В продължение на десетилетия западните медии разказват една и съща история за това, че Китай е брутална „диктатура“, чиито хора са убивани от ръцете на престъпния комунистически режим, давайки за пример клането на площад Тянанмън, проява на бруталността на китайското правителство, чиято Народната освободителна армия се  предполага, че е убила много студенти. Наскоро обаче се появи нова книга, която доказва, че тези твърдения са неверни и няма никакви основания за тях, освен стремежите на Вашингтон да опетни имиджа на Китайската комунистическа партия.

Книгата се нарича „Фабрикуването на зверства и тяхното следствие: Как фалшивите новини оформят световния ред“ (A.B. Abrams. Atrocity Fabrication and Its Consequences: How Fake News Shapes World Order, Clarity Press, 2023 ). Книгата на A.Б. Ейбрамс разкрива, че никога не е имало убийства на скандалния площад Тянанмън през 1989 г., както се разпространяваше от западната пропаганда в продължение на десетилетия, и се показва, че цялата афера е просто опит да се покаже Китай като злодей на геополитическата арена. В книгата се подчертава, че на площад Тянанмън не е имало убийства, да не говорим за клане.

Как САЩ успяха да манипулират основния наратив и да накарат милиони и милиони хора да повярват, че Китай е инициирал масово убийство на собствените си хора – млади студенти – като ги смазва с танкове и ги разстрелва с картечници? Отговорът е прост: манипулирането на общественото възприятие чрез пресата. Това може да се направи с помощта на медии и предоставяне на нещата извън контекста или непълни версии на истината.

Например, най-скандалното медийно „документиране“ на престъплението, което някога е съществувало, е видеоклип, показващ как танк се движи срещу лице, за което се твърди, че е бил студент, и точно когато танкът се приближава достатъчно близо до младия човек и спира, видеото е изрязано, като има някакъв текст към него, намекващ или обявяващ, че танкът е прегазил протестиращия. Това, което се намеква с този кадър обаче няма нищо общо с истината. В действителност други протестиращи се втурват  към сцената и  придружават студента да се отдалечи  оттам, докато танкът стои на място и чака студентът да се  махне от пътя му.

В книгата се разказва, че всички действия, извършени от Съединените щати, са били опит да „оправдаят войни за завладяване и експлоатация“ и да генерират печалби от милиарда долари за прословутия военно-промишлен комплекс, както се съобщава от CovertAction Magazine .

Ейбрамс подчерта, че протестите на площад Тянанмън първоначално не са били свързани с натиск заради заемане на прозападна позиция или сваляне на китайското правителство. Техният основен фокус е бил върху укрепването на принципите на китайската комунистическа революция от 1949 г. и справянето с проблема с корумпираните служители, които са се отклонили от маоистките принципи.

Протестите на Тянанмън включват не само студенти, но и значителен брой работници, които проявяват по-силна анти-ККП позиция. Тяхната колективна цел обаче е насочена към установяване на социалистическа демокрация.

В книгата се цитира телеграма от посолството на САЩ в Пекин, която Уикилийкс публикува през 2016 г. Изтеклата информация включва разказа на очевидци – чилийски дипломат и съпругата му, които са присъствали, когато Китайската освободителна армия е пристигнала на площад Тянанмън, за да разпръсне протестиращите. Двамата влизат и излизат от площада многократно без никакъв тормоз и не наблюдават масова стрелба с оръжия по тълпите. По принцип те никога не са виждали употреба на смъртоносна сила.

Нещо повече, книгата цитира бившият шеф на бюрото на Washington Post в Пекин Джей Матюс, който през 1998 г. призна, че „всички проверени разкази на очевидци казват, че на студентите, които са останали на площада, когато войските са пристигнали, е било разрешено да си тръгнат мирно“ .

Цитиран е също и  кореспондентът на Ройтерс  Греъм Ърншоу, който е прекарал нощта на 3 срещу 4 юни в центъра на площад Тянанмън и е съобщил, че повечето от студентите са напуснали площада мирно, а останалите са били убедени да направят това.

Както е обичайно, основният източник, който западните медии са използвали, за да твърдят, че се е случило клане, е бил анонимен студент от университета Цинхуа, който  твърдял такива неща пред хонконгската преса, което след това стигна до британските медии.

Освен това кореспондентът на БиБиCи в Пекин Джеймс Майлс също казва, че няма клане: „Западните репортажи оставиха погрешно впечатление, докато на протестиращите, които все още бяха на площада, когато армията пристигна, след съответните преговори им беше позволено да напуснат“.

Разказът за станалото е бил неадекватен, тъй като протестиращите на площада са обрисувани като жертви на престъпление, което никога не е било извършено. Книгата подчертава, че онези, които са загинали в Пекин по време на събитията, са загубили живота си в улични битки между Китайската освободителна армия и бунтуващи се далеч от площада.  Доклади на Държавния департамент на САЩ подчертават, че невъоръжените офицери на Китайската освободителна армия са били атакувани с бензинови бомби, изгаряйки много живи.

Уйгури, другото „престъпление“, извършено от Китай

Измамата, изградена около площад Тянанмън беше част от плана за американски медийни кампании, целящи да покажат китайското правителство в лоша светлина и затова като Вашингтон продължава да обвинява Пекин в извършване на геноцид и срещу уйгурския народ в провинция Синдзян.

В книгата обаче се подчертава, че твърденията за така наречения уйгурски геноцид не се основават на нищо друго освен на хардлайнери от екстремистки групи, финансирани от САЩ. Именно тези групи са финансирани от Националния фонд за демокрация, свързан с ЦРУ, който е натоварен да извърши това, което прословутата шпионска агенция бе правила сама под прикритие в продължение на десетилетия.

На фона на американските твърдения, че Пекин извършва геноцид на уйгурите, уйгурското население в Синдзян отбеляза между 2010 г. и 2018 г. увеличение от 25%, вместо да намалява. Дори съоръженията, за които Западът твърди, че са „концентрационни лагери“, в които уйгурите са убивани масово и са им „промивани мозъците“ или „индоктринирани“ се оказва, че са били логистичен парк, обикновен център за задържане и начални и средни училища.

Синдзян изглежда добре, безопасно и сигурно и всички хора, с които разговарях, изглеждаха щастливи от това, казва бившият офицер от лондонската столична полиция Джери Грей, който прекара много време в пътуване в Синдзян.

„Уйгурите в Китай се увеличават по-бързо от мнозинството китайци хан, отчасти защото не са подчинени на изискването на политиката за едно дете, за тях са построени 20 000 джамии […] Уйгурските деца могат да влизат в топ университетите по-лесно от китайците хан, имат месни храни, приготвени за тях в столове, имат място за молитва в студентските кампуси“, ​​казва Даниел Дъмбрил, канадски бизнесмен и китайски политически анализатор.

„Представянето на противник като извършващ груби престъпления, особено когато някой възнамерява да започне военни действия или други враждебни мерки срещу него, винаги е било ефективно средство за  получаване на подкрепа от общественото и международно мнение и оправдаване на действията на [американската империя]“, каза Ейбрамс в неговата книга.

Югославия

Книгата хвърля също така светлина върху американската пропаганда на обвинения за геноцид в Косово и други меса, насочена през 1990-те години върху сръбския лидер Слободан Милошевич, социалист, който се опитваше да запази цялостта на Югославия.

Милошевич  искаше да запази единството на Югославия и да предотврати нейното разпокъсване. Това усилие беше водено от желанието му да противодейства на потенциалното разширяване на влиянието на западните нации и установяването на американски военни бази в стратегически жизненоважен район.

Интересното е, че най-тежките случаи на етническо прочистване по време на войната всъщност са били извършвани от хърватите чрез операция „Буря“, план, разработен от ЦРУ.

Администрацията на Клинтън допълнително предостави подкрепа на Армията за освобождение на Косово, която се стремеше да създаде етнически хомогенна албанска държава. Това начинание бе насочено срещу сърбите и други малцинствени групи.

Финансирането от търговията с наркотици изигра значителна роля в поддържането на Армията за освобождение на Косово, което принуди Държавният департамент да я определи като „терористична организация“. Съветът на НАТО определи АОК като основния подбудител на насилието в Косово.

Разказът за геноцида и сърбите, ръководещи концентрационните лагери, отново се основава до голяма степен на свидетелството на човек, който открито призна, че не е бил свидетел на никакви убийства – репортерът пропагандатор Рой Гутман. Този разказ в крайна сметка беше дискредитиран, когато британски журналист посети предполагаем лагер на смъртта, откривайки, че това е място, в което хората доброволно са потърсили убежище от конфликта в околните селища.

Югославия беше изключително успешна държава, която обедини редица съвременни балтийски нации под знамето на комунизма и бе уищожена, когато Съединените щати и НАТО поведоха война срещу нея, убивайки стотици цивилни в прословутите бомбардировки, която трябваше да „посеят демокрация“ там.

Сирия

Същият човек, който с пропагандните си измислици даде основание за нападението над Югославия и нейното разпадане, почти успя да направи същото със Сирия. Репортерът пропагандатор Рой Гутман изигра основна роля в друга подобна война, започнала повече от десетилетие по-късно срещу сирийския президент Башар Асад.

Пропагандните усилия, полагани от Гутман, бяха подобни на тези, които той правеше по-рано, като разпространяваше истории за масови убийства на хора от сирийското правителст без никакви доказателства, подкрепящи тези твърдения.

Западните медии и режими лъжливо обвиниха Башар Асад в извършване на атаки с химически оръжия срещу собствения му народ, докато атаките вероятно са били извършени от подкрепяни от САЩ терористи.

Още през ноември уебсайтът Grayzone публикува серия от данни от изтекла информация, които разкриват как висши служители на Oрганизацията за защита от химическо оръжие са цензурирали истината за това кой е извършил тези атаки в сирийския град Дума.

В своето разследване уебсайтът заявява, че „в първите дни на разследването на Oрганизацията за защита от химическо оръжие за предполагаема химическа атака в Дума, Сирия, експерти токсиколози изключиха хлорния газ като причина за смъртта на повече от 40 цивилни, съобщени на местопроизшествието.“

Корейската война: Още едно „зверство“

Корейската война, в която участваха Съединените щати и завърши с разделянето на един народ на две части, беше представена на обществеността като „хуманитарна интервенция“, целяща спасяването на местното население от комунистическите сили. За да наложи този разказ Пентагонът спонсорира пропаганден филм, озаглавен Престъплението на Корея,  разказан от Хъмфри Богарт. Този филм невярно приписва зверствата, извършени от южнокорейското правителство с подкрепата на САЩ на Корейската народнодемократична република.

Този разказ придоби популярност в американските медии и значително засили възприемането на войната като „морално оправдана“. Влиятелна информационна колона на списание Tie , озаглавена „Варварство“, подкрепи това пропагандно възприятие, говорейки за комунистическо клане в Теджон, което последващи разследвания разкриха, че всъщност е извършено от южнокорейски войски, съюзници на САЩ

Чарлз Е. Потър, председател на сенатската подкомисия по корейските жестокости и назначен от сенатор Джоузеф Маккарти, известен с маккартизма, който е отговорен за преследването на всеки, който дори се смята, че е свързан с някоя лява организация или има леви убеждения, подчерта нечовешките действия, извършени от противниците на САЩ. Той разказа ужасяващи истории за отношение към военнопленници от страна на противниците на САЩ в Корея като например случай с „червена китайска“ медицинска сестра, използваща градинска ножица, за да отреже пръстите на крака на болен без анестезия и американски военнопленници, подложени на изтезания с бамбукови копия и затваряне в малки железни клетки до смърттта им след заразяване от червеи на техните очните  кухини.

Разказите обаче, представени от Чарлз Е. Потър, противоречат на свидетелствата на американски и британски военнопленници, които посочват, че отношението към тях от похитителите като цяло е било прилично, въпреки че е трябвало да посещават лекции по комунизъм.

Междувременно управляваните от САЩ лагери за военнопленници подложиха затворниците от КНДР и Китай на жестока бруталност. Тези затворници са били изклани за пеене на революционни песни и подложени на насилствена принуда да се откажат от репатриране в родните си места. Тази стратегия имаше за цел да спечели точки за пропагандата на Студената война като изобрази бягството на Запад като желание, породено от възприеманото превъзходство на неговата политико-икономическа система.

Кампанията на пропаганда срещу КНДР се разпростря и през 21-ви век с все по-екстравагантни измислени истории, които я представят  в негативна светлина. Много от тези истории бяха разпространени от дезертьори от КНДР, някои от които бяха повлияни или стимулирани от Южна Корея и вероятно от ЦРУ.

Шин Донг-хюк, един такъв беглец си сътрудничи с кореспондента на Вашингтон Пост Блейн Хардън, за да напише изключително успешната книга „Бягство от лагер 14: една забележителна одисея от Северна Корея към свободата на Запад“ ( Escape From Camp 14: One Man’s Remarkable Odyssey from North Korea to Freedom in the West).  По-късно обаче се оказа, че тези разкази са измислица.

Йонми Парк, друга дезертьорка, която взема хонорар за реч от 12 500 долара в западни медии, дори разказа нелепа история за това, че майката на нейния приятел е била екзекутирана, защото е гледала холивудски филм.

Лий Сун-ок, още един беглец свидетелства пред комисия на Камарата на представителите на САЩ през 2004 г., че е била свидетел на измъчвания и изгаряния на християни в политическите затвори на КНДР. Ръководителят на Севернокорейската асоциация на дезертьорите Чанг Ин Сук обаче опроверга това, твърдейки, че Лий никога не е бил политически затворник.

Ейбрамс отбеляза, че изфабрикуваните доклади за държавните екзекуции на  видни фигури в КНДР често съвпадат с изненадващото повторно появяване на тези предполагаемо починали лица пред камерите.

В репортаж на CNN от май 2015 г. се твърди, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е наредил отравянето и убийството на леля си Ким Кьонг Хуи. Г-жа Ким обаче се появи публично през януари 2020 г., показвайки невярността на това твърдение.

Авторът на книгата за фалшификациите на американската пропаганда А. Б. Ейбрамс предполага, че тези фалшиви свидетелства на дезертьори и предубеденото медийно отразяване са били възприети на Запад поради „потвърждаването“, което са предоставили на представата за западното превъзходство над най-малко западната държава. Освен това те често служат като оправдание за враждебна политика, включително икономически санкции срещу КНДР.

Книгата говори за демонизирането на руското и виетнамското правителство, както и на Либия и Ирак в опит да се оправдае войната в Персийския залив, като същевременно показва истината за многобройни случаи на американска пропаганда, насочени към очерняне на нейните врагове и запазване и поддържане на еднополюсната система. 

Разказването за безбройните престъпления, извършени от Съединените щати, не е изненадващо за мнозина, тъй като последните го правят от десетилетия и продължават да го правят, използвайки властта си върху медиите, за да си осигурят морална позиция над своите геополитически врагове.

Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.

Източник - Al Mayadeen