В интерес на САЩ е да въвлекат Иран в продължителна война с Турция, подобна на тази от 80-те години на миналия век, която ще обезкърви и двете страни, като същевременно ще раздели региона. Ислямската република не бива да се хваща в безпрецедентно опасния геостратегически капан, който ѝ е заложен.

Напрежението в Южен Кавказ нараства, след като Армения и Азербайджан се обвиниха взаимно, че подготвят нов конфликт за Карабах . На фона на тази опасна динамика руско-арменските отношения се влошиха, докато Ереван се обръща към Запада, след като осъзна, че никога няма да подмами Москва да започне война срещу Азербайджан. Руското външно министерство реагира на това, като извика арменския посланик, за да се оплаче от недружелюбните стъпки на страната му през последната седмица.

Западът използва ултранационалистическите настроения в Армения, за да провокира голям конфликт по южната периферия на Русия с очакването, че Москва или ще бъде въвлечена в сблъсъка поради ангажиментите си за взаимна отбрана към Ереван чрез ОДКС, или ще дискредитира гореспоменатия блок, като остане неутрална. Вторият сценарий е най-вероятен, тъй като Русия не иска да отклони своите сили от СВО в Украйна и се притеснява да не рискува война с турския съюзник на Азербайджан.

Горепосоченото обяснявава защо Кремъл вероятно ще се задоволи с дискредитирането на ОДКС като „по-малкото зло“ в отговор на дилемата, която Западът създава. Иран би постъпил добре, ако следва примера на Русия и избягва да бъде въвлечен в нов конфликт за Карабах, въпреки че остава неясно как ще реагира Техеран, ако избухне нова война. Тази несигурност се дължи на съобщенията , че той е предупредил Азербайджан да не атакува Армения и последното видео на IRGC, показващо намерението му да помогне на последната.

Привържениците на интервенцията твърдят, че Азербайджан е израелска марионетка, на която трябва да бъде даден урок. Те също така добавят, че Зангезурският коридор, който Баку предвижда да пусне през южната арменска провинция Сюник, ще засили турското влияние по северната периферия на Иран в Южен Кавказ и Централна Азия, поради което се предполага, че Ислямската република трябва да се намеси, за да го спре. И двата аргумента са погрешни, както ще бъде обяснено.

Въпреки че „Азербайджанско-израелският „Обединен фронт“ срещу Иран повдига някои сериозни въпроси “, никой не трябва да се подлъгва по антиционистките демагози твърдящи, че Азербайджан е марионетка на Израел. Предходният анализ (към който е хипервръзката) описва подробно причините за фактическия съюз между тях, като подчертава споделените им опасения за регионалната сигурност. Азербайджан има суверенното право да развива връзки от всякакво естество с когото пожелае и доказа своята независимост, като не санкционира Русия въпреки натиска на Запада.

Що се отнася до втората точка, „Средният коридор “ на Турция, който минава през Южен Кавказ и Централна Азия, вече е в сила поради правата за логистичен транзит, които по-рано получи от Грузия, като по този начин прави спорна обосновката, че Иран помага на Армения, за да спре Зангезурския коридор. Вярно е, че това разпространение на турското влияние в тези региони ще се ускори, ако този проект започне да се реализира, но Иран не е в състояние да спре тази цялостна тенденция, а само евентуално да я забави, но с огромна цена за себе си.

Преминавайки към последствията от военна намеса в подкрепа на Армения, най-очевидното е, че Иран ще рискува война на два фронта с Азербайджан и с турския си съюзник. Тъй като последният е член на НАТО и разполага с втората по големина армия в блока, Ислямската република ще трябва да се подготви за интензивен и потенциално продължителен конфликт, който може да наподобява този, който тя последно води с Ирак през 80-те години на ХХ век. Достатъчно е да се каже, че хуманитарните и икономическите последици биха били също толкова опустошителни.
Освен това Иран ще помогне на най-новия съюзник на Запада в региона, след като Армения де факто дезертира от руската ОДКС, а това може да накърни антиимпериалистическата му репутация, изградена от 1979 г. насам. Правният претекст, който се използва от поддръжниците на интервенцията, твърдящи, че Техеран трябва да гарантира целостта на границите на Армения, е идентичен с реториката за „ред, основан на правила“, на САЩ. Той е и лицемерен, ако си спомним за иранската окупация на иракския полуостров Ал Фау в края на 80-те години.

Тогава Иран отблъсна иракските нашественици и премина в настъпление, за да гарантира обективните си интереси в областта на националната сигурност. Азербайджан може да се изкуши да направи нещо подобно в арменската провинция Сюник, ако враждебните действия се възобновят. Точно както Ирак нахлу в Иран по етнически иредентистки причини, след като се възползва от вълненията, съпътстващи Ислямската революция, така и Армения нахлу в Азербайджан по абсолютно същите причини, след като се възползва от разпадането на Съветския съюз.
Като се има предвид погрешният характер на аргументите, които агитират за иранска намеса в подкрепа на Армения, и катастрофалните последици, които биха могли да настъпят, ако това се случи, Техеран би трябвало да помисли два пъти за разумността да се забърква в нов карабахски конфликт. В интерес на САЩ е да въвлекат Иран в продължителна война с Турция, подобна на тази от 80-те години на миналия век, която ще обезкърви и двете страни, като същевременно ще раздели региона. Ислямската република не бива да се хваща в безпрецедентно опасния геостратегически капан, който ѝ е заложен.

Следвате „Клуб 24 май“ в Телеграм.

Източник - Бюлетин на Ендрю Корибко