Даниел Рондо. „Механизмите на хаоса“, превод от френски
Авторът на тази забележителна книга е френският писател Даниел Рондо. Той е роден през 1948 г. и е член на Френската академия. Написал и публикувал повече от 30 книги с романи, есета, автобиографии и биографии, пътеписи, литературно-исторически изследвания. Рондо е популярен във Франция писател.
„Механизмите на хаоса“ е посветена на един изключително важен за Франция, а и за цяла Западна Европа проблем за ислямизирането на европейските нации и изгубването на тяхната идентичност под влияние на промяната на етническата структура на населението и утвърждаването на мултикултурализма като основен принцип във френската култура и културите на почти цяла днешна Европа.
Заглавието на романа е показателно за реалностите в Европа. Породен е един твърде сложен и тревожен проблем, чието зачатие е в началото на ХХ век, ала особена сила придобива след Втората световна война. Тогава Западна Европа предпочете в нейното възстановяване и икономическо въздигане да бъде привлечена евтина работна ръка от предишните й колонии и от Турция. Тази работна ръка е предимно ислямско население, което въпреки усилията на колонизаторите може да се е променяло в културно и религиозно отношение, но е запазило верското си съзнание и има определено неприязнено отношение към предишните си колонизатори. То не винаги се проявява, ала днес постепенно се задълбочава и се превръща в открита вражда, която подклажда бъдеща неотменима война. Още повече, че с времето раждаемостта на преселените етнически народи бързо се увеличава и започва да стеснява местното изконно население.
Даниел Рондо пише за това как Франция осмисля проблема и го използва в свой интерес. В романа той започва да се осъзнава като опасност от асимилация на френската нация от ислямските народи, които живеят с нея. Но френското общество и неговите политици и държавници, а и служителите в т. нар. тайни служби повече се интересуват от други неща и се надяват чрез сложни политически и военно-политически средства да наложат властта си в техните държави, но не и в своята. Защото за тях по-важно е да държат в ръцете си незаконните трафици на хора и търговията с наркотици и оръжие, отколкото да установят справедлив обществен ред и да гарантират както своето, така и на африканските преселници бъдеще.
Така писателят подчертава, че реалният враг на Франция и френската нация не е самият ислям и неговите носители като религия и нравственост, с които живеят и осмислят живота си. По-скоро проблемът се задълбочава, защото вместо търсене на реален изход се водят ожесточени борби, битки и войни между криминални структури за контрол върху контрабандата на наркотици и артефакти с историческо значение. Властта, било официално, било чрез отделни свои функционери участва в контрабандата. А това е съучастие в работа, която самата власт преследва чрез закона. Така тя корумпира тези, които би трябвало да сдържа и насочва към съзидание и полезна работа за общо благо.
Даниел Рондо описва едно разпадащо се общество, което обаче не се осъзнава дори и чрез тези, които трябва да го усетят първи, за да му сигнализират и го подготвят за съпротива.
Главният герой, който води повествованието, е археолог, участвал в разкопки в арабския свят, познавач на артефактите, човек с връзки с представители на тайните френски, турски и арабски служби, изпълнител на различни общи поръчки. Но човек интелигентен, умен, разумен, виждащ и разбиращ какво се случва и какви са тенденциите в това, което западноевропейският свят преживява. Той участва във всичко това, но вижда неговата порочност, престъпност и безнравственост. То е толкова широко разпространено, толкова много хора участват и целият този свят е толкова организиран, със своя йерархия, морал, начин на мислене и поведение, че сякаш е невъзможно да му се окаже съпротива, камо ли да бъде разрушен.
Описаният в романа свят е намерил начините за разпределение на благата, които се натрупват като богатства и власт. Тези начини могат да се обобщят като насилие, измами, злепоставяния, убийства. Пазарите са точно разпределени. Всяко преразпределение е война, атентати, проливане на кръв. Но то означава, че вече съществува друго съотношение на силите, появили са се нови господари, разместили са се социалните пластове.
Така живее капитализмът. Това е, така да се каже, неговото истинско лице. Другото е прикриване на същността, имитация на справедливост, нравствени принципи, солидарност.
Официалната държава се е изгубила, превърната в параван за войните, които се водят в националното общество и между световете на човечеството.
Франция се опитва да задържи влиянието и господството си в Африка и сред арабите – особено тези от тях, които са били под нейното колониално управление. Но тя постоянно го губи, защото, както показва авторът в романа, тя използва това влияние и съзнанието си за право на господство върху тези държави не заради това да може да помогне в изграждането им и да им помага да подобряват живота на населението, а за да задържи каналите, чрез които да поставя начело на властта удобни послушници, корумпирани и развратени хора. И то за да се гарантира овладяването трафика на всичко онова, което уж е забранено със закони, но заради несметните богатства, които носи, се обгрижва с особено внимание.
Отслабената и корумпирана, френска администрация трудно се справя с възникващите все повече и повече усложнения в дипломатическите и политическите отношения на Франция с афро-арабския свят. Чиновниците, но и висшите служители дори от най-висок ранг също са настроени да се грижата единствено за себе си и да търсят личните си изгоди, а не хармонията и разбирателствата в света. Великата държава Франция е все по-безпомощна и все по-малко в състояние да се справи с тези предизвикателства. Затова облагодетелства ту на едни, ту на други крила и престъпници, за да всява раздори помежду им. Истинският резултат обаче е, че съвсем се обърква и почти нищо не е способна да контролира и направлява. И как да го направи, когато целта й не е съзидателна, а само да всява интриги, да предпазва себе си и да дава възможности на чиновниците си да се облагодетелстват. В най-добрия случай да забавят активизирането на силите, които уж трябва да овладява и възпира да не излязат извън контрола й.
Безпомощността й е видима и никой вече не я жали, и нейните функционери и дипломати не си правят труда да я представят в положителна светлина. Всички се знаят и не се крият повече.
Писателят е пресъздал един отчаян от себе си свят, пред който няма перспектива. Този свят е почти напълно разрушен от дрогата и корупцията, от сексуалните извращения и от липсата на съзнание за греховност, а не възнамерява да се лекува и оздравява, защото грехът, в който е потънал, му харесва.
В тази социална, политическа и дори геополитическа среда всички в крайна сметка живеят обикновен живот, поддържат своя ежедневен бит, преживяват страсти, преодоляват затруднения, радват се, скърбят, но и биват убивани или насилствено са отстранявани от обичайните си занимания и преживявания, защото не са удобни, пречат или просто неудачно са се намесили в някакъв конфликт или сделка. По какъв друг начин биха могли да живеят тези хора в този напълно разложен и разрушен свят?
Това е проблемът, върху който размишлява Даниел Рондо и съобразно него подрежда сюжета и изводите си в романа.
Френската реалност има своите големи и неразрешими проблеми, които съвременната френска литература наблюдава и анализира. Като голям писател Даниел Рондо изобразява с безпощаден реализъм социалната действителност. Той не пести истините, макар да не съди видимо и да не изобличава. Просто разказва истории и разкрива съдби на живи хора. Но се вижда колко слаба е вече съпротивителната сила на морала, нравствеността, задълбочения ум. На никого не му е удобно да живее по този начин и растат недоволствата у всичките персонажи, но по друг начин е невъзможно тяхното съществуване. Този „фатализъм“ няма как да бъде преодолян и отхвърлен. Той тежи и ще продължава да тежи върху участта на всички, които живеят в тази „цивилизация“ и са принудени да се подчиняват на нейните „ценности“…
