Петър-Емил Митев. 2023. Карл Маркс и след него… Издателство „Изток-Запад“, С., 352 стр.
Големите личности си отиват, но написаното от тях ни кара да размишляваме, да се връщаме към него, да го съпоставяме с други изследвания и още по-високо да го ценим. Така е и с Карл Маркс, а за съжаление – вече и с проф. Петър-Емил Митев.
Така се случи, че неговият анализ и синтез на обширното творчество на Карл Маркс и на неговите „наследници“ ни се представи от издателство „Изток – запад“ броени дни преди кончината на автора.
„Карл Маркс и след него…“ е не само опит да бъдат разгадани загадките около „енигмата Маркс“ и неговите идеи – такива опити е имало и ще има стотици – но е най-дълбок „сондаж“ на творчеството на класика чрез „сечивата“ на един зрял мислител – Петър-Емил Митев.
Ако наистина „науката е сандъче с работни инструменти“ (както твърди Джоан Робинсън), Петър-Емил Митев не веднъж е доказвал способностите си да разчупи и най-твърдите „научни“ скали. Прави го и тук по най-категоричен и най-убедителен начин. И не само това, но за възхищение е начинът на автора да представи и обясни своите изводи по един най-четивен и прекрасен български език.
„Карл Маркс и след него…“ по никакъв начин не се вписва в тривиалните писания от типа „какво по-умно нещо бих написал, ако бях Карл Маркс“ (характерни за част от представителите на „умерената“ левица), нито пък от типа „Маркс е злодей и всичко негово е грешно“ (характерни за фундаменталистите от десницата). Не, книгата е уникална като архитектура и богатство на идеите, оценките и изводите!
В центъра на изследването е поставено политическото наследство на марксизма. Само ще си позволя да припомня, че социологическото наследство на марксизма бе анализирано в една негова предходна монография от 1984 г. – „От социалния проблем към светогледни открития. Евристичната логика в историята на марксистката философия“. Логическата връзка между двете книги лесно може да бъде проследена, още повече че в новата книга социологията на марксизма е доосмислена през фокуса на политическата наука.
Архитектурата на онова, побрано между двете корица на книга, е амалгама от най-разнообразни и драматични въпроси на съвременната левица. И „Енигмата „Маркс“, и „Фридрих Енгелс на 200“, и – внимание, нещо особено актуално! – „Социализъм и демокрация. Карл Кауцки и Едуард Бернщайн“, и вълненията на „Червената Роза“ (Роза Люксембург), и анализите на ленинизма, троцкизма и сталинизма (че кой не се интересува от тях?!), и на политическия и икономическия „постмарксизъм“, та чак до китайския марксизъм (някои от изследваните документи и досега не са достъпни на български език), всичко това е най-висококачествена „храна“ за жадните млади леви хора в България (Петър-Емил Митев наистина я посвети на младите поколения български социалисти), като менюто и съставките са нещо наистина модерно, заредено с „духа на левицата от ХХI век“. И защо само за тях, понеже самият автор предупреждава че „четенето на тази книга предполага свобода от идеологическа предубеденост и политически пристрастия“.
Тя се вписва в научните дискусии, без да претендира за абсолютна истина, единствено с убеждението, че марксизмът не е догма, а научен метод и това разбиране е отличавало неговите най-видни застъпници.
Не е тук мястото, нито пък е възможно да се преразказват всички идеи, които Петър-Емил Митев е развил в книгата си. Но е наложително да се повтори онова, което той държеше да се каже – че не избягва темата про Маркс и контра Маркс. „Книгата е про. Тя е трипластова, т.е. Маркс е защитен по три различни начина. Единият е чрез анализ на неговата собствена теория. Вторият е чрез преглед на неговите наследници през ХХ-Х1 век. И третият е чрез анализ на дебатите, породени от първия том на „Капиталът“ 50, 100 и 150 години след неговото излизане. Това е контекстът. Това е схемата на книгата, която определя нейното съдържание“.
Мнението на специалистите е че книгата не само продължава марксистката политическа традиция, но я и надгражда. За да ме разберете, ще цитирам част от заключението: „Аргументацията на Маркс запазва валидност. Противоречието между обобществяването на производството и частната форма на присвояване достига своя зенит. Обобществяването се измерва с мащабите на глобуса. Частната форма на присвояване води до патологична поляризация. И все пак има едно „но“…Маркс не е предвидил възможността да възникне алтернатива. Онзи сценарий, който незабравимият Бернард Мунтян беше нарекъл „50 на 50“. Вторите 50 процента са възможното саморазрушаване на обществото и човека. Въпросът е не само в мощта на противодействието, а в неговите предпоставки.“
Силата на великите учени като Маркс и Митев е в това, че разрушават широко разпространената и дълбоко невярната „линейна логика“ на историята: „от лошо към добро, от добро към по-добро“. Силата на идеите – на идеите на социализма през ХХI век – е в това, че могат да предложат модел за елиминиране на вторите 50 процента, към които уверено крачим.
