Във вторник президентът на Литва Гитанас Науседа внезапно оттегли предишните си опасения за присъствието на „Вагнер“ в Беларус, по-малко от седмица след като страната му се присъедини към Полша и другите балтийски държави, настоявайки Минск да изгони тези бойци от територията си. Въпреки че преди това твърдеше, че смъртта на ръководителя Евгений Пригожин няма да намали заплахата, която се предполага, че представлява тази група, Bloomberg съобщи, че сега той е заявил, че тя вече е намаляла.

 Последната оценка на Науседа е, че „ситуацията не се е изострила. Виждаме известно объркване в рамките на „Вагнер“ след смъртта на Пригожин. Ако ситуацията се усложни, трябва да действаме. Ако ситуацията остане непроменена или се стабилизира, трябва да действаме по друг начин. Никой не иска да затваря границите единствено заради спортния интерес“. Това заслужава внимание като новина не само защото е пълен обрат в позицията на страната му, но и защото противоречи на реториката, прокарвана от управляващата партия на съседна Полша.

Партията „Право и справедливост“ (ПиС) поставя на предстоящите избори на 15 октомври изцяло въпроса за националната сигурност в опит да спечели достатъчно предимство пред съперниците си, за да не се налага след това да обмисля сформирането на коалиция с антисистемната партия Конфедерация. За тази цел те раздухаха заплахата, която според тях Вагнер представлява за Сувалския коридор, въпреки че това беше опровергано по-рано от Ню Йорк Таймс, а сега и от не кой да е, а от лидера на другата членка на НАТО – Литва.

Затова за ПиС ще бъде много по-трудно да продаде този разказ, особено след като президентът на Беларус А. Лукашенко изненадващо предложи сближаване с Полша миналия месец, а след това впечатляващо отказа да реагира прекалено остро на случайното нарушаване на границата на страната му от страна на Полша миналата седмица. Всички тези събития възпрепятстват евентуалния заговор на ПиС, за който предупредихме, да окаже натиск върху Литва, за да наложи отново блокада на Калининград от миналото лято под този претекст.

 Макар Литва да споделя загрижеността на Полша, че евентуалното възобновяване на преговорите по-късно тази година за прекратяване на руско-натовската война в Украйна може да доведе до „продажбата им“ от страна на САЩ, тя изглежда е загубила интерес да се опитва да компенсира този сценарий чрез нова блокада.

Има три потенциални причини за това: 1) неотдавнашните провокации не успяха да предизвикат ескалация на марионетната война; 2) Киев очевидно планира да продължи конфликта и през следващата година; и 3) Вилнюс може би не вярва истински на Варшава.

В реда, в който бяха споделени, скорошните ми анализи тук и тук потвърждават, че псковската и румънската провокация не успяха да подмамят Русия и НАТО да ескалират съответно срещу другата страна. Що се отнася до второто, тези анализи (тук и тук) твърдят, че Киев е готов да привлече повече свои хора в страната и съответно в чужбина, за да поддържа конфликта през цялата зима. В същото време последната точка е, признавам, спекулативна и току-що беше представена от високопоставен беларуски военен.

Руската агенция ТАСС съобщи, че Андрей Богодел, който е заместник-началник на катедрата на Генералния щаб на въоръжените сили във Военната академия на Беларус, е споделил следната оценка:

„Всеки военен отлично разбира, че Сувалкинският коридор не преминава само през територията на Полша, където всъщност няма големи транспортни артерии, а само блата. Той се намира по-далеч на северозапад, през територията на Литва. Това обяснява защо Полша постоянно подклажда напрежение, за да навлезе на територията на Литва и да окупира Вилнюската област, уж с цел да защити тази земя.“

С други думи, наскоро опроверганите опасения на Полша относно присъствието на Вагнер в Беларус може да са уловка за неофициално разширяване на предвидената „сфера на влияние“ на Полша в Централна и Източна Европа и „Инициативата за три морета“.

Истината е, че първите две възможни причини са по-достоверни от последната, макар че това не означава, че твърденията на Богадел нямат основание. Литва вероятно е осъзнала, че всяка потенциална антируска провокация от нейна територия може да има обратен ефект, а освен това би била излишна сега, когато Киев прави осезаеми стъпки за увековечаване на прокси войната. Въпреки това тя може да се почувства неудобно и от потенциалния полски натиск да приеме нейни войски под този претекст.

В Литва вече са разположени многонационални бойни групи на НАТО, включително американски войски. Наскоро Германия също изрази интерес към постоянно разполагане на 4 000 свои войници в тази страна. Всичко това е повече от достатъчно, за да убеди населението на страната, че Русия няма да я нападне. Следователно постоянното настаняване на значителен брой полски войски не би било необходимо и би могло да доведе до риск от съживяване на неприятни спомени от междувоенния период.

 Великото литовско княжество е „младши партньор“ на Полша в продължение на векове, което предизвиква все по-голямо неудобство у елита на страната, а в крайна сметка и у масите, а историческата столица Вилнюс е окупирана от полските войски малко след Първата световна война, когато двете страни възвръщат независимостта си. Възможността за де факто постоянно разполагане на полски военни сили там би могла разбираемо да разгневи местните жители и евентуално да доведе до още един разрив в НАТО, като по този начин добави контекст към оценката на Богадел.

Независимо дали някой вярва на възгледите му, не може да се отрече, че Литва просто внезапно престана да всява страх от присъствието на Вагнер в Беларус и това накара мнозина да търсят обяснение. Повече от вероятно е за това да са отговорни осезаемите стъпки, които Киев предприема, за да увековечи прокси войната и през следващата година, но също така е възможно Вилнюс вече да няма истинско доверие на Варшава. Във всеки случай ПиС със сигурност ще бъде недоволен, след като Вилнюс току-що развенча един от най-добрите си предизборни наративи.

Ендрю Корибко е американски политически анализатор и журналист с полски и словенски произход. Член на експертния съвет към Института за Стратегически Изследвания и Прогнози в Руския университет на дружбата на народите в Москва. Автор на книгата „Хибридни войни: непряк адаптивен подход към смяна на режимите”, посветена на събитията в Сирия и Украйна.

Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.

Източник - Бюлетинът на Ендрю Корибко