„Контролът на възприятията“ стана известен по време на администрацията на Рейгън, която използва термина, за да опише своите пропагандни усилия.
Известно време след атаките от 11 септември администрацията на Буш стартира т.н. „Служба за стратегическо влияние”, която трябваше да се стреми да „противодейства на управлението на възприятията на врага“ във войната срещу тероризма. Но бързо стана ясно, че службата, под ръководството на министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд, ще манипулира тези възприятия със собствената си дезинформация.
Както Ню Йорк Таймс съобщава по онова време, нейната работа е била да „предоставя новини, евентуално неверни, на чуждестранни журналисти в опит да повлияе на мнението зад граница“. Наблюдателите се опасяват, че в ерата на интернет пропагандата може да се разрази като бумеранг срещу американците.
„Въпросът е дали Пентагонът и военните трябва да следват официална програма, която използва дезинформация, за да оформи възприятията в чужбина“, пише Times през 2004 г. „Но в днешния свят, покрит от сателитна телевизия и интернет, всяка подвеждаща информация и лъжи могат лесно да бъдат повторени от американските новинарски издания.“
Сега, две десетилетия по-късно, „контролът на възприятията“ отново е централно направление в държавата на националната сигурност. На 1 март 2022 г. Пентагонът създаде нов офис със същите цели като предходния – твърде спорен, за да остане отворен. Сега той се нарича „Офис за управление чрез влияния и възприятия“ или IPMO, съгласно меморандум, изготвен от службата за академичните институции. Нейните отговорности включват надзор и координиране на различни военни усилия за борба с дезинформацията, които може да включват американската пропаганда зад граница.
Бележката съдържа хипотетично упражнение, което хвърля светлина върху това, което IPMO прави за Пентагона:
Да предположим, че Министерството на отбраната иска да повлияе на лидерите на държава А да спрат закупуването на оръжейна система от страна Б (защото вярваме, че продължаването на доставките може по някакъв начин да застраши военното предимство на Министерството на отбраната, ако САЩ някога трябва да влязат във въоръжен конфликт с държава А). Ако приемем, че IPMO работи за установяване на желаната промяна в поведението, как могат да бъдат идентифицирани ключовите инфлуенсъри, които влияят върху мисловните процеси, вярванията, мотивите, разсъжденията и т.н. на тези лидери (включително установяването на техните типични начини и маниери на комуникация)?
След това, ако предположим, че стратегията по влияние е разработена, как може да се определи, дали и до колко действията на Пентагона за влияние работят (според очакванията и надеждите, че страна А в края накраищата ще прекрати закупуването на оръжейните системи от страна Б)?
Меморандумът е подписан от изпълняващия длъжността директор на IPMO Джеймс Холи. Преди това Холи е бил директор на специални програми за командването на специалните операции на Съединените щати. Той има богат опит в разузнаването: според публично достъпни биографии той е служил като началник на разузнаването на неназована паравоенна групировка в Ирак.
Пентагонът никога не е обявил публично офиса, нито е дал каквито и да било подробности за него, но миналогодишният бюджетен документ го описва като отговор на геополитическата промяна от борбата с тероризма към съперничеството между великите сили, наблюдавана по време на Студената война. Въпреки че в бюджета не е посочено финансиране за офиса, записите за обществените поръчки показват, че то възлиза на милиони долари.
„IPMO ще „използва широк спектър от оперативни способности, за да се справи с настоящите стратегически условия на конкуренцията на големите сили“ – е посочено в бюджетния документ. „Той ще разработи широко тематично ръководство за инфлуенсъри, насочено към ключови противници; ще обнародва стратегии за конкурентно влияние, ориентирани към конкретни за отбраната въпроси…”
Съгласно бюджетния документ, през 2022 г. също така е създадено Управление на програмата за военна дезинформация към Пентагона със задължение „обмен на конфиденциални съобщения, измама, влияние и други операции в информационната среда”.
Въпреки че „управлението на възприятията“ включва отричане или блокиране на пропагандата, то може да доведе и до популяризиране на американския наратив. Министерството на отбраната дефинира „управление на възприятията“ в своя официален речник като „действия, насочени на предаване и/или отказ от избрана информация и индикатори за чуждестранна аудитория, способни да повлияят на нейните емоции, мотиви и обективни разсъждения”. Това е тази част (от обществата – включит. американското), която исторически е предизвиквала скептицизъм по отношение действията на Пентагона.
Терминът „управление на възприятията” се отнася до опитите на рейгъновата администрация да сформира наратив около „контрите” в Никарагуа.[1]Уилям Кейси, тогавъшният директор на ЦРУ е поръчал на водещите специалисти по пропаганда да контролират междуведомствените усилия по представянето на „контрите”, замесени в ужасни злодеяния, като „благородни борци за свобода”. По-късно Буш ще нарече това „виетнамски синдром“, който според него кара американската обществена опозиция да подкрепя контрите.
Законът Смит-Мунд, приет през 1948 г. след Втората световна война, забранява на Държавния департамент да разпространява „публична дипломация“ – тоест пропаганда – в страната, като вместо това изисква тези материали да бъдат насочени към чуждестранна публика. Министерството на отбраната също се счита обвързано с това изискване.
След нахлуването в Ирак, Пентагонът предизвика негативна реакция, след като тяхната собствена пропаганда е разпространена в САЩ. През 2004 г. военните сигнализират, че са започнали обсадата на Фалуджа. Само няколко часа по-късно CNN опровергава информацията.
През 2012 г. в закона Смит-Мунд са внесени поправки, позволяващи разпростанение на пропагандата в самите Съединени щати.
В последствие администрацията на Обама одобрява строго секретно изявление за тайни действия, предназначено да противодейства на чуждестранно зловредно влияние: мярка, актуализирана и разширена от администрацията на Байдън.
IPMO на Пентагона се различава от другите структури в мрежата за влияние в едно ключово отношение: секретността. Въпреки че голяма част от усилията на Министерството на вътрешната сигурност за борба с дезинформацията не са класифицирани, IPMO включва голямо количество строго класифицирана работа.
По думите на генерал-лейтенант Скот Бериер, директор на Разузнавателната агенция на Министерството на отбраната на САЩ, основният въпрос е в скоростта (на действието и въздействието): „ние искаме да можем да бързо откриваме (каквото ни е необходимо) и това е в съответствие с нашата способност за събиране на данни с отворен код, във взаимодействие с нашите партньори по бойното командване по целия свят и под ръководството на правилните власти, за да противодействаме на дезинформацията.”
[1] През 1979 сандинистите свалят диктатора Сомоса в Никарагуа. САЩ започват да финансират частите от националната гвардия на Сомоса, така наречените контри, сформирани в съседен Хондурас. Контрите се финансират от трафика на наркотици. Обучението им е поверено на ЦРУ, което толерира наркобизнеса им.
За да дестабилизират Никарагуа, контрите тероризират местното население, включително с избиването на беззащитни мъже, жени и деца.
Източник - The Intercept