Миналата седмица Ройтерс публикува спекулативен текст, според който индийският министър-председател Нарендра Моди може да не присъства лично на срещата на върха на БРИКС в Йоханесбург и освен това Индия не подкрепя разширяването на групата. Независимо от дългата история на Ройтерс в областта на студената война, доверчивите индийски медии се хванаха на въдицата на слуховете.
И това създаде известно объркване, но само за момент. Южна Африка е наясно, че при сегашното състояние на двустранните отношения със САЩ, отличните лични отношения на президента Рампафоса с руския президент Владимир Путин, движението на БРИКС по пътя на „дедоларизацията“ и плановете за разширяване на групата, има големи очаквания за конструктивната роля на Моди, за да се превърне предстоящото събитие в Йоханесбург в исторически крайъгълен камък в световната политика през 21-ви век.
Пространното изказване на южноафриканския външен министър Наледи Пандор по повод доклада на Ройтерс е на място. Пандор заяви: „Говорих с различни колеги в правителството и извън него и всички бяха изумени от този слух. Мисля, че някой, който се опитва да развали срещата ни на върха, създава всякакви истории, които предполагат, че тя няма да бъде успешна.
„Министър-председателят на Индия никога не е казвал, че няма да присъства на срещата на върха. Аз съм в постоянен контакт с министъра на външните работи Джайшанкар. Той никога не е казвал това. Нашите лидери са в контакт и те никога не са казвали такова нещо. Така че всички ние се опитваме да търсим игла в купа сено, от която тръгна този слух.“
До скоро Западът осмиваше БРИКС като неефективна пеперуда, която бие крилата си в празнотата в световния ред, доминиран от Г-7. Но „ефектът на пеперудата“ се усеща днес в прекрояването на световния ред.
Казано по-просто, потокът от събития през изминалата година в ситуацията около Украйна извади на повърхността екзистенциалната борба на Русия със САЩ, което от своя страна предизвика тектонична промяна в международния пейзаж, като един от трансформационните аспекти е възходът на Глобалния юг и неговата все по-важна роля в международната политика.
Администрацията на Байдън не допускаше, че поляризацията с цел изолиране на Русия и Китай ще завърши по този начин. Парадоксално, но „двойното сдържане“ на Вашингтон по отношение на Русия и Китай, залегнало в Стратегията за национална сигурност на администрацията на Байдън, бележи началото на откъсването на Глобалния юг от контрола на големите сили, препозиционирането на международния му статут и роля, и търсенето на стратегическа самоувереност и автономност.
Развиващите се страни печелят пространство за маневриране в играта на големите сили и политическото им влияние бързо нараства. Дипломатическата им независимост и стратегическата им самостоятелност на фона на украинската криза ускориха възхода им като новопоявяваща се сила в световната политика за забележително кратък период от време.
Това, което подтиква 23-те незападни държави официално да се стремят към членство в БРИКС – въпреки че групировката дори няма секретариат – е, че днес групировката се възприема като основна платформа на Глобалния юг, подкрепяща справедлив световен ред и, следователно това е среща за съдбата на човечеството.
Още от самото си създаване БРИКС прояви достатъчно съобразителност, за да не вкарва в дневния си ред никакъв „антизападен“ подход – всъщност нито един от членовете-основатели няма „блоков манталитет“. Но това не попречи на Запада да се почувства застрашен. В действителност това възприемане на заплахата произтича от болезнения страх от изчезване, че четиривековното господство на Запада в политическия и икономическия ред и в международната система е към своя край.
Неомеркантилизмът, който е от решаващо значение за спиране на упадъка на западните икономики, е подложен на фронтално предизвикателство, както наблюдаваме в реално време в Нигер. Без масовото прехвърляне на ресурси от Африка Западът е изправен пред мрачно бъдеще. Ръководителят на външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел изригна в неудобен момент, че Западът, една поддържана градина, е застрашен от джунглата. Атавистичните страхове и инстинкти, заложени в метафората на Борел, са просто зашеметяващи.
Оттук и тази лудост да се провали БРИКС, да се отслаби нейната решимост, да се накърнят имиджът и авторитетът ѝ и да се попречи на набирането на скорост. Уви, същото старо колониално мислене „разделяй и владей“ е в действие, за да засили различията и разногласията между държавите членки на БРИКС.
Спорът за индийската позиция относно разширяването на БРИКС може да се разглежда само по този начин. Миналата седмица, след разпространяването на слухове от Ройтерс, говорителят на индийското външно министерство се почувства принуден да разясни отново и отново:
“Позволете ми да повторя отново. В миналото сме изяснявали нашата позиция. Съгласно мандата, даден от лидерите миналата година, членовете на БРИКС обсъждат вътрешно ръководните принципи, стандартите, критериите и процедурите за процеса на разширяване на БРИКС въз основа на пълни консултации и консенсус. Както спомена нашият министър на външните работи, ние подхождаме към това с отворено съзнание и положителна перспектива. Видяхме някои неоснователни спекулации, че Индия има резерви срещу разширяването. Това просто не е вярно. Така че позволете ми да го кажа ясно.„
Що се отнася до твърденията, че Моди е планирал да пропусне пътуването до Йоханесбург, индийският говорител реагира така: „Бих искал да ви призова да не се доверявате на спекулативни съобщения в медиите. Когато сме в състояние да говорим за, да обявим такива посещения на високо равнище, със сигурност ще го направим и ще знаете, че това е наша практика. За момента бих призовал всички вас просто да бъдете търпеливи и да ни оставите да го обявим в подходящия момент“.
По същия начин англо-американската конспирация, която стои зад заповедта за арест на Путин от Международния наказателен съд, е очевидна. Русия е инициатор на БРИК и първата среща на върха на групировката се състоя в Екатеринбург през 2008 г. [на която, между другото, беше публикувано съвместно изявление, в което се отправя предупреждение срещу глобалното господство на щатския долар като стандартна резервна валута в света].
Путин води неуморна кампания за „дедоларизация“ и днес е най-звучният глас по този въпрос на международната сцена. Прогнозата на Путин получи широко одобрение в Глобалния юг, както е видно от отлива на държави, които избират националните валути за уреждане на взаимните си плащания. Вашингтон е все по-загрижен, че процесът на „дедоларизация“ набира скорост в международната финансова система след прекомерното използване на санкциите и произволното изземване на доларови резерви на държави, с които не се разбира.
Интересен е фактът, че Bloomberg публикува статия за срещата на върха на БРИКС, озаглавена „Този клуб не е достатъчно голям за Китай и Индия“. Тезата в нея е, че „напрежението между азиатските съперници вероятно ще попречи на групата да отправи последователно предизвикателство към Запада“. Това е изтъркан опит да се наблегне на противоречията, съществуващи между Китай и Индия, за да се вбие клин и да се подкопае единството на БРИКС.
Вярно е, че Индия може да има опасения, че Китай ще доминира в БРИКС. Но от друга страна, Китай също така е силен привърженик на разширяването на БРИКС и увеличаването на представителството на развиващите се страни. Не показва ли това стратегическо сближаване?
В основата си, въпреки нерешения си граничен спор, Индия и Китай имат общо виждане, че БРИКС играе съществена роля на глобалната многостранна сцена. Двете страни също така разглеждат БРИКС като платформа за повишаване на своя международен статут и влияние. Това сходство на интересите тревожи Запада.
Мелкулангара К. Бхадракумар (Melkulangara K. Bhadrakumar) е бивш индийски посланик, чиято дипломатическа кариера е посветена на мисии в бившия Съветски съюз и в Пакистан, Иран и Афганистан, Южна Корея, Шри Ланка, Германия и Турция. Анализира външната политика на Индия и Близкия Изток, Евразия, Централна Азия, Южна Азия и Азиатско-тихоокеанския регион.