АКТУАЛНО от ДЕНЯ с водещ Калин Тодоров, ГОСТ: ВАЛЕНТИН РАДОМИРСКИ
Ще продължи ли Америка да оказва тотална финансова подкрепа на Украйна?
– зависи от понататъшно развитие на вътрешнополитическата обстановка в САЩ
– размера на помощта ще зависи и от борбата Байнън – Тръмп
– в Америка има консенсус най-малко по две неща:
– че трябва да бъде запазена американската хегемония
– че трябва да се осигурят възможности свръхпечалбите на големия капитал – който стои и зад двете партии,- да продължат.
Тези две неща остават на дневен ред – който и да бъде избран за президент. Разликите са в начина, по който те виждат изпълнението им – тоест, в тактиката за осъществяване на стратегията.
Срещата Зеленски-Байдън:
– на киевското ръководство ще бъде подсказано да смекчи претенциите си, защото вече в редица държави (от НАТО) има спорове относно помощта за Киев.
– при всички случаи на ни чака дълга война; досегашните кризи не изтощиха достатъчно основните конкуренти на САЩ – стана необходимо да се търси хаотизация по целия периметър на границите на официално декларираните основни противници: Северна Корея, Китай, Русия, Белорусия, Иран – което да ги изтощи, но да е лалеч от САЩ – независимо, че това засяга и техни съюзници (каквито са България, Източна Европа и др. като Индия, която се опитват да привлекат в своята орбита).
В тази нова страгегия украинският конфликт е само епизод. Предстоят още епизоди.
Ако не се стигне до ядрена война, изтощението ще принуди воюващите стани да седнат на масата за преговори до няколко години. Затова ще допринесе и ескалиращото социално напрежение.
Развитието на странната война в Украйна:
– Украйна е началото на края за подготвителния период за световна война, в който противоборстващите страни изпробват своите сили, възможности, въоръжение, тактическите си и стратегически умения, моралният дух на войските си.
В 2024 г. се очертава прозорецът на възможностите (във военно-технологичната надпревара). Изтича срокът на четвъртото поколение въоръжения. И този, който успее в борбата с петото поколение, той ще има този прозорец от време да бъде по-силният. Вл. Путин очерта, че се очакват пробиви в кинетичните оръжия, кибернетиката, а нищо не се говори за космическата война. В момента се случват неща, които са скрити от нас, за които нямаме достъп до информация. Ако победител не се очертае и няма равновесие, тази война на изтощение вероятно ще продължи.
Мястото на България в тези събития:
Опасността за България е изключително голяма, защото настоящото правителство е абсолютно послушническо в изпълнение директивите на НАТО и Брюксел.
Това е опасна тенденция.
Твърди се, че основната опасност за нас е Русия. Но в нашата история, главната опасност винаги е идвала от югоизток. От политкоректност, тази опасност въобще не се споменава, на нея не й се противодейства, а в отделни аспекти, дори й се съдейства.
За ексистенциалното си съществуване в бъдеще, ние трябва да разглеждаме и тази опасност, както и много други, които не идват само от Русия.
За разлика от много страни, ние нямаме великонационални идеи, каквито не са скрити нито в Румъния, нито в Гърция, нито в Сърбия, нито в Турция. И техните разузнавателни служби работят очевидно против нас. И когато се спори за нашите служби, стои въпросът Кой поставя задачите им. Те са или на автономно управление (не им се поставят задачи, заради политкоректността или от страх и зависимости), или поставените задачи са еднострании – тези, които НАТО си поставя, но не от гл.т. на българския национален интерес.
В момента България се намира в опасна зона; намесваме се активно в конфликта, борбата е за Черно море – превръщащо с в основен център на ескалация на напрежението, и предстои да стане натовско море.
Тук много важна е позицията на Турция, както и докъде ще се развие конфликта в Украйна – от това ще зависи и реакцията на Запада, който вече предприема мерки за увеличаване на военноморското си присъствие, чрез заобикаляне на Конвенцията от Монтрьо като напр. създаването на хуманитарен коридор за износ на украинско зърно през териториалните води на Румъния и България. Това увеличава поводите на противниковата страна да използва факта, че ние сме форт постът на отбраната на НАТО.
Признаци, като напр. продължаващото ни неприемане в Шенген, проблемите с еврозоната, инвестициите, които намаляха – именно заради това напрежение показват, че ние ставаме фронтова държава, и че може да бъдем жертвани, както много други държави в света.
И именно поради перспективата, подобна на тази в Афганистан – за участието на България и след това оттеглянето на нейните основни съюзници – плаши някои наши евроатлантици и те се стремят да бъдат „по-католици от папата”, откъдето и опитите дори конституционно България да бъде вързана с НАТО.
Но светът се променя. След 15 – 20 години може да се наложи България да избира нов път; да се разпаднат съюзи – нищо не е вечно – и трябва да имаме това впредвид, когато се мисли напред, а не едномандатно, дори до следващото ротационно правителство.Защото става дума за съществуване на държавата, в която са родените нашите родители, братя, сестри и деца, и която има огромна история.
България е единствената европейска държава, която си е запазила името! Имаме дълг към поколения българи. Именно в смутни времена като сегашните, се раждат национално отговорни личности и е въпрос на борба те да надделеят. Само кризисните моменти изваждат на повърхността тези спасители на нацията.
Дано това е положителният момент от смутните времена, в които живеем.
Вижте цялото интервю: