9% на референдум от 15 юни, френският ще бъде само работен език, докато 13 национални езика също ще получат статут на официален език.
По същество става въпрос за суверенитет. В съчетание с факта, че Западът, от Мали до Етиопия – единствената африканска страна, която никога не е колонизирана от европейците – губи морален авторитет в Африка с удивителна скорост.
Мнозина в Африка вече разбират, че Русия активно насърчава освобождението от неоколониализма. Що се отнася до геополитическия капитал, Москва сега изглежда има всичко необходимо, за да изгради плодотворно стратегическо партньорство, фокусирано върху глобалното мнозинство