Петдесет и третата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, която се проведе в Женева в периода 19 юни – 14 юли 2023 г. можеше да предостави перфектна възможност за насърчаване на мира като човешко право и за значима подкрепа на многото пътни карти и планове за мир в Украйна и предложенията за мир във всички конфликтни зони на латински Америка, Африка и Азия.
Уви, Съветът по правата на човека се превърна предимно в платформа за онези, които се занимават с подстрекателство към война и подбуждане към омраза. Независимо от ясната формулировка на член 20 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), много държави практикуват крещяща русофобия, синофобия и други фобии. Член 20 предвижда:
„1. Всяка пропаганда на война е забранена със закон.
2. Всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, което представлява подбуждане към дискриминация, враждебност или насилие, се забранява със закон.“
Ангажимент към човека – права или геополитически интереси?
Колективният Запад обаче отхвърля тази важна разпоредба на МПГПП. Повечето западни държави, включително САЩ, дори формулираха „резерви“ срещу нея, за да могат щастливо да продължат демонизирането на съперниците, подбуждането към омраза отпреди войната и фалшивите новини от средата на войната и войнствената пропаганда.
Какво означава „въоръжаване на правата на човека“? Тове е инструментализация на човешките права за агресивни, геополитически цели. „Въоръжаването“ е превърнало индивидуалното и колективното право на помощ, защита, уважение и солидарност, базирани на нашето общо човешко достойнство и равенство – във враждебен арсенал, насочван срещу конкуренти и политически противници. В този арсенал от въоръжени човешки права, техниката на „заклеймяване и засрамване“ се превърна в нещо като вездесъщ Калашников.
Жаргон за легитимиране – Смяна на режима и намеса
Опитът обаче показва, че стигматизацията не успява да облекчи страданието на жертвите и само удовлетворява стратегическите цели на определени правителства, НПОта и процъфтяващата индустрия за правата на човека, които инструментализират последните с цел дестабилизация и улесняване „смяната на режима“, колкото и недемократично да звучи това и независимо от ius cogens (задължителна норма/закон – б.р.) правото на самоопределение на народите и принципа на обичайното международно право, забраняващ намесата във вътрешните работи на държавите.
Цялата концепция за „цветни революции“ е пропаганден жаргон за оправдаване на военни интервенции в други страни. „Арабската пролет“ звучи положително, ако загърбим „арабска зима“ в Либия, която продължава да живее в хаос и мизерия след нашата „хуманитарна интервенция“ от 2011 г.
Точно преди тази сесия на Съвета по правата на човека, моята нова книга „Индустрията на правата на човека“ беше публикувана от Clarity Press, предлагайки ясна диагноза, идентифицирайки дисфункциите на механизмите на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и предоставяйки прогноза с конкретни, приложими, прагматични предложения за възстановяване на системата.
Във време на глобални предизвикателства може да се очаква, че Съветът по правата на човека ще се стреми да предостави устойчиви глобални решения. За съжаление, Съветът се е превърнал в арена на гладиатори, замерящи се с кинжали. Вместо да търсят първопричините за нарушенията на правата на човека и да разработват превантивни стратегии, те просто набелязват и осъждат определена страна или конкретен политик. Наказанието не е решението на проблемите с правата на човека, най-вече защото то винаги е постфактум и освен това, няма доказателства, че някога е възпирало политици, транснационални корпорации, търговци на оръжия, частни охранителни компании от извършване на престъпления и злоупотреби.
Както на всяка сесия, участвам в съпътстващи събития, където представлявам различни неправителствени организации. Тук отново трябва да предупредя читателя, че не всички неправителствени организации са истински. Много от тях са пряко в услуга на правителства или техни дъщерни агенции, наричани „гонгоси“. Други са „смесени торби“ (“mixed bags”), занимаващи се с много положителни дейности като застъпничество за защита на журналистите, свобода на медиите и достъп до всички източници на информация, което е необходимо за всяка функционираща демокрация.
В тази категория мога да спомена Amnesty International, Human Rights Watch, Репортери без граници и P.E.N. International. Тези неправителствени организации многократно са настоявали за освобождаването на Джулиан Асандж и други истински защитници на човешките права. Но понякога добри неправителствени организации влизат в необясними противоречия и, например, одобряват или дори защитават налагането на едностранни принудителни мерки (UCM’s) срещу страни като Куба, Никарагуа, Сирия, Венецуела, въпреки че доказателствата са огромни, че тези UCM’s нанасят вреда на най-уязвимите в тези страни и представляват форма на „колективно наказание“. Наистина санкциите убиват.
Да се твърди, че такива едностранни принудителни мерки имат за цел да „накажат“ държава за реални или предполагаеми нарушения на правата на човека, е форма на светотатство или богохулство. И тук лекарството е по-лошо от болестта. Има много изследвания, документиращи неблагоприятното въздействие на UCM, включително това на Джефри Сакс и Марк Вайсброт за контрапродуктивните UCM, наложени от САЩ срещу Венецуела.
Бях президент на P.E.N. Centre Suisse romand (ПЕН клубът на швейцарско-френските кантони) през годините 2006-09 и отново 2013-17. Все още съм негов делегат в комисията на PEN писателите за мир. В това си качество присъствах на годишната среща на Комитета в Блед, Словения, която се проведе на 15-18 май 2023 г. Очаквах конкретни предложения за мир на всички континенти, в Централноафриканската република, Мали, Судан, в Израел/Палестина, в Йемен и, разбира се, в Украйна. За съжаление тази среща беше помрачена от атмосфера на подстрекателство към война и омраза, точно това, което е забранено от член 20 от ICCPR. Имаше ясно мнозинство от ястреби и малцинство от гълъби. Тук отново станах свидетел, с което съм запознат в Съвета по правата на човека, как някои НПОта могат да подкопаят правата на човека, по-специално правото на човека на мир, как някои НПО могат да участват в подбуждане към омраза, вместо да се опитват да изградят мостове на разбирателство.
Бях шокиран да чуя делегации да се застъпват за повече оръжия за Украйна и да отхвърлят възможността за прекратяване на огъня или дипломатическо решение на украинския конфликт. Бях ужасен да чуя делегати, които са обвързани от Хартата на PEN да работят за мир, които отказват диалог и дипломация. Беше сюрреалистично.
Поради тази причина изготвих резолюция от името на PEN Centre Suisse romand относно спешната необходимост от дипломация и посредничество в духа на Бледския манифест за мир. Текстът на проекторезолюцията по-долу ще бъде представен на предстоящата годишна среща на PEN International през септември 2023 г.
Разпространих и печатни копия на моето есе „План за мир в Украйна“, публикувано в Counterpunch на 20 декември 2022 г.
Наистина е тревожно, че не само в Съвета по правата на човека, но и в света на неправителствените организации, ценностите на Всеобщата декларация за правата на човека твърде често се забравят и хората, които би трябвало да са по-добри, действат по начин, несъвместим с принципите, които привидно изповядват.
Завършвам с мотото на Вестфалския мир: Pax optima rerum, мирът е най-висшето благо.
Проект на декларация на Комитета на писателите за мир на PEN International относно необходимостта от прекратяване на огъня в Украйна и посредничество за постигане на устойчиво мирно споразумение съгласно Хартата на ООН
Ние, членовете на комитета „Писатели за мир“ на PEN International, изразяваме дълбоката си загриженост относно войната в Украйна и се ангажираме със споразумение за посредничество за постигане на мир, който ще гарантира устойчив мир в Европа и ще предотврати разпространението към други части на света.
Ние потвърждаваме нашите ангажименти, изразени в нашия Манифест от Блед, освен другото,
“[…]
… 2. PEN насърчава дискусията и диалога между писатели от страни
в конфликт и в региони на света, където раните са отворени и политически
не могат да се справят с напрежението.
3. PEN се стреми да събира хора от цял свят чрез литература
и дискусия сред писателите и с широката общественост.
4. PEN смята, че едно от най-големите предизвикателства в света е преходът от насилие към дебат, дискусия и диалог. Ние се стремим да бъдем активни участници в този процес, насърчавайки, когато е необходимо, принципите на международното право.
Ние приветстваме всички мирни инициативи от писатели, институции и световни лидери, особено тези планове за мир, изразени от латиноамерикански, африкански, азиатски и европейски лидери. Подкрепяме думите на лауреата на Нобелова награда за мир Оскар Ариас „Време е за по-смели усилия за установяване на мир в Украйна. Войната, подобно на огъня, може да се разпространи и излезе от контрол и… този конкретен пожар има потенциала да започне ядрена война… Днес светът е толкова близо до ядрената бездна, колкото беше по време на Кубинската ракетна криза.”
Призоваваме писателите от всички страни да направят всичко по силите си, за да утвърдят призива за мир в Хартата на PEN и мандата за мир в Хартата на ООН.
Алфред де Заяс (Alfred de Zayas) е професор по право в Женевското училище по дипломация и е служил като независим експерт на ООН по международния ред 2012-18. Той е автор на дванадесет книги, включително „Изграждане на справедлив световен ред“ (2021 г.), „Противодействие на масовите наративи“ 2022 г. и „Индустрията на правата на човека“ (Clarity Press, 2021 г.).
Източник - Counterpunch