В първите дни войната в Украйна не беше ескалирала в опасния кошмар между НАТО и Русия, какъвто е днес.

Степента на смъртта и разрушението все още не можеше да се предвиди. Въпреки че „продължават да идват твърдения в новините, че Путин се прицелва в цивилни“, според старши анализатор на Агенцията за разузнаване на отбраната (DIA) през март 2022 г., „няма доказателства, че Русия прави това умишлено.“ Анализаторът каза, че „почти всички атаки на далечни разстояния са били насочени към военни цели“. 

Пенсиониран офицер от военновъздушните сили, който работи за „голям военен изпълнител, който съветва Пентагона“, добави, че „руската армия всъщност показва сдържаност в своите удари на далечни разстояния“. Тези източници казаха на Newsweek, че Русия не бомбардира безразборно и че САЩ са изхвърлили повече ракети в Ирак през първия ден на 2003 г., отколкото Русия е направила в Украйна през първите 24 дни. 

Наблюдавайки американските бомбардировки над Ирак, включително използването на обеднен уран и бял фосфор, „британските офицери бяха ужасени от липсата на загриженост за цивилните жертви.“ Вместо това, „по-голямата част от [руските] въздушни удари са над бойното поле, като руските самолети осигуряват „близка въздушна подкрепа“ на сухопътните сили. Останалите – по-малко от 20 процента, според американски експерти – са били насочени към военни летища, казарми и поддържащи депа.“ Анализаторът на DIA заключи, че „това показват фактите. Това поне за мен подсказва, че Путин не атакува умишлено цивилни“.

Докато войната все още беше на този етап, тя можеше да бъде спряна. На 27 февруари, само три дни след началото на войната, Русия и Украйна обявиха , че са готови да проведат преговори в Беларус. В тези и последвалите разговори през следващите няколко седмици, включително най-обещаващите от тях – в Истанбул, Украйна и Русия бяха готови да спрат войната при условия, отговарящи на интересите и на двете страни.

Но САЩ не позволиха войната да приключи – преди опустошението да започне, защото преговорите не постигнаха целите си. С Путин „не трябва… да се преговаря“, казаха САЩ и Обединеното кралство на украинския президент Володимир Зеленски, и дори ако Украйна беше готова да подпише някои споразумения с Русия, „Западът не беше“. САЩ „ блокираха “ договорения край към войната, защото те „ искат войната да продължи „, тъй като постигането на целите на Украйна беше недостатъчно. „Това е война“, обясни Държавният департамент на САЩ, „която е в много отношения по-голяма от Русия, тя е по-голяма от Украйна .”

Тридневната война се превърна в дълга година и половина война, която ескалира в опасната и опустошителна, каквато е днес, защото САЩ забраниха на Украйна да я прекрати при условия, удовлетворяващи я – и я принудиха да се бие срещу Русия в преследване на американските цели. От този момент нататък всички, вероятно стотиците хиляди украински жертви, унищожаването на инфраструктурата и загубата на земя станаха съвместна отговорност на САЩ.

Но нито американските, нито украинските цели са постигнати. Войната върви много зле за Украйна и никаква помощ от САЩ изглежда не променя ситуацията на бойното поле. Украйна продължава да се бори само за да стигне до неизбежен договорен край, който ще бъде трагично по-лош от този, договорен в Беларус и Истанбул.

От 5 юни Украйна хвърли своите обучени от НАТО войски и доставени от НАТО танкове срещу руските отбранителни линии. И според руския президент Владимир Путин през този период от почти два месеца Украйна е понесла над 26 000 жертви, заедно със „стряскащите“ най-малко  20% от доставените от НАТО танкове и бронирани превозни средства през първите седмици на контранастъплението.

По-лошото е, че САЩ насърчиха Украйна да започне контранастъпление и публично излъчиха своя „много добър шанс за успех“, когато сами знаеха, че Украйна е зле подготвена. 

Според репортаж в The Wall Street Journal , „Когато Украйна започна голямото си контранастъпление тази пролет, западните военни знаеха, че Киев не разполага с необходимото обучение или оръжия – от снаряди до бойни самолети – от които се нуждае, за да изтласка руските сили.“ Невероятно, но военните бяха готови да разчитат на „украинската смелост и находчивост“.

Но цялата „смелост и находчивост“ все още се компенсира от липсата на обучение, оръжия и войски. New York Times съобщи на 26 юли, че Украйна е започнала „основния напор“ на своята контраофанзива, „изсипвайки“ хиляди подкрепления в битката, „много от тях обучени и оборудвани от Запада“.

Въпреки че е трудно да се проследи коя атака каква е, през последните дни имаше съобщения за масивни украински загуби. „Таймс“ поставя „основния удар“ на юг от Оре́хов и по-на юг при Роботайн. Опитът за украинско настъпление от Новодани́ловка на юг към Роботайн и Токмак се превърна в това, което един анализатор нарече „вероятно най-лошото бедствие за Украйна от началото на офанзивата“. Друг, позовавайки се на опит за настъпление в „направлението Роботайн -Орехов“, включващ танкове „Леопард“ и бронирани машини „Брадли“, казва, че руските сили са „отблъснали“ опита с „ужасяващи“ загуби за украинските въоръжени сили. Има съобщения за унищожени няколко Леопарда и Брадли, че петнадесет германски танка Леопард и двадесет американски бронирани машини Брадли са унищожени за един ден. Като повече от 200 украински войници са били „загубени“.

На 27 юли, докато „основният натиск“ продължава, Путин заяви , че през последните 24 часа Украйна „използва голямо количество тежка техника, около 50 единици. Около 39 от тях, а именно 26 танка и 13 бронирани машини, са унищожени .“

САЩ притиснаха Украйна, преди войната да ескалира до настоящото опустошение, да продължи да се бие в преследване на целите на САЩ, когато украинските цели бяха удовлетворени и войната можеше да приключи. Това доведе до загуба на животи, загуба на земя и унищожаване на инфраструктура. След това САЩ насърчиха украинска контраофанзива, бидейки наясно, че украинските въоръжени сили „нямат цялото обучение или оръжия… които са им необходими, за да отблъснат руските сили“. Това доведе до ужасяваща загуба на допълнителен живот. 

САЩ преследват политика на личен интерес и собствените си цели, безчувствена и жестока към народа на Украйна.

Тед Снайдър е редовен колумнист за външната политика и историята на САЩ в Antiwar.com и The Libertarian Institute. Той също така често сътрудничи на Responsible Statecraft и The American Conservative, както и на други издания.

Източник - Antiwar.com