Днес се навършват 100 години от рождението на научния ръководител на моята дипломна работа и на моята дисертация проф. д-р Любомир Драмалиев. Още в последния месец на моите студентски години той ми предложи да кандидатствам и да стана негов аспирант (докторант) в отдел „Философия и социология“ на Института за съвременни социални теории, който наред със Софийския университет беше неговото работно място. Веднага се съгласих, въпреки че имах още две съблазняващи предложения за научна работа и за дейност в държавни институции и никога не съжалих за това. Първите си стъпки в науката направих под негово ръководство. Станах негов докторант, защитих и след това продължихме да взаимодействаме и работим заедно. Това предопредели посоката, в която тръгна моя живот, предопредели моята съдба, за което съм му безкрайно благодарен. Ето кратка описание на неговия живот.
За много студенти, завършили Софийския университет „Св. Климент Охридски“, той беше един от запомнящите се преподаватели на Философския факултет, макар че е започнал трудовата си кариера в Юридическия факултет като асистент по право (1952). Името му обаче остава трайно свързано с етиката – с нейното изследване, преподаване, утвърждаване като академична дисциплина и не на последно място – с безусловното практикуване на етика в живота си.
Той става редовен преподавател във Философски факултет, Катедра по логика, етика и естетика (1962–1988), където е избран за доцент по етика (1972) и професор по етика (1979). Същевременно (като съвместител) завежда секция „Етика“ в отдел „Съвременни философски и социологически теории“ на Институт за съвременни социални теории (ИССТ) при президиума на БАН (1969-1978). След това е съвместител – ст.н.с. I ст. – в Институт за международни отношения и социалистическа интеграция (ИМОСИ) към БАН (1982–1985). Преподавал е също и във ВА „Г.С. Раковски“(1970-1973); Висша специална школа на МВР (1976); ВСУ (Варненски свободен университет); ЮЗУ (Югозападен университет)(1992-1999). Заедно с това е бил заместник председател на Българската асоциация по политически науки (1975–1978); член на Комисията по култура и културно сътрудничество при Националния комитет за европейска сигурност (1977-1985); член на редколегията на сп. „Славяни“ (1978–1982); сътрудник на множество авторитетни списания – „Младеж“, „Български журналист“, „Славяни“ – и вестници – „Народна култура“, „Работническо дело“ и др.
Научните интереси на проф. Драмалиев са в областите на етиката, културологията, политологията, международните отношения и дипломацията, духовното и духовността, интердисциплинарните изследвания. Научната му дейност включва авторство на над 140 публикации в страната и чужбина, както и на лекционни курсове: Етика, Основи на етиката и правото, Философия на интеркултурността и др. Научен ръководител е на шест успешно защитили аспиранти (докторанти).
Трудовата дейност на проф. Драмалиев не е свързана само с преподаване. Първо той е бил представител на България в Международен съюз на студентите – МСС (1957-1962) и е избран за секретар на този съюз (1958-1959). После е бил постоянен представител на България в ЮНЕСКО – Париж (1964-1968), а също и заместник председател на Националната комисия на България за ЮНЕСКО (от 1973).
Той е организатор и участник в повече от 120 международни конгреса и конференции в страната и чужбина, между които: девет сесии на Генералната конференция на ЮНЕСКО; пет световни конгреса на Международната асоциация по политически науки; три световни конгреса на Международната асоциация на философските общества (FISP); три световни конгреса на Международната социологическа асоциация; четири световни фестивала на младежта и студентите.
Може би заради богатия натрупан опит на международната сцена проф. Драмалиев не беше типичен преподавател, ограничен в тясна академична кариера и модел на общуване.
Беше човек със свободно мислене и се открояваше с дълбоките си познания в различни области: философия, право, културология, история, дипломация, изкуство, езици.
Беше получил добро образование – немско училище, а после – право в СУ и доктор по философия.
Беше специализирал в Лондон, Париж и Москва.
Беше обиколил света – не само като учен, но и като младежки деятел и дипломат.
Беше полиглот – владееше английски, немски, френски, руски, с които боравеше свободно.
Беше ерудит – имаше проницателен поглед и любопитство към природата, света и хората.
Беше любопитен – отиде си с нестихващо удивление и почуда към нещата, които го заобикалят.
Беше широко скроен, но някои неща не прощаваше.
Беше лоялен.
Беше голям почитател и познавач на класическата музика, както и на джаза.
Беше любител на хубавата храна и напитките, които й подхождат.
Той ни напусна преди 10 години – на 1.1.2013 г., в навечерието на своята 90 годишнина. Но човек съществува докато има хора, които да си спомнят за него. Да почетем паметта му и да помним Любомир Драмалиев!
