Последният карабахски конфликт приключи около 24 часа след началото му, след като самопровъзгласилите се регионални „власти“ приеха прекратяване на огъня, постигнато с посредничеството на Русия. Усилията на арменското правителство, неговото лоби от диаспората в САЩ и техните поддръжници в интернет – много от които произхождат от Alt-Media Community (AMC) и станаха известни с противопоставянето си на империализма – да окажат натиск върху Америка да обяви война на Азербайджан под претекст, подобен на този в Либия, бяха напразни. По този начин в Южен Кавказ се завърна стабилността.
Въпреки че боевете са продължили само ден, те ще променят представите на всички ключови играчи един за друг. Като начало, средностатистическите арменци смятат – с право или не – че премиерът Пашинян е „предал“ каузата на страната им в Карабах, който винаги е бил всеобщо признат за азерска земя. Това би могло да доведе до повече антиправителствена агитация, която на свой ред да дестабилизира още повече и без това несигурната му власт. Следователно не може да се изключи цветна революция и/или военен преврат.
Второ, същите тези средностатистически арменци едва ли ще бъдат благодарни на Русия за това, че за пореден път е спасила окупационните им сили в Азербайджан чрез второто прекратяване на огъня, за което е посредничила в рамките на три години, поради потока от антируска пропаганда, на който са изложени, откакто Пашинян е на власт. Техните ултранационалистически диаспори, базирани във Франция и САЩ, им промиха мозъците чрез „неправителствени“ разузнавателни фронтове, за да обвинят погрешно Москва за провала на техния имперско-реваншистки проект в Азербайджан.
Тази кратка проверка на фактите тук се позовава на официални източници от арменския министър-председател, уебсайтовете на ОДКБ и ООН, за да докаже, че Кремъл никога не е имал задължението да защитава окупационните сили там. Дори и така, годините на фалшиви новини за съжаление са убедили мнозина, че Русия уж вече не е надежден военен съюзник, поради което се очаква Армения да продължи да дрейфува на запад, независимо от всичко. Третото възприятие, което ще бъде засегнато от този последен конфликт, естествено е това на Русия, както току-що беше обяснено.
Нейните политици видяха как последният кръг от боеве беше предшестван от фактическото обръщане на Пашинян към Запада и от публичното хвърляне на страната под автобуса в преследване на тази геополитическа цел. В крайна сметка Ереван не успя да убеди Запада да се намеси с военна сила в негова подкрепа, което винаги е било политическа фантазия, но Москва няма да забрави какво се опита да направи нейният номинален съюзник. Същото важи и за руските представи за нейната глобална мрежа за влияние, всички агенти на която сега са разкрити като западни проксита.
Точно както Русия се разочарова от арменското правителство, неговата глобална мрежа за влияние и техните поддръжници в интернет, четвъртото възприятие, което бе променено от последния конфликт, е това на Азербайджан за Запада. В продължение на десетилетия Баку се опитваше да култивира взаимноизгодни връзки с този блок от Новата студена война, само за да може всички тези държави да се обединят срещу него в рамките на няколко часа. Те осъдиха антитерористичната му операция, поискаха незабавното ѝ прекратяване, а някои дори заплашиха със санкции.
По-рано се предполагаше, че Азербайджан ще бъде поне неутрален в случай, че избухнат нови сражения, тъй като през последните 18 месеца страната му помогна на Запада да се диверсифицира от досегашната си непропорционална зависимост от руската енергия. Това беше разумно очакване, тъй като се основаваше на обективни национални интереси, но то не отчиташе степента, в която агентите на влияние на Армения проникнаха в западните политически кръгове с разказите си за „защита на ценностите“ и „предотвратяване на геноцида“.
Именно защото повечето западни политици са либерално–глобалистки идеолози, те наложиха санкции на Русия, въпреки че тази страна е била основният доставчик на енергия преди февруари 2022 г., като по този начин допълниха контекста на това, защо толкова лесно бяха подведени от гореспоменатите дезинформационни разкази на Армения. Крайният резултат беше, че Западът за пореден път рискува да пожертва обективните си национални/енергийни интереси, за да прокара идеологически такива, въпреки че последният конфликт приключи преди да бъдат наложени санкции.
Въпреки това незабавното обединение на Запада около Армения и координираното осъждане на Азербайджан не останаха незабелязани нито от азербайджанските политици, нито от турските им съюзници. И двамата видяха колко бързо този блок от Новата студена война се обедини в опозиция на антитерористичната операция, което им показа, че на Запада никога не може да се разчита истински. Съответно петото и последно възприятие, което ще бъде засегнато от последния конфликт, е, че тези двамата и Русия сега осъзнават, че един на друг са по-надеждни, отколкото се смяташе по-рано.
Нито азербайджанското правителство, нито базираното на Запад лоби на неговата диаспора и неговите поддръжници в интернет, нито турските им еквиваленти някога са агитирали Америка да обяви война на Русия, нито в контекста на някой от трите карабахски конфликта, нито в хода на продължаващата марионетна война между НАТО и Русия. За разлика от тях арменското правителство, неговата диаспора, базирана в САЩ, и техните онлайн поддръжници (включително много от АМС) проведоха координирана кампания за дезинформация, която рискуваше да оправдае война с Русия чрез погрешни изчисления.
Това направи силно впечатление на руските политици, което няма да бъде забравено, точно както официалното потвърждаване на териториалната цялост на Азербайджан от страна на тяхната страна по време на последния карабахски конфликт направи също толкова силно впечатление на азербайджанските и турските политици. Ето защо се очаква, че тези три държави и евентуално Иран, който е антизападно настроен докрай и преди това осъди съвместните учения на Армения със САЩ, ще разширят всеобхватно сътрудничеството и по този начин ще ускорят регионалните многополюсни процеси.
Взети заедно, тези променени възприятия ще имат комбиниран революционен ефект в Южен Кавказ. Очаква се Русия, Азербайджан, Турция и евентуално Иран да създадат геоикономически коридори, които да променят правилата на играта, докато Армения вероятно ще се оттегли още повече в самоналожена изолация. Ереван би могъл да се възползва от предстоящата бонзанза в региона, като просто деблокира търговията през територията си, както се съгласи да направи при прекратяването на огъня през ноември 2020 г., макар че за това е необходимо наистина многополюсно правителство.
В това обаче се крие предизвикателството, тъй като събитията от последните три години направиха средностатистическите арменци много податливи на измислените от Запада разкази „разделяй и владей“, които използват като оръжие етническите, религиозните и политическите различия, за да настроят тези хора срещу техните съседи. Ето защо ще бъде изключително трудно в Армения скоро да се издигне наистина многополюсно правителство, тъй като продължаващото присъствие на „неправителствени“ фронтове на външното разузнаване и шокът от загубата на две поредни войни ще поддържат недоволството.
Поради тази причина вероятно ще мине известно време, преди Армения да избере на власт прагматичен политик, който да изведе страната от самоналожената и насърчавана от Запада изолация, а преходният период (с неопределена продължителност) ще се характеризира с още по-голяма бедност и нестабилност. Затова онези арменци, които искрено се грижат за своите сънародници и за страната си, трябва да поемат инициативата и да помогнат за положителната промяна на възприятията в посоката, която е необходима за реинтеграцията в региона.
Следвайте „Клуб 24 май“ в Телеграм.
Източник - Andrew Korybko's Newsletter